Градинката в двора на кооперацията, в която живее Кита, е малък оазис в центъра на София. Човек би помислил, че се намира в двор в малък провинциален град, а е на 5 минути пеша от НДК. Любопитна подробност е, че в самото начало, след почистването на пространството, вдигането на оградата и засаждане на тревата, основните идеи за разположението на растенията са дадени от актьора Мишо Билалов, професионален декоратор, докато снима филма А днес накъде. Ето избрани растения и цветя, които населяват този китен софийски двор, заедно със смокиня и липа, с кратки обяснения от Кита:
Магнолия – напомня ми Сентрал парк в Ню Йорк и градския парк във Висбаден. Първата година имаше един цвят. На шестата си година ни зарадва с над 120 цвята. Големи, кремави, достолепни. Цъфти след края на София Филм Фест, в края на март, за 2 седмици.
Хибискус – имаме три броя китайски рози. Видях, че стават големи почти като дървета.
Олеандър – два броя, които ми напомнят Италия.
Тис – засадихме това дърво преди 6 години. Расте много бавно, но е нашата красива коледна елха, която ще украсим със съседите след няколко дни.
Клен – също го засадихме преди 6 години. Расте с красиви малки листа, които през есента стават червеникави.
Кипарис – имаме два различни вида кипарис, които дават зелена маса в двора.
Евонимус – също два броя. Единият е много красив с жълтеникавите си цветове.
Туя – и туята е два броя. Едната особено расте много добре, за сметка на кипарисът, който взех от снимките на Светът е голям и не изкара дълго.
Чемшир - не може български двор без чемшир. И той ми напомня карловския двор от Светът е голям, макар да го докарах от Утрехт, Холандия.
Кисел трън – също красив с червените си малки листа.
Дива лоза – имаме два вида: обикновената, която става червеникава през есента и й окапват листата, и „венецианската“, както я наричам - напомня ми оградите на къщите във Венецианското Лидо, където е и големият фестивал.
Махония – стои в най-сенчестото място.
Илекс – имаме два вида, и двата много красиви. Единият с разперените си листа, другият с малките си червени плодчета през зимата.
Форзиция – засадих този храст, който първи цъфти в жълто през март, за да ми напомня стария ни двор. На същото място имаше огромни храсталаци с форзиция, които безразборно растяха и изрязахме, като почиствахме двора.
Роза – имаме няколко вида рози, както пълзящи, така и храстовидни.
Хортензия – много красиво цъфти с огромните си цветове-топки.
Фукция или обички – от години цъфтят с прекрасните си червени цветове в центъра на двора. През зимата ги прибираме на стълбището.
Циганчета и бегонии – най-любимите ми цветя. Навсякъде из двора са и са абсолютно непретенциозни. Само трябва да се поливат през лятото.
Лилиум – наричам го още „трънчанин“, защото ги донесохме от двора ни в Трън. Неудържими са през май.
Лалета, нарциси, минзухари, кокичета – чакам ги с нетърпение, което означава, че фестивалът е свършил и мога да си почина с планове за нови пътувания.