Джей Уайзбърг е един от високорейтинговите автори, пишещи за уважаваната медия VARIETY. Той е един от най-популярните фестивални критици, които се занимават с писане за малките или както ги наричат нискобюджетни продукции.
Г-н Уайзбърг, нека да започнем с личната ви история със София Филм Фест, където сте идвали многократно досега…
Мисля, че това е осмата ми година на фестивала, не мога точно да си спомня… и ако говорим за филмите, които гледах тази година тук, за да съм напълно честен, най-добрите български филми вече ги бях гледал на други фестивали. Което е напълно нормално, както е с „Жажда“, който гледах на фестивала в Сан Себастиан. Но от друга стана, винаги ми е интересно да следя какво ново се появява от дадена страна и като документално, и като игрално кино.
Та, като споменахме „Жажда“ на Светла Цоцоркова, вие поставяте филма сред десетте най-добри кинотворби на 2015 година в класацията си във Variety, което е наистина сериозна оценка…
Да, този филм за мен е много свеж и харесвам как режисьорката подхожда по един много визуален начин, едновременно опирайки се на минималистичен сценарий, който обаче е и много дълбок. Тя казва много по един визуален начин и с много малко диалог. И с участието на удивителна актриса.
На всеки фестивал човек прави открития, но и пропуска голяма част от програмите, защото си е съставил план какво да проследи, вашият подход какъв е?
Смятам, че целта ми на всеки фестивал е да откривам филми. От гледна точка на работа ми, въпреки че пиша за ключови холивудски издания, филмите които предпочитам да ревюирам, обикновено са малки независими игрални филми, филми от други страни, арт-филми, филми, които не е задължително да са в мейнстрийма. И за мен една от големите радости, когато откривам даден филм и пиша ревю за него, е после този филм да отиде на други фестивали или да влезе в дистрибуция. За мен това е огромно удоволствие – да мога да помогна на даден филм. Всеизвестно е, че критиците са проклети и хората винаги смятат, че ние обичаме да разкъсваме и разпарчетосваме… Естествено, понякога това ни носи изключителна радост – когато филмът е много лош, но истинското удоволствие винаги идва от възможността да помогнеш на филм, който вече е добър, просто бутвайки го в към възможността да бъде видян от повече хора.
Какво е различното днес, ако си говорим за ролята на критика, и ако трябва да я сравним с някои по-класически времена, за които са писани не един и два трактата?
Определено критиката се е променила, защото медиите са се променили. Интернет времената додават на идеята да си критик един по-демократичен ъгъл, което означава, че всеки днес би могъл да стане критик. Можеш да напишеш своя коментар на IMDB или Amazon… там всеки иска и може да изрази мнението си. И от една страна това е нещо много хубаво, защото без значение кой си ти, отиваш, гледаш филм, разговаряш с приятели за филма след това и по същия начин можеш да оставиш мнението си за филма и писмено онлайн. Проблемът е когато на този вид аматьорска критика – уточнявам, тя може да е добра аматьорска критика – започва да се гледа по същия начин, като на професионалната критика. Тогава наистина имаме проблем. И той е, че всеки има свое собствено мнение и трябва да има свободата да го изрази, но съществува и въпросът за стойностите. Любимата ми критическа бележка в целия свят и за всички времена е от един някогашен нюйоркски дегустатор на вина, който казва „Ако харесвате бутилка вино за три долара, то това е виното, което трябва да си купите, вместо да си купувате вино за 50 долара“. И аз мога да се съглася с това изцяло, но в същото време няма как с оглед на количествените и качествени показатели да спорите, защитавайки 3-доларовото вино като по-добро от 50-доларовото… Същото важи и за киното – аз мога да обичам пълни боклуци, защото са вървежни, но после нали трябва да ги сравним с нещо друго… Има нужда да разберем, че ролята на критика винаги филтрира материала през собствената личност и собствените вкусове на този критик, но ние също така сме тренирани, гледали сме огромно количество филми… Аз лично понякога съм на три филмови фестивала месечно – гледам по пет филма дневно, което не е здравословно за когото и да било… Та проблемът е, че когато добър аматьор остави ревю в IMDB или в някой блог, много често виждам цитати от тези ревюта после на филмови плакати – цитати от филмови блогове или лични блогове, за които дори не съм чувал през живота си. И когато това, което е казал блогърът е удивително, то заслужава да бъде цитирано на плаката… Но проблемът е дали това е равнопоставено на това, което е казал професионалният критик със своя опит и своя поглед към историята, критикът, който може да прави паралели и анализи, оценявайки филма и като изкуство, и като забавление. Не искам това да ви звучи снобско като изказване. Просто говоря за професионалистите като противоположност на аматьорите. И има прекрасни аматьори, но е нужно да разбираме разликата между едните и другите.
Кое е здравословното количество филми на ден, което един професионален кинокритик би ни препоръчал?
Уф. Идея си нямам. Всички ние се уморяваме, разбира се… И може би аз самият ходя на прекалено много фестивали и по чисто лични причини май ми идва много. Но нека го кажем така – ако изгледаш четири лоши филма даден ден и накрая петият се окаже наистина удивителен, това променя всичко – променя настроението ти, вярата ти в киното, прекрасно е – и това са моментите, които всички ние търсим.
Критиката на Джей Уайзбърг за ЖАЖДА можете да прочетете тук:
http://variety.com/2015/film/festivals/thirst-review-1201631103/
ЖАЖДА е в българските кина от 22 април!
Интервюто взе Цветан Цветанов за 20 Международен София Филм Фест.