Ейбъл Ферара е легенда в света на киното, наложил свой авторски почерк в продължение на десетилетия. Режисьорът е прочут с провокативните, често противоречиви сюжети и нео-ноар образи във филмите си. Роден е през 1951 година в Бронкс, Ню Йорк, в семейство на емигранти от Ирландия и Италия. Започва да режисира още като студент любителски филми на супер 8. В средата на 70-те години среща писателя Никълъс Сент-Джон, който става неизменен съавтор на повечето сценарии на творбите му, включително игралния дебют на Ферара „Driller Killer“, и впоследствие „Ms.45“. Добрите рецензии в пресата, особено след втория пълнометражен филм, водят след себе си по-големи бюджети и съответно работа с големи имена в киното. Но Ферара не допуска естетически компромиси и бързо си спечелва име на един от най-суровите портретисти на подземния живот в Ню Йорк. В това отношение той може да бъде сравняван само с Мартин Скорсезе. Макар да е ангажиран от големи филмови студия за различни проекти, той продължава да предпочита безапелационната свобода на независимото кино и работата с познати актьори, които – подобно на него самия – не се страхуват да предизвикват и специалистите на тема кино, и публиката. Сред „хамелеоните“ пред камерата, с които работи най-често, са Кристофър Уокън, Харви Кайтел, Матю Модин, Форест Уитакър, Денис Хопър, Джанкарло Еспозито и др.
„Да срещнеш режисьор, който споделя твоите най-важни интереси, да намериш общ език с него и да изградите взаимно доверие, е мечта за един актьор. Когато имаш това, мислиш само за филми.“ Така обяснява дългогодишното си сътрудничество с Ейбъл Ферара известният американски актьор Уилям Дефо, който участва в голяма част от филмите на режисьора ("New Rose Hotel" от 1998, "Go Go Tales" от 2007, "4 h 44, Last Day on Earth" от 2011, "Pasolini" от 2014).
Ейбъл Ферара беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство през 2018 година.