Режисьорската дейност на братя Тавиани, осъществявана „на 4 ръце” през
последните 50 години, е почти уникален случай в историята на киното,
довел до създаването на 22 творби, отличени с много международни награди
от Кан, Берлин и Венеция до Монреал, Москва и много други престижни
фестивали.
Виторио (1929) и Паоло (1931) Тавиани са родени в
малко село в Тоскана. Следват изкуство в университета в Пиза, а след
това се насочват към киното, повлияни от срещата си с неореалистичната
драма Пайза на Роберто Роселини. През 1954 г. братята снимат първия от 7
документални филма – Miniato, luglio '44, разказ за избиването на част
от жителите на родното им село от нацистите. Игралният им дебют Un uomo
da bruciare се появява през 1962 г., с Джан Мария Волонте в първата си
главна роля.
Остри и безпощадни наблюдатели на промените, които
разтърсват и формират италианското общество, Паоло и Виторио Тавиани
преплитат в творчеството си история, психологически анализ и лиризъм,
подчертан от въздействащата музика на Никола Пиовани, която превръща
филмите им в кинематографични опери, където мечтите и реалността са
тясно свързани.
С I fuorilegge del matrimonio (1963), в който
участват Уго Тоняци и Ани Жирардо, режисьорската двойка създава една
сладко-горчива комедия по темата за развода, а първият голям
международен успех им носи Алонзанфан (1974) – поглед към Италия в
годините след Наполеон и провала на избухналите революционни вълнения.
През 1977 г. се заемат с разказа за суровата съдба на сардинско момче,
отглеждано с рядка бруталност от баща си овчар. Историята от Баща
господар придизвиква бурни дискусии в Кан, но и спечелва журито до
степен да му бъде присъдена „Златна палма”. Темата за войната, пречупена
през призмата на детството, продължава да вълнува братя Тавиани и в
Нощта на Св. Лаврентий (1982), който получава Специалната награда на
журито в Кан.
Една от най-знаменитите режисьорски двойки в киното
подхожда към социалните и политическите проблеми на своето време от
поетична, а не от философска гледна точка, с помощта на алегорията в
отминали и бъдещи времена. Утопията е едновременно есенцията на тяхната
работа и фундаменталната връзка, която киното им поддържа с реалния
свят. Едва ли е възможно да се опише как братя Тавиани си разделят
задачите по време на снимки. При представянето на Баща господар в Кан
един от двамата, отговаряйки на въпроса на журналист, дава едно шеговито
обяснение: „Ние сме като капучиното... Трудно е да се каже къде свършва
кафето и къде започва млякото”.
През 1987 г. Паоло и Виторио
напускат за кратко Италия и снимат в САЩ Добро утро, Вавилон, сатирична и
енергична фреска за холивудското общество от епохата на Грифит. Големи
почитатели на творчеството на Пирандело, братя Тавиани екранизират много
от разказите му в двете части на филма Хаос (1984 и 1998). Сред
актьорите, с които са работили, са Марчело Мастрояни, Изабела Роселини,
Нани Морети, Шарлот Генсбур, Изабел Юпер, Микеле Плачидо, Летисия Каста,
Пас Вега. Предпоследният им филм Чифликът на чучулигите (2007) е сниман
в България, с участието на известни български изпълнители, и разказва
за съдбата на арменско семейство в Турция през 1915 г.
„Понякога
ни питат защо се занимаваме с кино. Отговорът е – в името на любовта, за
да обичаме и да бъдем обичани от хора, които не познаваме и с които
вероятно никога няма да се запознаем”, признава Паоло, а Виторио Тавиани
добавя: „Киното е моят живот, защото без него щях да бъда само призрак и
отношенията ми с другите хора биха се разтворили в мъглата.”
Игрално-документалният
Цезар трябва да умре (2012) е най-новият филм на братя Тавиани, отличен
със „Златна мечка” от Берлинале 2012 и с „Давид на Донатело”.
Репетициите и изпълнението на пиесата „Юлий Цезар” на Шекспир, изиграна
от затворници с дългогодишни присъди в затвора Ребибия в Рим, са в
основата на тази концентрирана, наситена и силно въздействаща драма...