_URQ0897.png

Роман Балаян

Роман Балаян е режисьор, сценарист и продуцент от арменски произход, чиито филми неизменно се превръщат в събития преди разпадането на бившия СССР. Роден е през 1941 година в Неркин Оратаг, Нагорни Карабах. От 1959 до 1961 година е актьор в театър „Степанакерт“. От 1961 до 1964 година учи режисура в Ереванския театрален институт, а през 1969 година се дипломира в Киевския държавен институт за театрално изкуство. Дебютът му като режисьор е през 1973 година с филма „Ефекта на Ромашкин“. „Единакът" (1978) е представен с успех на „Берлинале“.

Следващият му филм „Полети насън и наяве“ (1982) се превръща в безусловен хит и e гледан от над 6 милиона зрители. Уловила духа на цяло едно поколение, творбата е призната за програмен манифест на 80-те години на ХХ век. В „Полети насън и наяве“ цяло съзвездие легендарни актьори поразяват публиката със своите роли – Олег Янковски, Людмила Гурченко, Олег Табаков, съвсем младият и още неизвестен Олег Меншиков… В различни жанрове и сюжети са реализирани другите филмови проекти на Балаян, но като най-важни в тях се открояват темите за моралната отговорност и силата на любовта – „Целувката“, „Пази ме, мой талисман“, „Таен агент“, „Първа любов“, „Две луни, три слънца“, „Нощта е светла“, „Райски птици"... Героите на последния филм се изправят срещу жестоката държавна машина в началото на 80-те години, рискуват живота си, за да докажат, че нищо не може да възпре човека в стремежа му към свобода, към мечтата да лети... Филмът е своеобразно продъжение на „Полети насън и наяве“.

Роман Балаян неизменно отстоява принципи, които защитават свободата на човешкия дух и творческите пориви, неподвластни на времето и обстоятелствата. „Държавата и властта, от една страна, и човекът на изкуството, от друга, са несъвместими. Това не означава, че артистът не може да твори по поръчка. И Рафаело, и Микеланджело са работили по поръчка, но са рисували, както са искали. Човекът на изкуството трябва да бъде извън времето – не говоря за себе си, а по принцип. Трябва да се снимане това, което е – за тази цел съществува документалното кино, а онова, което би могло да бъде. „Това е възвисяващата ни лъжа“, както казва Пушкин…“ – споделя Балаян.

Роман Балаян беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство през 2018 година.