IMG_9440.JPG

Стоянка Мутафова

На 95 години Стоянка Мутафова е кандидат за рекорд на Гинес за най-възрастна активно играеща на сцената актриса. „Госпожа Стихийно бедствие”, „Урагана Стояна”, „Неотразимия женски феномен на българското кино”, „Фината аристократка на сцената”, „най-смешната актриса”, „Школа за начинаещите артисти” или „диагнозата Мутафова” – всичко това е тя  - едно от най-впечатляващите лица на сцената и в киното на България.

Няколко поколения помнят опашките за билети пред Сатиричния театър - храма на смеха, създаден през 1956 година от Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Татяна Лолова и тяхната легендарна трупа. В „най-щастливите години в живота им”, Мутафова влиза всяка вечер в незабравими образи - Дорина от „Тартюф”, Селямсъзката от „Чичовци”, Баба Гицка от „Големанов”, Мария от „Михал Мишкоед”, Фьокла от „Женитба”, Коробочка от „Мъртви души”, Анна Андреевна от „Ревизор” и много други. Въпреки достолепната си възраст, само в последните години Мутафова е неузнаваема като Баба Зюмбюла в „Шокова терапия” и Бръмбарова в „Космонавти”. Тя е от актрисите, които могат да влязат в наистина всякаква – възможна и дори невъзможна – роля!

Безкрайно интригуващи са всичките й превъплъщения в киното, в едни от най-култовите филми - „Специалист по всичко”, „Привързаният балон”, „Кит”, „Езоп” и „Топло“, „Баш майсторът началник”. Тя е и любимата баба Цоцолана на поколения деца в екранизацията на „Патиланско царство”. Стоянка Мутафова участва в „Стъклени топчета” (1999) на Иван Черкелов, „Рапсодия в бяло” (2002) на Теди Москов, „Ваканцията на Лили” (2007) на Иванка Гръбчева, „Вчерашни целувки” (2007) на Юрий Дачев, „Ако някой те обича” (2010) на Киран Коларов, както и в сериала „Столичани в повече”.

Необичаен - като яркото й, магнетично актьорско присъствие - е и пътят на Стоянка Мутафова до светлините на прожекторите и сцената. Преди да поеме натам, тя води битка със семейството си. Баща й - Константин Мутафов, един от драматурзите на Народния театър „Иван Вазов”, държал дъщеря му, завършила класическа филология, да стане археолог, но вместо това тя тайно се записва в Държавната театрална школа при Народния театър. Директорът на трупата Владимир Полянов получава писмо от баща й с настояване дъщеря му да не бъде приета. Ала Стоянка партнира на Кръстьо Сарафов в една радио пиеса, след което самият той се среща с Мутафов, за да го увери в безспорната й дарба. Оттогава най-смешната ни актриса радва поколения българи, които буквално израстват с неуморния й талант.