Български режисьор, художник, аниматор, сценарист, продуцент, сценограф, карикатурист, преподавател по анимационна режисура; човекът, възродил Световния фестивал на анимационния филм във Варна след двадесет годишно прекъсване.
Анри Кулев е автор е на повече от 70 анимационни, документални, игрални филми, оперни спектакли. Творбите му имат награди от множество международни фестивали, между които призове от Анеси, Отава, Оберхаузен, Краков, Ню Йорк, Чикаго, Братислава, Москва, Варна и други. Многократен носител на престижни български награди от фестивалите „Златен ритон“ и „Златна роза“, от СБФД, СБХ, Българската филмова академия, на отличието „Златен век“ и др.
Още с ранния си филм „Хипотеза“ през 1976 година, Анри Кулев става двигател на радикалния неоавангард в българското анимационно кино от средата на седемдесетте години на ХХ век. Филми като „Хипотеза“, „Постановка“ (1978), „Кавалкада“ (1979), „Гарсониера“ (1979), „Гайда“ (1982) и много други са новаторски като концепция и стил, рязко сменят традиционния тематичен обхват, и се занимават с тревогите, съмненията, страховете, неврозите и комплексите на модерния човек. По-късно в трилогията си по „Анини приказки“ („Кой вижда по-надалече“ – 1983, „Приказка за пътя“ – 1985 и „Как маймуните произлезли от човека“ – 1987) Анри Кулев се обръща и към по-широка аудитория, но без да прибягва до естетически компромиси. Поетични и философски, тези филми съчетават парадоксалните си обрати със сложността на графичния стил и премислена режисура.
Анимационният творчески почерк на Анри Кулев с неговия нервен, сложен и нащърбен щрих създава особен вид спектакъл на необузданото въображение. По-късните му филми по сценарии на Христо Ганев „Веселякът“ (1987), „Парцалът“ (2007) или „Вятър работа“ (2017) се връщат отново към разрушителните аспекти на човешката цивилизация, но вече в тях се виждат и мотивите на човешката хуманност и светлина. А пълнометражният „Пук“ по Валери Петров впечатлява детската аудитория с необичайно интересния си подводен свят.
Приносът на Анри Кулев към българското кино се допълва и с множеството му документални и игрални филми. От музикалните „Сънувам музика“ (1983) и „Свирачи“ (1984) до философските „Загадката „Веда Словена“ (2012) и „Книга на мълчанието“ (2015), Кулев неизменно се нарежда сред най-изтъкнатите ни кинодокументалисти. В игралното кино той започва със забележителен старт със сваления от екран „Смъртта на заека“ (1982), за да продължи да експериментира в мюзикъла („Бащата на яйцето“ – 1991), с фантастично мистичната приказка („Цахес“, 2011), с хумора („Госпожа Динозавър“, 2002 или „Врабците през октомври“, 2006), за да стигне до историческия „Имало една война“ (2019), който ще бъде показан на 24-тия София Филм Фест.
Надежда Маринчевска
Анри Кулев беше удостоен с Наградата на София за неговия принос към изкуството на киното през лятото на 2020 година.