12
Feb
2019

23-тият София Филм Фест представя ретроспектива от ПЕТ от най-успешните филми на Нури Билге ДЖЕЙЛАН


Джейлан е роден в Истанбул през 1959 година. Завършва факултета по инженерство в Босфорския университет и след това учи кинорежисура в университета „Мимар Синан”, Истанбул. В края на 1993 година започва снимките на късометражния си филм „Какавида“ като използва негатив от Русия и лента с изтекъл срок на годност от държавната телевизия. „Какавида“ е първият турски късометражен филм, селектиран в основния конкурс на Кан 1995. Пълнометражните му филми „Градчето“ (1997) и „Облаци през май“ (1999) получават международно признание и множество награди. След като е удостоен с Grand Prix и приза за най-добър актьор в Кан през 2003 година, третият му пълнометражен филм „Отчуждение“ обикаля десетки фестивали в цял свят и печели над 20 международни награди, като става най-награждаваният турски филм. „Градчето“, „Облаци през май“ и „Отчуждение“ оформят „трилогията на провинцията“ на Джейлан. В тях той снима свои близки приятели и семейството си като актьори, сам работи като оператор, монтажист, звуков дизайнер, сценарист и режисьор. През 2006 година „Климати“ печели приза на ФИПРЕССИ в Кан, през 2008 година „Три маймуни“ е отличен с наградата за най-добър режисьор отново в Кан. Година по-късно Джейлан е член на основното жури на фестивала, а през 2011 печели Grand Prix отново в Кан за международната копродукция „Имало едно време в Анадола“. „Зимен сън“ през 2014 година е удостоен с най-високото отличие в Кан – „Златната палма“. 

Ретроспективата на Нури Билге Джейлан в рамките на 23-тия София Филм Фест започва с „КЛИМАТИ“ (2006). Филмът е емоционален портрет на интимните отношения на една двойка, разказ за разпадането на връзката между университетския професор Иса (в ролята е самият Джейлан) и доста по-младата от него Бахар (ролята е поверена на съпругата му - Ебру). Историята между тях се разгръща в продължение на три сезона, за да представи на зрителите дълбока лична и трогателна реалност, в която единият убива любовта на другия. Според „Ню Йорк Таймс“, „Климати“ е един силен портрет на екзистенциалната самота, в който изображенията говорят по-силно и много по-въздействащо, отколкото каквито и да било думи“…

* * *
„ТРИ МАЙМУНИ“ (2008) проследява един политик, по невнимание убил човек с колата си през нощта на безлюден път. Избягал от местопрестъплението, той убеждава с обещание за сериозна сума дългогодишния си шофьор да поеме вината му. Ала унижението от тази сделка става причина за допълнителни усложнения в драматичното битие на семейството на шофьора… „В този филм всеки кадър сякаш е свален от стената на художествена галерия – всички са толкова силни и изпълнени с емоция“ („The Hollywood Reporter“).

* * *
„ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АНАДОЛА“ (2011) представя живота в малко провинциално градче през призмата на криминална история, умело преплетена с мотиви от разкази на Чехов. В историята има извършено престъпление, а нейният автор съчетава прийоми за пресъздаване на сюжета, заети от криминалните драми и дори от уестърн-традициите, за да запознае зрителите с един полицейски комисар, един следовател, местния доктор и двама предполагаеми убийци, които издирват труп, заровен нейде в полето, и в процеса на търсене стигат до важни житейски истини… „Имало едно време в Анадола“ е метафизичен “роуд муви“, посветен на живота, смъртта и границите на познанието“ („Ню Йорк Таймс“).

* * *
Носител на „Златна палма“ в Кан, „ЗИМЕН СЪН“ е разказ за бивш актьор, който обича да си спомня своето бохемско минало от убежището си - уютен семеен дом в Кападокия. Обсебен от своята поза на просветен селски джентълмен, той тайно е измъчван от несигурността си, която се опитва да прокуди чрез безкрайни изследвания на турския театър и с писане на статии за местния вестник… „Зимен сън“ е умел поглед отвъд недоверието, предразсъдъците, самотата, страховете, заблудите, цинизма, безнадеждността и омразата, като представя борбата на един човек със самия себе си и опита му да се справи с отчуждението от света…“ („The Telegraph“). 

* * *
Осмият пълнометражен филм на Нури Билге Джейлан „ДИВАТА КРУША“ е копродукция между Турция, Франция, Германия, България (РФФ Интернешънъл – Стефан Китанов), Босна и Херцеговина, Македония и Швеция, реализирана с подкрепата на ИА „Национален филмов център“ и в партньорство с „Ню Бояна Филм Студиос“ (Nu Boyana Film Studios).

Творбата беше представена премиерно в основния конкурс на Кан през 2018 година и бе приета изключително топло от публиката и критиката. Филмът разказва историята на младия Синан, страстно влюбен в литературата, чиято мечта е да стане писател. След завръщането си в своя роден град в Анадола, той се опитва да намери средства, с които да издаде книгата си, но е преследван от различни проблеми, включително и дълговете на баща му… Съдбата често си играе с хората и обича да поднася изненади… 

„Дивата круша“ е нежен, човечен и изящно заснет филм, с великолепна актьорска игра, дело на турския майстор на киното Нури Билге Джейлан, носител на „Златна палма“ – творбата е издържана в присъщия му философски, леко тъжен и изпълнен със специфично чувство за хумор стил, който е неподражаем и истински магнетичен. Филмът е своеобразна елегия, посветена на мечтите и родното място - и как завръщането към тях понякога е причина за особен, сладко-горчив вкус на носталгия… Това е поредната дълбока, изпълнена с мъдрост творба на изключителния артист Джейлан.“
Питър Брадшоу, The Guardian


ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!   
#23SofiaIFF