Брой 2 на фестивалния вестник - онлайн издание

Кедърът срещна Кита – и се разбраха, че ще има много кино през МАРТ! Следваме традицията.

Филмите, които не бива да се пропускат, идват в София за киноманите, които бленуват за тях. И така – вече 22 години. Съвсем неслучайно София Филм Фест е акредитиран от FIAPF и се подкрепя като международно събитие със сериозно значение от Програма Творческа Европа МЕДИА на Европейския съюз – с невероятно богатата си селекция фестивалът доказва стил и сила, несравними с други събития на територията на България.

Споделихме радостта от откриването с Жана Караиванова – изпълнителен директор ИА НФЦ, Борислав Велков, председател на борда на директорите на НДК, Евгений Крусев, заместник-кмет направление „Транспорт и транспортни комуникации“ на СО, който имаше честта да връчи Наградата на София на Столичната община на легендарния режисьор Роман Балаян.

След това разказахме на публиката за инициативата The BALL – футболния еквивалент на Олимпийския огън и бяха представени няколко прекрасни млади дами от женския национален отбор по футбол, които майсторски владеят топката. И да, имаше специална ТОПКА, която официалните лица на сцената имаха честта да подпишат! А след това стартира „Áга“ на Милко Лазаров – нетърпеливо очаквания филм, след който продуцентката Веселка Кирякова и режисьорът представиха стоя дързък и самоотвержен екип. На добър час на филма! Успех на 22-рото издание на (любимия ни) София Филм Фест!

„Луната на Юпитер“ на Корнел Мундруцо: към човечността, отвъд гравитацията

„Юпитер има 67 познати луни. Четирите най-големи от тях са открити през 1610 г. от Галилео Галилей. На една от луните се предполага наличие на солен океан под ледената ѝ повърхност. Това би могло да е люлка за зараждане на нови форми на живот. Тази луна е била наречена Европа“. Началните надписи, с които започва новият филм на Корнел Мундруцо „Луната на Юпитер“, преминаващи рязко към картина от вътрешността на камион със сирийски бежанци на сръбско-унгарската граница, преплуване на река, каналджии, полицейски хайки, стреляне на месо… всичко това сякаш настройва и съзнанието, и сетивата ни до краен предел за това какво ни очаква, но... не. Очакваме антиутопия за „крепостта Европа“, очакваме силно политически филм с болезнено-документални моменти от съвременната Унгария на ксенофобията, от Унгария на Орбан и крайното дясно… И този филм е всичко това, да, но той е и нещо много повече. Защото Корнел Мундруцо се интересува преди всичко от човешката душа и от процесите в нея, от разгадаемото и неразгадаемото, от това кое ни е направило такива зверове, каквито сме днес. Това го има и в „Белият бог“ (с не по-малко остра социална нотка), и в „Делта“, и в „Приятни дни“. Мундруцо търси метафизичните причини за социалната и политическа криза, в която се намира Западът. Думите му отпреди няколко години от интервю за София Филм Фест, касаещи „Белият бог“ – „Обществото винаги ти поставя морални въпроси, но накрая ти, като човек, взимаш своите решения и можеш да избираш между солидарността и опакото ѝ“ – важат с пълна сила и за новия му филм. „Натискът винаги идва от обществото – казва режисьорът, – но обществото значи „всеки човек“, а не някакъв анонимен враг. Обществото сме ние и то ни отразява. Не поставям голяма дистанция между индивида и обществото, защото обществото сме ние и наша отговорност е как ще изглежда то“

Ако обаче в „Белият бог“ във фокус е солидарността към другия, отхвърлянето или приемането на другия, тук, в „Луната на Юпитер“, сякаш този конфликт се е пренесъл много повече в полето на борбата със самия себе си – загубили ли сме човешкото, способни ли сме да вярваме (и да видим) чудото. За реализирането на филма Корнел Мундруцо е прекарал три седмици, снимайки в бежански лагер, а една от ключовите второстепенни роли (бащата на момчето) се изпълнява от Давид Йенгибарян (виртуозен акордеонист в цивилния живот), който преди повече от две десетилетия бяга в Унгария, за да се спаси от войната в Нагорни Карабах. „Хората са забравили да гледат нагоре. Живеем хоризонтално. В нашите мрежи“ – казва героят д-р Щерн (в ролята – грузинецът Мераб Нинидзе). Това е добра отправна точка за поставяне на най-важните въпроси – за човечността и за гравитацията…

Гледайте „Луната на Юпитер“ утре, 09 март от 20:00ч. в кино „Влайкова“ или на някоя от останалите му прожекции в рамките на София Филм Фест!

12 + 1 – поглед към състезателите в Документалния Конкурс

„Без покой“ на Дженифър Бреа се фокусира върху хроничната умора - заболяване,което засяга милиони по света, но което докторите обявяват за психосоматично. През собствения си опит и онлайн срещите с други болни, Джен Бреа показва как се живее с болест, която медицината не взима на сериозно.

„Възхвала на нищото“ на Борис Митич е сатирична документална приказка за Нищото, заснета от 62 оператори в 70 страни и разказана с гласа на Иги Поп.

„Странник в Рая“ в три действия представя отношението на Европа към мигрантите. Режисьорът Гуидо Хендрикс наема актьор, който три пъти да посрещне в бежански център групи, отнасяйки се със всяка от тях по различен начин. 

„Планина“ на режисьорката Дженифър Пийдъм е главозамайващо изследване на човешката обсесия към планините. Как и защо от опасно и негостоприемно място високите планини се превръщат в притегателна сила? Какво ни привлича, опасността или извисяването?

В „Дейвид Милър – сам срещу часовника“ Финли Претсел показва легендарнияколоездач в края на неговата кариера, упорстващ да остане в състезанието.

„Изкуството на движението“ на Лиляна Марино де Соуса ни среща с група сирийски видеоактивисти, обявили сатирична война на ИДИЛ и принудени да се укриват в Истанбул.
 
„Миниатюра за пиано“, най-новият филм на Елдора Трайкова, разказва за живота и всекидневието на четирима възрастни селски лекари в България. 

Дебютът на режисьорката Божина Панайтова „Червено, твърде червено“ е еднатрагикомична одисея на емигрантска дъщеря, която се завръща в родината, решена да провери дали семейството ѝ е сътрудничило на Държавна Сигурност?

„Хвани вълната: животът на Леърд Хамилтън“ на Рори Кенеди разказва за известния спортист, който отказва да се състезава професионално и въпреки това се превръща в легенда.

„Чавела“ на режисьорите Катрин Гунд и Дареша Ки, е разказ за завладяващата андрогинна изпълнителка Чавела Варгас, която през 90-те се връща на сцената след 12-годишна борба с алкохолната зависимост, за звездното ѝ минало и за бунта ѝ срещу традиционните порядки в Мексико.

В „Плъх филм“ Тео Антъни използва плъховете точно както и хората, които ги обичат, живеят с тях и ги убиват, за да изследва историята на Балтимор. Там, където обществото строи стени, в самите граници, които то поставя по расов или социален принцип, плъховете завоюват своя територия. 

„Полароидни мечти“ на Вилем Баптист ни среща с група eнтусиасти, които се опитват да разкрият химическата формула на „Полароид“, за да възродят марката. С психеделичната си визия и философския си поглед към снимането, документалният филм не остава на нивото на разледването, нито се задълбочава върху научната страна на нещата. „Полароидни мечти“ е по-скоро размишление върху същността на моментната фотография. 

„Симпатяги в края на колоната“ на режисьора Арунас Мателис е филм за последните в професионалното колоездене – тези, които не се отказват, макар да нямат шанс за победа. Далеч от първите места, съотборниците упорито въртят педали, за да са насреща, ако някой от водачите има нужда от вода, подкрепа или медицинска помощ.

„Силиконова душа“ на Мелъди Гилбърт ще бъде показан премиерно извън конкурсната програма. Документалният разказ изследва привързаността, която някоихора развиват към своите синтетични приятелки в едно време, в което истинските връзки с човек от плът и кръв изглеждат все по-плашещи.

Домакин на документалния конкурс на София Филм Фест е Френски институт – кино „Славейков“ – очакваме Ви!

Испанско-българската копродукция „Да обичаш Пабло“ - със специална гала прожекция на 22-рия София Филм Фест

Филмът на сценариста и режисьор Фернандо Леон де Араноа, създаден по биографичната книга на Вирхиния Валехо „Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар“, е копродуциран от Ню Бояна Филм Студиос / B2Y Praductions

„Да обичаш Пабло“ пресъздава вълнуващата история и бурната любовна афера между прочутия колумбийски наркобарон Пабло Ескобар (в ролята Хавиер Бардем) и амбициозната телевизионна водеща Вирхиния Валехо (в ролята Пенелопе Крус). Разказът е предаден през погледа на журналистката, по чийто роман „Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар“ е направена тази екранизация. Българската компанияB2Y Productions, част от Ню Бояна Филм Студиос, е копродуцент на проекта с оригинално заглавие „Loving Pablo“. Режисьор и сценарист на филма е Фернандо Леон де Араноа.

Създаден в игрално-документален стил, филмовият портрет на Пабло Ескобар разкрива не само най-жестоките черти на характера на този човек, но и детайли от историята на живота му, свързани с благотворителни каузи, като строеж на училища и болници например, като с помощта на подобни „жестове“ печели почитатели.
„Да обичаш Пабло“ е пример за прекрасната съвместна работа на български кинопрофесионалисти и техните чуждестранни колеги и е още едно доказателство, че България се превръща в предпочитана световна кинодестинация.
Гледайте специалната премиера на „Да обичаш Пабло” ДНЕС, 8 март от 20:30 часа в кино „Люмиер Лидл“.

Най-възхваляваният от критиката документален филм за 2017 година „ДЖЕЙН“ - с премиера в програмата на София Филм Фест на 9 март и по National Geographic на 18 март

Филмът е на режисьора-визионер Брет Моргън, с оригинална музика от световноизвестния композитор Филип Глас и включва пленителни непоказвани кадри от революционното изследване на шимпанзетата, извършено от легендата природозащитничка Джейн Гудол.

Филмът е съставен от подбрани материали от над 100 часа непоказвани кадри, заснети в Националния парк „Гомбе“ в Танзания през 60-те години на 20-и век, и разказва историята на Джейн Гудол – млада жена без специална подготовка, чиято изследователска работа с шимпанзетата поставя под въпрос доминирания от мъже научен консенсус на нейното време и прави революция в разбирането ни за естествения свят.

„Джейн“ ще бъде излъчен за ПЪРВИ ПЪТ пред българската публика на специалната премиера в програмата на 22-рия София Филм Фест на 9 март от 18:30 часа в кино„Люмиер Лидл“. Входът е свободен!

Шестгодишно момиче и нейните приятели изживяват свободно и приключенско лято, прекарано в скромен мотел на прага на Дисни Уърлд. Магическата Утопия изглежда достижима, истинска и жива в настоящето през може би най-реалистичния детски поглед в киното, а застрашително надвисналата бедност и нескопосано-разсеяни родителски грижи трудно внасят смут до самия край. И всичко това наблюдаваме чрез картините на оператора Алексис Сабе (работещ редовно с Карлос Рейгадас, Фарел Уилямс, Die Antwoord), който така добре оцветява и смъква камерата си за максимална близост до импровизациите и фантазията на децата, че чудесата в техните очи изглеждат възможни. Очевидно същото поначало се отнася за самия Бейкър, който е и нескрит киноман. Пример за творец, чието изкуство всеки може да препоръча без колебание само на най-близките си, които обича.

Гледайте филма „Проектът Флорида“ утре, 9 март, от 19:00 часа в ОКИ „Искър“! И не само – програмата на София Филм Фест е на една ръка/клик разстояние!