За всички почитатели на киното със запазена марка „Такеши Китано” в програмата на 20-ия София Филм Фест има едно изкушение – най-новата творба на знаковия японски режисьор „Рюдзо и неговата седморка” (2016), превърнал се в истински боксофис хит в родна Япония.
Издържан 100-процента в стила на майстора Китано, филмът предлага на зрителите сатира и комедия в едно. Режисьорът представя историята на Рюдзо (известен още като Рюдзо Демона, изигран на екрана от легендарния актьор Тацуя Фуджи), бивш член на японската мафия Якудза, превърнал се в отегчен от живота пенсионер. Той живее със сина си, който толкова се срамува от криминалното минало на баща си, че предпочита да не говори за неговото съществуване пред приятелите си. Но когато синът му се оказва затънал в дългове до уши, той е принуден да потърси помощ. И така – старият Якудза вдига телефона и седем от доверените му хора се отзовават незабавно! Макар поостарелите партньори да не са съвсем във форма, все още са верни на клетвата и биха дали живота си един за друг.
В това своеобразно емоционално пътуване в миналото с малка актьорска изява участва и самият Такеши Китано, свикнал да поема подобни превъплъщения в повечето от филмите си. Японският филмов режисьор, актьор, сценарист и продуцент Такеши Китано, роден през 1947 година в Токио, е един от любимците на публиката на София Филм Фест. Той е публична фигура в Япония, телевизионна звезда, писател, художник. Историята му с шоубизнеса започва през 1972 година под псевдонима „Бийт” Такеши. През 1989 година дебютира като режисьор с „Жестоко ченге”. Печели „Златен лъв” във Венеция с „Фойерверки” (1997). 8-ият София Филм Фест беше открит с неговия филм „Затоичи”.
* * *
Сред предизвикателните филми на 20-ия София Филм Фест е и най-новата творба на Матео Гароне „Приказка за приказките” (2015), копродукция между Италия, Франция и Великобритания. Като разчита на традиционни фолколорни мотиви, Матео Гароне пресъздава на екрана една необичайна приказка, в която майсторски се преплитат три отделни истории за царе и царици, обсебени от различни мании. Всяка от тях е свързана с темите за кръвта и лицемерието, за това как любовта и обсебващото желание те карат да правиш разни неща, без да мислиш за последствията. В тази свободна киноинтерпретация на известните приказки на Джамбатиста Базил се преплитат красота и гротеска, създавайки удивителна и уникална творба на готическото въображение, зад която се оглеждат в дълбочина човешките взаимоотношения. „Приказка за приказките” е носител на три приза на Асоциацията на италианските журналисти – за най-добър дизайн на продукция, за най-добри костюми и най –добър звук.
Роденият в Рим през 1968 година Матео Гароне е познат на българската публика с филма си „Гомор” (2008), носител на Голямата награда на журито в Кан, номиниран за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. През 2011 година Гароне режисира „Реалност”, а на следващата година филмът получава Голямата награда на журито в Кан.
* * *
Още едно от любопитните предложения за среща със съвременното кино е епичната библейска история „Възкресение” (2016) на режисьора Кевин Рейнолдс, създал хитове като „Робин Худ: Принцът на разбойниците”, „Воден свят” и „Тристан и Изолда”. Властният римски военен Клавий (в ролята Джоузеф Файнс) и неговият помощник Луций следват изпълнението на важната задача – да разкрият мистерията около това какво се случва с Исус в седмиците след разпъването му на кръста, за да разсеят слуховете за възнеслия се Месия и да предотвратят евентуалния бунт в Ерусалим. Голямата провокция на „Възкресение” е, че историята е разказана от гледната точка човек, който не вярва в Бог. Създаден със скромен за Холивуд бюджет, „Възкресение” поставя зрителя в позицията на съмняващия се, и следвайки дума по дума Евангелието, го оставя сам да избере в какво точно да вярва.
Кевин Рейнолдс е роден е през 1952 година в Сан Антонио, Тексас. Още в гимназията се влюбва в театъра и по-късно учи именно това в университета „Тринити”. След това се отдава на правото, преди окончателно да влезе в света на киното. Във филмовото училище в Южна Калифорния се дипломира с филма „Proof”, който прави впечатление на Стивън Спилбърг и той решава да му помогне да заснеме пълнометражна версия. Със заглавие „Фанданго” този проект излиза през 1985 година и бележи първото сътрудничество между Рейнолдс и Кевин Костнър. В следващите няколко десетилетия двамата работят по още три филма – „Робин Худ: Принцът на разбойниците” (1991), „Рапа Нуи” (1994) и „Воден свят” (1995); следват амбциозните „Граф Монте Кристо” (2002) и „Тристан и Изолда” (2006).
* * *
Американската продукция „Разрушение” (2015) на режисьора Жан-Марк Вале изследва състоянието на един мъж (в ролята винаги различния и впечатляващ Джейк Гиленхол), който се опитва да потисне чувството за вина, да си стъпи на краката след трагичната загуба на съпругата си и да се върне към нормалния живот.
Едно обикновено писмо с оплакване се превръща в серия от лични признания. Писмата на мъжа привличат вниманието на служителката по обслужване на клиенти (в ролята Наоми Уотс) и въпреки нейните лични проблеми, между двамата започва необикновена връзка.
Жан-Марк Вале е роден през 1963 година в Монреал, Канада. Дебютира в киното през 1995 година със съдебния трилър „Black List”, с който добива популярност на родна земя. След това режисира няколко телевизионни сериала и късометражни филма, преди да спечели световно признание с драматичната комедия „C.R.A.Z.Y.” (2005), представена във Венеция и удостоена с приза за най-добър канадски филм на фестивала в Торонто. След като се премества в Холивуд, Вале режисира „Младата Виктория” (2009), който печели „Оскар” за най-добри костюми, „Клубът на купувачите от Далас” (2013), удостоен с три награди „Оскар” - за най-добър актьор в главна роля (прекрасният Матю Маконъхи), най-добър актьор в поддържаща роля (впечатляващ Джарет Лето) и най-добър грим, както и „Моята разходка в дивото” с участието на Рийз Уидърспун, който представихме във фестивалната програма през 2015 година.