Тази година ФИЛИП е българският посланик в „28 пъти кино” - журито на „Венециански дни” (Venice Days / Giornate Degli Autori), съставено със съдействието на Европа Синемас, Европейския парламент и Наградата „LUX”. Това е неговото първо участие в престижен международен форум от подобна величина.
Кинофестивалът във Венеция е особено явление – претъпкано, но мирно; бляскаво, но скромно; престижно, но достъпно. Преживяванията на "вътрешните" хора и "обикновените" зрители, които имат възможност да закупят билети за огромна част от филмите и дискусиите, са учудващо близки. Това прави дългото и натоварено фестивално ежедневие значително по-спокойно и го превръща в истински колективно събитие, което е същинска рядкост в света на големите фестивали.
Тази година, по предложение на Дома на киното в София и София Филм Фест за учащи, имах честта да бъда един от 28-те избраници, съставящи журито на селекцията Giornate degli Autori в рамките на 74-ия венециански фестивал. Отвъд ангажиментите, свързани със селекцията, мисията ми е и да съм активен посланик на наградата на европейския парламент – LUX Prize. Нека поговорим за някои от тазгодишните заглавия, които – за добро или лошо – не трябва да се изпускат:
MOTHER! (Дарън Аронофски, 2017)
С течение на времето, Аронофски е извоювал титлата си на екстремист в рамките на комерсиалното кино. Независимо от това, режисьорът за първи път бълва толкова спонтанна, радикална и подривна творба. Следвайки психическата дейност на жена, която губи всякаква връзка с реалността в собствения си дом, тази привидно камерна и простовата история бързо се превръща в най-кошмарното, сюрреалистично и незабравимо аудиовизуално преживяване от известно време насам.
ANGELS WEAR WHITE (Вивиан Кю, 2017)
Единственият филм в конкурсната програма, режисиран от жена, е безмилостен и безупречно изработен поглед върху културата на изнасилване и корупцията в съвременен Китай. Учудващо, този силен претендент за голямата награда на фестивала не бе отличен от тазгодишното жури – въпреки това, последният филм на Вивиан Кю категорично заслужава вниманието и уважението на зрителите.
THE SHAPE OF WATER (Гийермо дел Торо, 2017)
"Вярвам в живота, вярвам в любовта и вярвам в киното!", съобщи развълнуваният дел Торо докато приемаше тазгодишния "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция. Вярата на мексиканския кино-мечтател видимо е напоила и новата му хипнотична измислица: една фантастична и безгранична любовна поема, която е и поклон пред историята на киното и музиката.
MEKTOUB, MY LOVE: CANTO UNO (Абделатиф Кешиш, 2017)
Носителят на "Златна палма" за 2013 година предлага поредната си свръх-амбициозна и свръх-разговорлива сетивна сага за непреодолимото сексуално напрежение на група младежи в южна Франция. Изумително естествен диалог и впечатляваща актьорска игра допринасят за жизнеността и правдоподобността на историята; непрестанната "мастурбаторска" (както бе наречена неведнъж) провокация пък води до силно ангажиране и още по-силна фрустрация от страна на зрителя.
***
Най-забележителните филми според критиците и зрителите, които не успях да видя: FOXTROT (Самуел Маоз, 2017); CUSTODY (Ксавие Льогран, 2017); CANIBA (Верена Паравел и Лусиен Кастен-Тейлър, 2017)
А филмите-финалисти за наградата на Европейския парламент - LUX Prize - скоро ще можем да видим в София и други избрани градове в България:
WESTERN (Валеска Гризбах, 2017)
Фокусиращ се върху конфликтите между група строителни работници от Германия и жителите на югозападно българско село, този суров поглед върху уважението, принадлежността и тънкостите на общуването е сред най-фините и наблюдателни режисьорски изпълнения тази година.
SAMI BLOOD (Аманда Кернел, 2016)
Впечатляващият, нежен и минималистичен дебют на Аманда Кернел се съсредоточава върху малко познатата съдба на лапландските туземци “Сами“ и комплексните им отношения с модерното шведско общество през 30-те години на 20-ти век.
120 BATTEMENTS PAR MINUTE (Робин Кампийо, 2017)
Френският сценарист и режисьор не просто пресъздава смайващата и поучителна история на парижките ХИВ/СПИН активисти Act-Up през 1990-те – той също така изгражда една от най-жизнените и болезнено искрени любовни истории на 2017г.