Раду Жуде е режисьор-откритие на София Мийтингс от преди повече от десетилетие. След безапелационния успех на реализирания с българско участие негов филм „Аферим“ - „Сребърна мечка“ за режисура на Берлинале 2015, номинация за най-добър сценарий на ЕФА, награда за най-добър балкански филм на СФФ, Раду Жуде ще участва в 25-ото юбилейно издание на София Филм Фест с най-новия си филм „Главни букви“ („Uppercase Print“, 2020), чиято премиера беше на Берлинале 2020.
В основата на филма е истински случай от реалния живот, разиграл се преди 40 години в Румъния по време на режима на Николае Чаушеску. В провинциално градче се появяват тебеширени графити, написани с главни букви. Тайната полиция открива, че „терористът“ е 16-годишен студент, който е обвинен в ужасно престъпление – стремеж към свобода. Раду Жуде създава филмова адаптация на „Документална пиеса“ от 2012 година на Джанина Карбунариу, която се опира на досиетата на прочутата със своята бруталност полиция Секуритате, за да реконструира трагичен епизод от най-новата румънска история - лична трагедия, но и универсална алегория за авторитарната злоупотреба с власт.
„За разлика от много от своите колеги в румънската нова вълна, Раду Жуде се концентрира върху историята и до голяма степен избягва да се обръща директно към мрачното комунистическо минало на страната си. През последните години режисьорът на „Аферим!“ (2015) и „Ранени сърца“ (2016) поставя фокус най-вече върху често пренебрегваната роля на Румъния в Холокоста с експерименталното си филмово есе „Мъртвата нация“ („The Dead Nation“, 2017), впечатляващата мета-драма „Не ме интересува дали историята ще ни запомни като варвари“ (2018) (също копродукция с България и носител на голямата награда в Карлови Вари) и документалния филм „Влаковете, напуснали гарата“ („The Exit of the Trains“, 2020). „Главни букви“ е трагедия, но почти изглежда като слънчев фарс в сравнение с тези мащабни истории на ужасите“, пише в ревюто си „The Hollywood Reporter“. Нужно е да помним миналото и да то да бъде разказвано на младите поколения, за да не се повтарят кошмарите на тоталитарните режими – киното може да бъде изключително подходящ инструмент за образование, особено в ръцете на талантливи творци като Раду Жуде.
* * *
Премиерата на „Призраци“ („Ghosts“, 2020), дебютна творба на сценаристката и режисьор Азра Дениз Окяй, е в международната Седмица на критиката на фестивала във Венеция 2020. Копродукцията между Франция, Турция и Катар е носител на шест награди от фестивала в Анталия, между които за най-добър режисьор и най-добър филм, отличие на младежкото жури във Варшава, както и на две награди от Солун 2020. Филмът, който ще бъде представен в Балканския конкурс на СФФ през март, проследява пътищата на четирима герои, които се пресичат в интересна мозайка в един ден, изпълнен с бунтове, вълнения и прекъсване на тока в Истанбул.
Млада почитателка на хип-хопа току-що е била уволнена от хотела, в който работи, но ѝ предстои важна танцова битка, за която тя и приятелките ѝ тренират от доста време. Съгласява се да помогне на по-възрастната си съседка, която се забърква в съмнителен бизнес, за да намери пари, които спешно трябва да стигнат до сина ѝ в затвора. В сделката е намесен и известен контрабандист, експлоатирал сирийски бежанци, който участва в разрушаването на много къщи в квартала и бързия строеж на модерни сгради. В същото време една художничка-активист, която преподава кино на съседските деца, се опитва да организира изложба – особено трудна задача поради безредиците и полицейското присъствие. В продължение на 24 часа животът на четиримата се преплита, спирането на тока продължава, а всички начинания се влияят от атмосферата на нарастваща агресия и вълнения в града. „Призраци“ е разказ, пресъздаден с полу-документален поглед, с фокус върху противоречиви теми от социално-политическата реалност на съвременна Турция, а неговата авторка вярва безапелационно в силата и енергията на жителите на града.
Очакваме Ви на #КИНО * #25SofiaIFF