Ако някой британски режисьор може да се определи като потърпевш от „стрелите на свирепата съдба“ , това е Тери Гилиъм. Дали той заслужава стрелите, които биха прекратили окончателно кариерата на всеки друг кинематографист? Гилиъм е изключително амбициозен автор – той се бори за създаването на наситено с фантазия кино и не се тревожи особено дали бюджетите на филмите му са съизмерими с тези на блудкавите холивудски продукции. Ако се нуждае от повече пари за осъществяването на проекта си, полага усилия да ги осигури, а ако не успее, снима филма си въпреки всичко. Другата беда е, че в няколко случая обстоятелствата сякаш се обръщат вкупом срещу него, особено при опитите му да заснеме филма за Дон Кихот или злополучния епос за Барон Мюнхаузен. Въпреки напразните му надежди най-сетне да се пребори със системата, Гилиъм е постигнал изумителен успех и си е изградил репутация, която имат малцина други творци, работещи в полето на световното кино. Тери е издигнат в култ от толкова много представители на филмовата общност, че неговата, изпълнена с превратности кариера е по-бляскава от тази на много негови колеги. Спомнете си Бразилия, Кралят на рибарите, Бандити на времето и чудесния филм Приключенията на барон Мюнхаузен и ще се убедите, че той е режисьор с необичаен талант, който знае повече за правенето на филми, отколкото мнозина прехвалени новаци в занаята отвъд Атлантика.
Роденият в Америка Тери получава британско гражданство в края на шейсетте, след като му омръзва да бъде руган и наричан дългокос наркоман от лосанджелиските полицаи, докато кара своя хилман минкс. В крайна сметка той се отказва от американското си гражданство и става пълноправен член на трупата Монти Пайтън в качеството си на главен аниматор. Забележителното му творчество оказва дълбоко влияние върху анимацията, което ясно се долавя и днес. Накрая се заема с игрално кино и неговият ентусиазъм и въображение му носят почти мигновена слава на друго ниво. Славата го съпътства през дългата му и понякога бурна кариера, която, по собствените му думи, е фокусирана върху безумието на съвременното общество и начините човек да избяга от него, ако това изобщо е възможно. Триумфът му се корени във факта, че той никога не се предава и продължава да прескача поставените пред него препятствия, каквито и да са те. В много отношения Гилиъм е пример за това какво трябва да представлява добрият режисьор – бунтовник с кауза и изумително плодотворно мислене. Почетната награда, присъдена му от ФИПРЕССИ, е напълно заслужена, разбира се, при условие, че продължи с опитите да снима филми, докато силите му позволяват. Почти сигурно е, че ще го направи.