21
Feb
2017

"Никога не ме е било страх от големите мечти!" - Анжела Недялкова в специално интервю за София Филм Фест

От едно предизвикателство – влизаш в друго! Ще бъдеш член на журито на 21-вия София Филм Фест – имаш ли очаквания, как се подготвяш за тази роля? Кое е най-предизвикателното в нея?

Първо, искам да отбележа колко ме докосна тази покана. София Филм Фест винаги е карал сърцето ми да трепва и за мен е един голям празник, когато настъпи времето за поредното издание. Да не говорим, че започва около рожденият ми ден, което го прави още по-специален за мен. Вълнувам се много - когато получих поканата се просълзих от радост, защото това означава страшно много за мен и е едно от най-големите признания, които съм получавала. По-голямо от която и да е награда именно заради символиката, която влагам. Очаквания рядко имам за каквото и да е, по-скоро се радвам, че ще мога да съм част от това и да се потопя за малко в целия процес. Подготовката ми ще се изрази в това да си подсигуря достатъчно време, за да се фокусирам и отдам изцяло на тази отговорна задача. Ще направя максимално подробно проучване на селектираните филми в конкурсната програма.

В конкурсната програма на СФФ са дебютни или втори филми на режисьори – кое ще е най-важното според теб в оценяването на тези творби?

Биха ме вълнували посланието и смисълът на отделните творби както и начинът, по който са представени/разказани. В предварителните си проучвания бих обърнала внимание и на ресурсите, с които са разполагали, тъй като киното все пак е скъп процес и липсата им би могла да е спънка, а не бих искала мнението ми да се повлияе окончателно поради такива причини. Идеята и изпълнението ме интересуват. Дали актьорите са били предразположени да изпълнят задачата си, например, би говорило за уменията и инстинкта на съответния режисьор. Бих обърнала внимание на това как всеки един детайл е съчетан с останалите (самото заснемане, монтаж, игра, музика…). До колко е постигнат един завършен вариант на заложената идея и ако тя, като такава, не е нещо ново, то тогава дали е намерен новаторски начин за пресъздаването й. От основно значение е дали докосва съответният филм, макар това често да е относително за всеки.

Имаш ли любими течения в киното, любими жанрове, режисьори?

Както с музиката, така и в киното не мога да кажа, че имам толкова генерализирани предпочитания. Има филми на режисьори като Фелини, Фон Триер, Ким Ки Дук, Бойл, Кристофър Нолън, които не просто ме завладяват, а ме пращат в космоса с един тежък удар, както има филми отново на същите имена, които оценявам, но не ме докосват със същия интензитет. Всичко е много относително, няма как да го рамкирам. Определено сред любимите ми заглавия са (в абсолютно безпорядъчна последователност) “The Turin Horse”, “In the Mood for Love”, “Interstellar”, “Captain Fantastic”, “Drive”, “Hero”, “The Pianist”, “The Beach”, “Blow” - списъкът е дълъг!

Ти самата си учила филмово и телевизионно операторско майсторство – снима ли ти се филм?

Филм отдавна ми се снима, но бих била по-скоро режисьор. Операторството е един магически свят, който винаги ще уважавам и смятам, че поне базисни познания биха били в огромна полза на един режисьор. Всъщност всяко едно по-задълбочено познание, особено отнасящо се до различните департаменти в киното, би допринесло за това да си успешен режисьор. Не в смисъл да се месиш в работата на другите, колкото да ти дава свободата да говориш на техният език и да стопите каквито и да било бариери. Все пак киното е екипен процес. В момента съм се отдала и на задълбочени проучвания за един мой бъдещ проект за пълнометражен филм. Кой знае - някой ден може да се видим отново, но този път да го представям на София Мийтингс? :)

Има ли сюжет, роля, който би искала да изиграеш и/или заснемеш?

За роли не съм мислила толкова, колкото идеи за филми. Имам доста, като повечето са в по-начален стадий, но както споменах вече, съм се фокусирала върху една доста дълбоко философска тема, намесвайки квантовата физика, защото за мен, ако има наука, която би могла да се обедини заедно с духовността и философията, то физиката би имала големи шансове. Затова и сега огромна част от проучванията ми засяга задълбоченото изучаване на физиката и нейните разновидности. 
Доста амбициозен проект, но никога не ме е било страх от големите мечти и силно се надявам, че ще успея след време да реализирам тази.

Кое беше най-предизвикателното за теб в това да участваш във филм с екип от световен ранг? 

Най-голямото предизвикателство за мен бях самата аз. Егото, страхът, неувереността. В крайна сметка обаче това е нормална човешка реакция и реших да се фокусирам изцяло върху работата и да не обръщам толкова внимание на вътрешната си суета. Процесът от своя страна се превърна в най-красивото и вдъхновяващо израстване в личен и творчески план, което съм изживявала до този момент. 

А в това да „влезеш в обувките” на героинята си Вероника?

Този персонаж е нов и различен за мен до голяма степен. Бе забавен фактът как тя (Вероника) преобръща света на тези мъже с такава лекота и то по начин, добре познат в частност на героя Марк Рентън. Пълна с изненади - на пръв поглед леко дори наивна, всъщност се оказва, че знае много добре какво прави и защо и не допуска “емоционалната привързаност” да я отклони от пътя й. Вижда бъдещото си “АЗ” в лицето на тези мъже, изпаднали в носталгия и живеещи в миналото, отказвайки да променят нещо и съответно решава да последва съвета на Рентън - “choose life Veronika” и да избегне същата съдба, макар на техен гръб. 
Но в живота ни се случва това, което провокираме по един или друг начин.

Дани Бойл – какъв е по отношение на работата си с актьорите? Как мотивира теб да изведеш най-точното за героинята от себе си?

Изключителен човек - земен, топъл и лъчезарен. Невероятно отдаден на работата, на хората, целия екип без изключения. Той движеше всичко - от където мине оставяше заряд и усмивки след себе си.
Работата с него се случваше с неописуема лекота. Имахме няколко предварителни работни срещи, в които обсъждахме надълго и широко персонажите, сюжета и след това на терен просто действахме, а ако имаше нужда от някакви насоки те се случваха в приятни и кратки разговори, често само с по няколко думи. Сплотяваше всички ни, създаваше вдъхновяваща атмосфера - понякога дори пускаше музика. Измисляше интересни начини, с които да ни манипулира понякога така, че да не усетим неговото влияние - чувството е, че от нас е дошло изцяло и дори получавахме хвалби от него. Брилянтен ум. Не гледа на теб просто като на някаква кукла, която да изиграе нещо. Има лично отношение като човек към човек с всеки един. Интересува се от това как се чувстваш, отворен е за идеи.

Какво ти направи най-силно впечатление по време на подготовката и снимачния процес на Т2?

Организацията! Прецизно изчислена до последния детайл, а филмът нямаше толкова голям бюджет като за такава продукция, така че не беше това определящият фактор за толкова добро планиране, дори на евентуални проблеми. Ако се налагаше импровизация, то тя ставаше с лекота сякаш и тя е планирана - може би е била? Толкова много неща се случваха, за които не разбираш изобщо. Всеки си вършеше работата изрядно добре и без много шум.

Кои са най-ценните неща в личен и професионален план, които успя да вземеш от това приключение?

Трудно ми е да ги разгранича, тъй като се преливат и си влияят взаимно. Това, което успях да получа бе, разбира се, нов и много богат житейски опит за кратко време, който до момента продължава да ми влияе и да ме променя. Най-ценното от всичко са новите приятелства, които създадох и то с хора, които те разбират и приемат, освен, че те вдъхновяват.
Бе голямо преживяване за мен и съответно все още осмислям всичко случило се, връщам се към различни ситуации и често откривам по нещо ново за себе си, обогатявам мирогледа си. Тъй като цялата еуфория и срещите ми с тези хора продължават, бих казала, че може би е рано да обобщя какво ми е донесло всичко това. Все още се случва, все още го осмислям… След време като се насложи, ще мога да имам по-ясна и категорична идея относно плода, който се е родил след всичко случило се. На този етап просто ме преследва един ураган от силни смесени емоции и мисли. Чувствам се по-спокойна, по-уверена и търпелива, по-целенасочена. Сякаш всичко започна да си идва на мястото след дълги години вътрешна борба и преобладаващ хаос - типично за един млад, търсещ себе си и прогреса, човек.