Предстои и още една специална среща с документалния разказ „Андре – гласът на виното” на режисьора Марк Челичеф – това ще се случи на 12 април (сряда) от 19.00 часа.
Ексклузивно и специално за София Филм Фест - авторът на филма, режисьора Марк Челичеф:
Каква беше житейската философия на прачичо Ви Андре?
Той беше много щедър човек и чрез това, което направи и начина, по който живя своя живот, той бе очевидно роден благородник. Но да си благородник не означава да си благороден. Селянинът може да е благороден, всеки може. Той живя според това невероятно великодушие като същност на живота му. Той беше истински джентълмен. Той се грижеше за това, което правеше и го вършеше със страст. Работеше до деня на смъртта си. В болницата на 92 години през 1994 той все още опитваше вина и даваше съвети.
Какво го е вдъхновявало да преодолява граници и да продължава, въпреки препятствията?
Ще видите в края на филма как всичко, което той е правил в живота си беше от необходимост. Това бе движещата му сила. Той изпитваше също и невероятна страст. Семейството му никога не е искало да напусне Русия, но поради революцията той е бил принуден. Загубил е дома си, всичко е било разрушено, изгубил е всичките си пари и е трябвало да се върне към винопроизводството по необходимост. Имал е да изхранва семейство. Тогава е получил работа в САЩ. Мислел е за бъдещето на семейството си и тъй като вече е имал контакти и роднини в Америка, той е приел предложението да отиде там през 1938 и е живял живота си простичко, макар той да е бил и сложен едновременно с това. Той е бил изключително интелигентен човек и е вярвал в споделянето на информацията. Вярвал е в разбулването на тайните. Ако всички правим вино, ще е по-добре за всеки. Той е живял според тази идея и е обучавал следващото поколение. Вярвал е в младите и е видял, че в тях е бъдещето. Продължавал е да ги обучава и да им помага. От една страна е бил лек, а от друга – сериозен. Особено когато става дума за правене на вино, той е искал хората да правят хубаво вино, но винаги е търсел нови начини и е поемал рискове, за да разбере как да го подобри, не просто да стои със същото, а да учи всеки ден. Бил е ученик на живота. Внушил е тези възгледи на протежетата и учениците си. Много от тях са го чувствали като баща и ментор. Той наистина е докоснал хората по света.
Разкажете ни повече за Вашите взаимоотношения с него.
Познавах Андре още като млад, прекарах време с него. Беше чудесен, очарователен, игрив и със страхотно чувство за хумор. Той беше като мой дядо, не само прачичо и аз обичах да съм с него. Но не включих себе си във филма. Имах своя Хичкок момент, появява се една моя снимка, но не съм говорил, защото чувствах, че трябва да разкажа неговата, а не моята история.
Имаше ли нещо, което не успяхте да включите във филма, а искахте?
Как да побереш човек, живял между 1901 и 1994? Как събираш почти век в час и половина? Имах повече от 300 часа суров материал. От 300 часа – час и половина? Не може да имаш всичко. Мога да направя 10 филма с това, с което разполагам. Но трябва да правиш избори, защото филмът е история и трябва да поддържаш историята в развитие и да задържаш интереса на публиката. 60-70% от хората, които съм интервюирал отпаднаха от филма. Историята за престоя му в България също беше отрязана, все пак не може да кажеш всичко – 92 години е доста дълъг живот.
Колко дълго продължи целият процес и как се промени Вашето възприятие и концепция за филма с годините?
Филмът ми отне 10 години. Първият път, когато започнах да снимам беше на 9 март 2007 в 6 часа сутринта. Ако бях завършил филма още на първата година, нямаше да е това, което е днес. Би било невъзможно. Част от материала намерих след 4-5 години. Майк Нийман беше човекът, който ми даде суровия материал. Имаше 8мм проектор и 8мм камера и филми, които Андре е снимал със семейството си през 40-те и 50-те години. Открих това през 2012, а бях започнах филма през 2007. После намерих и друг материал, където той говори за собствения си живот години по-късно. През 2012 минах през архивите и открих този материал от революцията и гражданската война в Русия между болшевиките и Бялата Армия. Последните кадри, които снимах бяха през 2016 в Италия. Документалните филми са доста органични. Имах идеята и сценария, както и основна представа как бих искал да изглежда филма и естествено, когато открих допълнителния материал осъзнах, че Андре може сам да разкаже историята си. Надявам се, че съм уловил неговия дух.
Ако имате добър пример от него или сте научили нещо от него, какво е то?
Скромността. Никога не бих могъл да бъда толкова добър и велик човек като прачичо си. Той беше невероятен. Както Кристиан Мойо (семейството му е производител на най-популярното и скъпо вино в света – Шато Петру) казва за Андре: „Той ни учеше на винопроизводство и скромност.“ Да даваш, вместо просто да взимаш. Мисля, че споделянето на информация, помощта към другите и мисълта за тях, вместо за себе си, това е правил той през целия си живот. И ако мога да направя само малка част от това, ще съм щастлив, когато умирам. Способността да докосна някои хора по начина, по който той го е направил...Хората, които са го познавали, дори от разстояние, са били изключително повлияни и вдъхновени от него. Той е предавал вдъхновение и страст. След Берлинале, получих обратна връзка от публиката. Деца идваха при мен и ми казваха: „Толкова съм вдъхновен. Може би мога да направя това, което наистина искам!“ Това не е просто филм за винопроизводител и за хора, които се интересуват от вино, а и за такива, които откриват страстта си и се хвърлят в нея. Както Франсин Форд Копола каза във филма: „Нещата, които ни палят на 20 са същите, от които вероятно ще получих житейска награда на 80...“ Защото следваме страстта си. Франклин Рузвелт, който също е във филма, по повод отмяната на забраната казва, че няма от какво да се страхуваме, освен от самия страх и хората не бива да живеят живота си в страх. Страхът е онова, което ни спира да вършим неща. Не живейте живота си със страх, а със страст, сила, състрадание и мъдрост. Опитайте се да живеете без страх и излезте от другата страна, трансформирайте го.
Какви са бъдещите Ви планове, свързани с филма?
Надявам се, че филмът ще има много добро разпространение по света. Като да дадеш живот на детето ти е. Този филм е като едно от децата ми. За всеки режисьор, филмите му са като деца. Защото си вложил толкова сърце, време и усилия, за да го направиш. Може да не е за всеки, но и това е добре. Ако просто докосне няколко души и ги вдъхнови, би било страхотно. Вероятно ще направя и книга със снимки и истории от винопроизводители. Мисля, че книгата се задава.
Кой е Андре, описан с няколко думи?
Андре е човек, вдъхновил много други и променил света на виното. Човек с голяма мъдрост и щедрост. Имал е способноста да очарова и вдъхновява хората да правят най-доброто, което могат. Всички можем да го направим. Просто давайте всичко от себе си със страст и смирение.
* * *
Увлекателният филм е епично пътешествие през живота на един руски емигрант, който променя света на виното. Марк всъщност разказва историята на своя прачичо - Андре Челичев, роден в руско аристократично семейство, преживял ужаса на руската революция и успял да стане известен като един от най-вещите познавачи на виното в Америка.
Уникалният филм-портрет имаше своята световна премиера на тазгодишния фестивал в Берлин и е озвучен с гласа на актьора Рейф Файнс. Любовта на Андре към виното и философията му за живота са пример за няколко поколения последователи. „Това е един филм-приказка, която вдъхновява и вълнува истински”, възкликват медиите за „Андре – гласът на виното”.
А ето и какво са подготвили партньорите ни от „Домейн Бойар” за почитателите на Кино гурме – вината, в чиято компания ще гледаме филма в СРЯДА, са Geyser Peak Chardonnay, Geyser Peak Cabernet Sauvignon и Rue Romance Sauvignon Blanc!