„Кристо е единственият роден в България артист със значение за посоките и историята на съвременното изкуство.“ Филип Зидаров
Христо Явашев-Кристо е уникално явление в човешката история. Няма друг творец, ангажирал вниманието на милиони хора по света с изкуството си.
Роден е на 13 юни 1935 година в Габрово. Произлиза от виден разградски род. Дядо му е академик Анани Явашев, открил руините на древния римски град Абритус. Братя на Кристо са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев. От 1953 година учи в Художествената академия. През 1957 година емигрира и е лишен от българско гражданство.
Кристо става популярен с оригиналните си пространствени художествени инсталации. Основна опора през всичките години, в които реализира творческите си проекти, е съпругата му, французойката Жан-Клод де Гийебон. Тя е родена на неговата дата в същата година и е неотлъчно до Кристо във всеки проект. „Аз правя това, защото обичам Кристо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство“ е едно от известните ѝ изказвания, а Кристо навсякъде отбелязва, че цялото му творчество е в тандем с нея. Макар че Жан-Клод си отива от този свят през 2009 година, Кристо заявява, че и бъдещите му проекти ще бъдат подписани от двамата.
Те използват като художествен похват опаковането на предмети – от пишеща машина и телефон до мостове и цели сгради. С все по-мащабни творби, и не само опаковки, изкуството им се категоризира като Environmental Art, изкуство на средата. Всички творби съществуват ограничено време и е невъзможно е да бъдат запазени, с което са сродни с „пърформанс артс“. За всеки свой проект Кристо и Жан-Клод се борят упорито, понякога в продължение на години и десетилетия, като разясняват намеренията си на общинари, политици, еколози, граждани. Всички произведения са финансирани със собствени средства, но самите те не са обект на продажба. Целта е да се създаде желание у зрителя да се наслади на видяното. А публиката е от цял свят. Милиони хора стават свидетели и участват в живота на неповторимите художествени творби „Бягащата ограда“, Калифорния 1972-76; „Опакования Понт Ньоф“, Париж, 1975-85; „Опакования Райхстаг“, Берлин, 1977-95; „Портите“, Сентрал Парк, Ню Йорк, 1979-2005; „Чадърите“, Япония и Калифорния, 1984-91; „Заградените острови“, Флорида, 1980-83; „Плаващите кейове” 2016; Лондонската Мастаба 2016-18.
С най-новата творба на уважавания български документалист Андрей Паунов „Да ходиш по вода“ се открива 23-тия София Филм Фест – с прожекция на 7 март в Зала 1 на НДК, а във фестивалната програма е включена специална селекция с филми, представящи прочутите инсталации на Кристо и Жан-Клод и важни моменти от съвместния им път в изкуството.
Двама от най-известните американски режисьори-документалисти Албърт и Дейвид Мейзълс посвещават част от своето творчество на Кристо и Жан-Клод. Двамата са признати за пионери в „директното кино“ - ясно изразената американска версия на френското „cinema verité“ да правят не-художествени филми, в които се разгръща същността на човешкия живот такава, каквато е, без предварителен сценарий и други влиящи на реалното съдържание текстове и похвати. Мейзълс запечатват за поколенията неповторимите художествени проекти на Кристо и съпругата му Жан-Клод.
„Завесата в долината“ (1974) проследява цялостно проекта, който разтърсва артистичното общество. Измислена и финансирана от Кристо и Жан-Клод, това не е обикновена завеса. Изработена от девет тона оранжев найлонов полиамид, тя се разпростира на 400 метра и е опъната от четири 111-метрови метални кабела над долината Райфъл в Колорадо.
„Най-добрият филм, който съм виждал за един художник и неговата работа. Технически блестящ, „Завесата в долината“ не е дидактичен, не обяснява и не описва и това е голямата му сила. Сам по себе си филмът е толкова изненадващ, впечатляващ и красив като произведението на изкуството, за което разказва“, пише в ревюто си Калвин Томкинс от „The New Yorker”, а филмът получава номинация за Оскар '74 за най-добър късометражен документален филм.
„Бягащата ограда“ (1978) е за трудния път на Кристо и Жан-Клод в построяването на близо 40-километровата ограда от бяло платно над хълмовете на Калифорния. Разходите за това са 3 милиона долара. Първоначално абсурдната идея „живее“ по план две седмици и единственото доказателство за нея сега е този филм. За реализирането на проекта Кристо и Жан-Клод срещат сериозна съпротива от щатската власт, въпреки че собствениците на земите, през които се простира творбата, дават своето съгласие. В крайна сметка хората се сплотяват, за да почетат красотата и след четири години работа Кристо успява да реализира идеята си.
„Острови“ (1986) e посветен на „Заградените острови“ на Кристо и Жан-Клод, които се появяват за две седмици във водите на залива Бискейн във Флорида през май 1983 година. Единайсет острова са обградени от 600 000 кв.м розов плат. Това е едновременно тригодишен труд, художествено произведение, политическа драма, свързани и с други два проекта на двамата артисти – опаковането на Пон Ньоф в Париж и Райхстаг в Берлин.
„Повечето артисти се надяват, че произведенията им ще останат сто години, дори хиляди. Но моите проекти са чисти поетични жестове, като дъги, които се появяват и после изчезват. Те са ултимативната временност: влизам в едно пространство и го променям, за да накарам хората да се пренаредят спрямо него, да преоткрият сетивата си. После си тръгвам. Всичко, което искам от тях, е да изпитат удоволствие, да се изненадат“, казва Кристо във филма.
„Кристо в Париж“ (1990) разказва за първия мащабен градски проект на Кристо и Жан-Клод – опаковането на най-стария мост в Париж, същият, на който двамата са се срещали. Това е едновременно любовна история в сърцето на Париж между артист - бежанец и дъщеря на френски генерал, и любовна история между 400-годишен мост и жителите на Париж. Богат на политическа интрига и артистични дебати, филмът проследява бягството на Кристо от България, ранните му години, връзката му с Жан-Клод и отдадеността, с която реализира този 10-годишен проект – опаковането на Пон Ньоф.
„Чадърите” (1994) на режисьорския екип Албърт Мейзълс, Хенри Кора, Греъм Уайнбрен е документален поглед в дълбочина на концепцията и реализацията на творбата на Кристо и Жан-Клод „Чадърите“ - общ проект между САЩ и Япония. Премиерата на филма е на Берлинале 1994, а „Variety“ пише за него: „изключително оригинален и безупречен в структурно отношение… това е един амбициозен документален филм, посветен на един амбициозен проект“.
* * *
„Граница на мечтите“ (1996) на режисьора Георги Балабанов е една история за двамата братя Явашеви – Христо и Анани, които живеят разделени от желязната завеса цели 26 години. Избрал да остане „затворен“ в комунистическа България, Анани посвещава живота си на актьорската професия. Избягал от страната през 1956 година, Христо става един от най-известните съвременни артисти. „Граница на мечтите“ предлага на зрителите поглед към две съдби, които се оказват образи на творци в различни сфери на изкуството в два тотално различни свята.
* * *
Програмата, посветена на Кристо и Жан-Клод включва и няколко документални филма на известната телевизионна журналистка Евгения Атанасова, продукция на Българската национална телевизия.
„Пътят към Портите“ e за проекта „The Gates“ в Сентръл Парк, Ню Йорк. Филмът е реализиран през 2005 година, оператор е Калин Иванов, който живее и работи в САЩ, а режисьор - Дамян Петров.
„През 1976 година Кристо прави първите скици на проекта, тогава наречен „1000 врати“. В началото на 80-те той и съпругата му Жан-Клод получават твърд отказ от градската управа на Ню Йорк да реализират проекта, но това не ги обезкуражава“, разказва Евгения Атансова за филма си „Пътят към портите“. „За физическото построяване на портите бяха нужни дни, но пътят към тях отне точно 26 години“, споделя Кристо в свое интервю. Документалният разказ дава отговор на въпроса защо Кристо и Жан-Клод са безкомпромисни в своята вяра в магията на временното изкуство…
„Кристо и Жан-Клод. Изкуството е за двама“ (2010) и „Бялата планета на Кристо“ (2013) са продължение на разказа за Кристо през погледа на Евгения Атанасова, с помощта на операторите Калин Иванов и Калоян Божилов, а режисьор и на двата филма е Милан Кузов. Зрителите ще узнаят какво означава да работиш в тандем и да можеш да споделиш авторството, а също и защо след като Жан-Клод напуска този свят, Кристо продължава да говори в множествено число и да реализира проектите, подписвайки ги с двойния подпис. Няколко години по-късно с инсталацията „Големият въздушен пакет” в бившия газов колектор в град Оберхаузен. Кристо предизвиква публиката да се отдаде на сетивата си. „Опакованият Райхстаг – 20 години по-късно“ е още един проект на Евгения Атанасова с оператор Недялко Данов и режисьор Николай Василев. Историята на единственото произведение на изкуството, което е разрешено с парламентарен дебат, предаван на живо, е наистина безкрайно удивителна.
* * *
Представянето на ретроспективата от филми, посветени на творчеството на КРИСТО в програмата на 23-тия София Филм Фест, се реализира в партньорство с посолството на САЩ в България!
ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!
#23SofiaIFF