Дори само разказването на истории за легендарното ѝ родословие би обрекло Джералдин Чаплин на вечна слава. Тя е първородното дете от брака на великия Чарли Чаплин с дъщерята на не по-малко знаменития ирландски драматург, носител на Нобелова награда и многократно отличаван с Пулицър, Юджийн О‘Нийл. Баба й по майчина линия е писателката Агнес Бoлтън, авторка на сензационни романи, а по бащина линия – Хана Чаплин, мюзикхолна актриса, певица и танцьорка, качила се на сцената 16-годишна. Джералдин се превъплъщава в нейния образ от биографичния филм за баща си на Ричърд Атънбъроу от 1992. Самата тя е родена в Калифорния, но живее от осемгодишна в Европа, след като САЩ лишават Чарли Чаплин от правото да влиза в страната по обвинение в комунистическа пропаганда. За първи път застава пред камерата на 7 години в неговия филм „Светлините на рампата“ (1952). Истинският ѝ кинодебют е на 20 в отличения с 5 награди Оскар „Доктор Живаго“ (1965) на режисьора Дейвид Лийн, а на 23 започва театралната си кариера на Бродуей в „Лисичета“ от Лилиан Хелман.
Участва в последния филм на баща си „Графинята от Хонконг“ (1967) и в седем филма от ранната кариера на първия си съпруг Карлос Саура – от „Ментовка с лед“ (1967) през „Да отгледаш гарвани“ (1975) до „Мама навърши 100 години“ (1979).
Списъкът на режисьорите, при които се снима, е прецизна селекция на най-доброто в световното кино от 1960-те до днес. Джералдин Чаплин блести в шедьоврите на Робърт Олтман „Нешвил“ (1975, за който получава втората си номинация за „Златен глобус“), „Бъфало Бил и индианците“ (1975) и „Сватба“ (1978), във „Векът на невинността“ (1993) на Мартин Скорсезе. Не е случайно, че във филмографията й, включваща до момента над 150 роли, има много повече европейски, отколкото американски продукции. Част от най-известните режисьори, с които работи, са Ричард Лестър („Тримата мускетари“, 1973), Алън Рудолф („Добре дошли в Ел Ей“,1976), Жак Ривет („Северозападно“, 1976), Джеймс Айвъри („Роузленд“, 1977), Ален Рене („Животът е роман“, 1983), Клод Льолуш („Ние и другите“, 1984), Тони Палмър („Децата“, 1990), Франко Дзефирели („Джейн Еър“, 1995), Джоди Фостър („У дома за празниците“, 1995), Педро Алмодовар („Говори с нея“, 2002).
За приноса си към испанското кино е наградена със златен медал на Испанската филмова академия през 2006.
Напоследък пустинята е нейното любимо място за снимки – както в „Лука“ (2023) на Джесика Удуърт, по класическия роман на Дино Будзати „Татарската пустиня“, така също в „Сенека“ (2023) редом с Джон Малкович и Самуел Финци.
Връзката на Джералдин Чаплин с България съвсем не се изчерпва с „Кецове“, който я очарова на кинофестивала в Москва през 2011, където тя е председателка на журито. Нито само с ролите ѝ в две български копродукции на „Арт Фест“, режисирани от Джесика Удуърт. Тя играе главната роля в режисьорския филм на Петър Увалиев (под името Пиер Рув) „Непознати в къщи“ (1967 по романа на Жорж Сименон).
* * *
НАГРАДАТА на СОФИЯ на Столичната община бе връчена на Джералдин ЧАПЛИН по време на неговото гостуване на 27-ия София Филм Фест - 25 март 2023 година, Национален дворец на културата