„Чувствам се не кинорежисьор, а киноантрополог – обичам да пътешествам, да наблюдавам и изследвам света и хората през камерата. И цялото това впечатление го запечатвам на лента“, разказва за влечението си към киното Мика Каурисмаки.
Той е роден през 1955 година и е по-големият брат на Аки Каурисмаки. Мика става известен със своите филми „Хелзинки-Неапол цяла нощ“ (1987), „Зомби и влакът на призраците“ (1991), „Тримата мъдреци“ (2008), които публиката на София Филм Фест видя на голям екран през есента на 2021 година
Мика Каурисмаки завършва кино в Мюнхен, а първият му филм „Лъжецът“ (1980) се превръща в сензация във Финландия буквално за една вечер. Това е и началото на филмовата кариера на братя Каурисмаки – двамата започват нова ера във финландското кино. Мика, Аки и група техни приятели основават компанията „Villealfa Filmproductions“, която продуцира забележителни нискобюджетни филми. През 90-те години Мика основава собствена компания „Marianna Films“. Сред първите му независими проекти са „Зомби и влакът на призраците“, както и „Ненужните“ (1982), отличен с финландската награда „Юсси“ за най-добра режисура – роуд муви за двама мъже и жена, които шофират из страната, докато ги преследват група престъпници и полиция.
През 1990 година Мика Каурисмаки потегля към джунглите на Южна Америка и заедно със Самюъл Фулър и Джим Джармуш създават документалния филм „Тигреро: Филм, който никога не бе направен“ (1994), удостоен с Наградата на ФИПРЕССИ на Берлинале. През 1998 г. Мика Каурисмаки заминава за САЩ и там събира звезден екип от актьори, за да заснеме най-голямата си продукция „Ел Ей без карта“ (1998) с имена като Дейвид Тенант, Джули Делпи и Джони Деп.
В продължение на 30 години режисьорът пътува между Хелзинки и Бразилия, където открива любовта на живота си – своята съпруга: „Отидох за една седмица в Бразилия, хареса ми и останах. Финландия ми е малка – всичко си прилича, независимо къде пътешестваш из страната“. Мика Каурисмаки прави и много документални филми в Южна Америка като „Музиката на Бразилия“ (2002), „Добре дошли в Сао Пауло“ (2004), „Бразилейриньо“ (2005), а „Мама Африка“ (2011) е документален разказ за първата чернокожа изпълнителка, спечелила „Грами“ през 1965 г. южноафриканката Мириам Макеба.
Най-новият филм на Мика Каурисмаки „Една спокойна нощ“ (2020) е сниман по време на пандемията през април 2020 година.
„Всичките ми други проекти бяха поставени на пауза и затова решихме да направим този филм. Той не е точно за вируса, но действието се развива във времето на тази странна пандемия“, обяснява режисьорът, а за снимачна площадка избира „Корона бар“ – едно от култовите заведения, които държат двамата с брат си Аки в Хелзинки. Всъщност Мика Каурисмаки разчита отново на актьорския състав от „Тримата мъдреци“ и среща публиката с трима не особено мъдри мъже, които се събират по време на пандемията, намирайки убежище в „Корона бар“.
* * *
Внимателният поглед към творбите на Каурисмаки ясно показва, че филмите разчупват повечето аспекти на масовото кино, докато намират своя път като паралел и връзка между установените структури на кинематографичната, политическата, икономическата и културната реалност. Неговите филми рядко могат да бъдат категоризирани в конвенционалните рамки, на които разчитат голяма част от представителите на критическия дебат в глобален мащаб и с които се съобразяват разпространителските практики в киното. Творбите му съдържат критичните перспективи, които обикновено свързваме с термина „арт-хаус кино", като използват жанрови и естетически практики от популярното кино по начини, които привидно се подчиняват на условностите, определени от разпространителската мрежа... Всеки творец трябва да познава своите корени – както положителните, така и отрицателните им характерни черти. Въпреки мултинационалния характер на филмите на Каурисмаки, с ясно изразения им глобален обхват, националната идентичност за него е ясно изразена основна сила в глобализиращия се свят; начин за намиране на собствен творчески път през тази сложна мозайка...
„Киното на Мика Каурисмаки: многопластови филмови пейзажи, неочаквани идентичности“ от Пиетари Каапа, издадена през 2011 г. от „Intellect“
* * *
НАГРАДАТА на СОФИЯ на Столичната община бе връчена на Мика КАУРИСМАКИ по време на неговото гостуване на 25-ия София Филм Фест - 18 септември 2021 година, Кино „Люмиер“