ЛАЧЕНИТЕ ОБУВКИ НА НЕЗНАЙНИЯ ВОЙН

Българин на средна възраст (самият режисьор Рангел Вълчанов) наблюдава как се сменя караулът пред Бъкингамския дворец. Докато гледа, умът му се пренася в детството му, в селото, където е отраснал. Различни церемонии, различни традиции и въпреки това българинът намира нещо общо. Той си спомня хората, които е познавал, от които се е страхувал, на които се е възхищавал. Размишлява за този живот без блясък, в който хората орат, прибират реколтата, женят се и умират, празнуват или тъгуват. В детското въображение съществуват чудеса и именно детското възприятие ни помага да придадем смисъл на най-важните въпроси в човешкото съществуване.