ЩИПКА КАРАМФИЛ

По заснежените и пусти пътища на Югоизточен Анадол възрастен бежанец пренася трупа на починалата си съпруга към родното им село, а 12-годишната му внучка все още носи травмата от войната. Пътуването им става все по-трудно с приближаването на границата, отвъд която се води война. След като са заловени от полицията, пътищата им се разделят на три различни посоки. 
Воден от убеждението, че всички ние сме имигранти на този свят, тъй като по някакъв начин сме дошли тук и скоро ще трябва да се върнем, този красиво заснет филм за пътуването и за ритуалите на загубата и скръбта задава настойчиво един парещ въпрос. В края на краищата какви са нещата, които носим със себе си?