БЕЗВЕТРИЕ

След години отсъствие Калоян се завръща в родната си България, за да продаде апартамента на покойния си баща. Това, което първоначално му изглежда като обикновена задача, лишена от емоции, постепенно се превръща в пътуване към дълбините на собствената му същност, където той се сблъсква с далечни травми, но и поема по нов път към себепознание. Докато детството е изпълнено с разнообразни възприятия и нашепвания на вятъра, зрелостта е състояние на безветрие с крехки и избледняващи спомени за най-близките хора.

„Веснаков поднася ярки екзистенциални размисли за природата на семейните връзки и личната идентичност в хода на времето. Но той разсъждава и за съвременна България, където гробищата на коренните жители са заменени от съмнителни казина, а културната памет отслабва в една страна, измамена от илюзорната представа за икономически разцвет.“
Войтех Кочарник, МФФ Карлови Вари