Това е историята на една жена, но не съвсем жена. Не съвсем, защото е смешновато дебеличка. Защото е клоун, а жената-клоун е много тежка работа. През цялото време клоунът пречи на жената, а жената - на клоуна. Как и кога тези две страни ще сключат примирие, ще се обединят, за да свършат нещо заедно?!
Това е един от въпросите, на който ще отговоря. Въобще всичко в живота на тази героиня е не съвсем. Работи като актриса, но не съвсем. Изиграва ролята на своя живот, но не съвсем. Накрая загива, но не съвсем. (Нарочно пиша със загадки, за да гледате филма.)
Теди Москов
Режисьорът за филма
Ще се смея над неща, които натъжават. Искам комедията и трагедията да вървят в една крачка. Това е филм за борбата със страшния непобедим враг - баналността на живота. Ще се прокрадва Чеховска провинциална безнадеждност, разчупена от резки обрати на Чаплиновски хумор. Един поклон пред нямото кино и Чехов.
Теди Москов
Как създадохте сценария на Рапсодията?
Взех бял лист хартия и химикалка, после написах няколко думи. След това подредих всичко в изречения – от 1 до 978. Един ден, както си лежах в болницата в Германия, ме обхвана прилив на енергия. За около час направих 20 страници една след друга. Целият пролог е създаден на един дъх. Когато излязох от болницата, започнах да пиша по-бавно и писах дълго.
Сценарият, според мен, е много по-хубав от филма. Майка ми (писателката Рада Москова – бел. авт.) помогна много, защото тя е старо куче – сценарист. Но е и безжалостен критик.
Юлия Огнянова също ми подсказа някои неща, операторът Иван Тонев се включи с идеи, а Коста Биков от БНТ направо измисли името на филма.
Идеята за този филм е много стара. Във варненския театър, където аз и Мая работехме по разпределение, след като завършихме ВИТИЗ, имахме голям чешит за директор – Йордан Тодоров. Той ме провокира и създадох образа на Филип Трифонов. В сюжета съществуват доста биографични моменти, мои и на Мая лични преживявания.
В интервю на Албена Атанасова, в. „Стандарт”, 15 ноември 2002
Фелини се забавляваше, правейки кино – и при Вас ли е така?
Обичам да се забавлявам, но обикновено отивам със страх на работа, защото никога нямам предварително написан план и разчитам на това, което ще ми хрумне в момента. И никога не знам дали точно днес ще ми хрумне...
Наистина ли вярвате, че хубавите неща падат от небето?
Да. Както и лошите. Яворов го е доказал с “Градушка”.
В интервю на Виолета Цветкова, в. „Новинар”, 13 ноември 2002
Та един ден 6010076684 реши да напише сценарий. ЕГН-то беше в болница след удар от МПС във ФРГ. Сценарият стана приятен за четене и невъзможен за правене. След много труд успях да го трансформирам в приятен за правене и невъзможен за четене. Мисля, че целият екип се кефеше по време на работа. След това леко се стресна, като видя резултата.
текст за сп. „Екран” - „ТЕДИ МОСКОВ КАЗА”, май 2003
Критиката за филма
Рапсодия в бяло е разказ за изгубените поколения на една изгубена държава. Потискащо, особено ако ти остава още време за живеене в същата държава. Филмът е далеч от психологическия реалистичен разказ. Действията се случват, водени единствено от прищевките на разказвача.
Така избраната стилистика изключва въпроси от рода на „защо героят постъпи така, след като...”, които най-често се отправят към драматургията на българските филми. Героите не са толкова човеци, колкото се водят по логиката на Уди Алън „и тогава аз нарисувах една алегория”. При този принцип едноплановостта не дразни, а конфликтите се раждат от сблъсъка на „едното” с „другото”.
Рапсодия в бяло е блестящо екранизиран театър, като силата му е именно в симбиозата на двете форми на изразяване.
Нет Фокус, dir.bg
Филмът участва в конкурсната програма на МФФ Варшава, Полша през 2002 година, а през 2003 г. е представян на фестивалите
МФФ Белград, Сърбия и Черна гора
МФФ Скопие, Македония
МФФ Торун, Полша
МФФ Истанбул, Турция – конкурсна програма
МФФ Москва, Русия
МФФ Александрия, Египет
МФФ Калкута, Индия