Радослав Спасов беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос към изкуството на киното през 2023 година.
„Човекът, който много, твърде много е вплетен във филмите, които съм направил, е Славчо, Радослав Спасов – операторът на повечето от тях.
Славчо не обича да обсъжда изображението. Той се интересува от драматургията, от конфликта между героите. Затова е безценен по време на снимки. Знае на всяка сцена същината и прониква в актьорите, следи ги със свободното око иззад визьора и реагира спонтанно, щом се появи искрена и неочаквана реакция. Често обръща камерата към актьор, който е извън обектива и не спазва предварителната репетиция. Отначало аз се дразнех на тия му своеволия, но се убедих, че спонтанната му чувствителност е вярна, когато след това гледахме материала. Не случайно го търсеха и работиха с него всички значими режисьори от нашето време – те ценяха неговото съучастие. Той е снимал с Рангел Вълчанов, Едуард Захариев, Георги Стоянов, Иван Андонов, Людмил Стайков, Киран Коларов, Януш Вазов, Николай Корабов, Красимир Спасов, Надежда Косева, Милена Андонова…
Актьорите (особено актрисите) много го обичаха и му поверяваха лицата си. Знаеха, че ще направи най-верните им портрети; портрети, които ще разкрият душите им. Е, разбира се, душите се подготвят и от режисьора предварително, но ако в краткия момент, когато спонтанно е възникнала неочаквана, непредвидена, но искрена и нужна актьорска реакция, ако в този момент камерата „блее“ нейде около ръцете или краката на героя, то напразни са били и режисьорските, и актьорските усилия. Затова аз не вярвам на операторски екипи, в които титулярят реди осветлението, а зад камерата е тъй нареченият „швенкьор“. Помня, че Вайда при една среща във ВГИК през студентските ни години слиса аудиторията с твърдението, че операторът отговаря за ритъма във филма. Ние, попиващи по това време теориите на Айзенщайн за монтажа на атракциони, не го разбрахме. Казахме си : „Изсилва се!“. Години ми трябваха, за да проумея, че операторът наистина трябва да усеща ритъма на филма, особено ако снимате дълги план-епизоди с движение на камерата. Операторът тогава съучаства в тъй наречения вътрешнокадров монтаж. Боже, на колко бездушни, макар и технически съвършени панорами със сто пъти уточнени точки на фокуса, съм се нагледал! Панорамата е идеална, а актьорите в нея се движат като манекени.
Славчо бе готов да пожертва техническото съвършенство заради искрената и неподправена актьорска реакция – верен ученик на бате Димо.
Той има вродено, от Бога дадено, чувство за композиция. По време на „Изпит“ аз току надничах в камерата да проверя композицията. Не му се доверявах. Високомерно бях решил, че той няма достатъчно изобразителна култура. Не беше ходил много-много по изложби, а аз прекарах кажи-речи една трета от студентското си време в музея за изобразително изкуство „Пушкин“ в Москва. В Ленинград дни подред съм висял в „Ермитажа“. Изучавах композициите на големите майстори, анализирах ги. Особено се задълбочавах в портретите. Направих за себе си откритие – че очите и устните са противоположни. Очите изразяват душата, а устните – характера. Те конфликтуват помежду си и в съчетанието на тази борба си личат големите портретисти.
Напомпан с такова самочувствие, аз доста се препирах със Славчо как да композираме кадрите, докато един ден той разреши споровете ни соломоновски:
- Ето ти камерата! Композирай си кадъра така, както ти считаш за добре! Заснеми го! После аз ще заснема моя. И ще видим резултата на чаршафа!
Слава Богу, като гледахме двата кадъра на екрана, аз имах куража да призная поражението си…
Оттогава престанах да надничам в камерата на Славчо. В последните си филми стигнахме до безмълвна жестикулация. Аз питам:
- Какво хващаш?
Той показва с длани крупността. И работим.
Георги Дюлгеров
(из книгата „Биография на моите филми“)
Избрана филмография
2007 А днес накъде?
2005 Лейди Зи
1996 Черната лястовица
1990 Лагерът
1988 А сега накъде?
1988 Време разделно
1986 За къде пътувате
1984 Дело 205/1913 П. К. Яворов
1981 Мера според мера
1979 Лачените обувки на незнайния воин
1977 Авантаж
1977 Мъжки времена
1975 Вилна зона
1971 Изпит
Като режисьор
2016 Пеещите обувки
2005 Откраднати очи
1993 Сирна неделя