Теодосий Спасов

Музиката на Теодосий Спасов има собствена история, а и география, които продължават да се пишат и в настоящия момент, далеч отвъд мига на сливане на традицията с визионерството, до който мнозина творци често дори и не достигат в рамките на собствения си живот. Или може би по-правилната дума тук е не „сливане“, а „вливане“, ако трябва погледнем по-мащабно на нещата, цитирайки името на едно по-ново, но затова пък ключово произведение на Теодосий, което бележи поредната вдъхновяваща линия в творчеството му – електронната. Музиката на Теодосий Спасов се простира от магическия реализъм на Лудогорието, та чак до Вълчия залив на Антарктида, преминавайки през акордеона, Балкански коне, Хималаите, тромпета, Котел, осемчасовите концерти по цигански сватби, „о‘майния“ Филипополис, джаза (с Милчо Левиев, с Трилок Гурту, с „Орегон“, с Раби Абу-Халил, с Рено Гарсия-Фонс, да изброяваме ли?...), големите международни фестивали и пълните зали, фотографията, „Ривърданс“, театралната и филмовата музика, Жълтите павета, симфоничната музика… Разбира се, не задължително в тази последователност: в случая по-важен е погледът върху общата картина, в която време, пространство и въображение са не просто различните компоненти на цялото, а самото Триединство.

Няма да повярвате, но през март Теодосий Спасов стана на 60… което, естествено, не му пречи да е по-продуктивен от всякога. В момента подготвя поне четири нови албума – един с пиесите, композирани на Антарктида (съвместно с китариста Християн Цвятков), втори – с песни, в които самият той пее (в трио с Живко Петров на клавишите и Христо Йоцов на барабани), трети – със Софийски солисти (миниатюри на композитора Александър Христов от Разград, малко в духа на Владигеров) и четвърти – в областта на експеримента с новите технологии (с Иван Шопов, но в нова насока спрямо досегашното им съвместно творчество в Balkansky и Infusion). И това са само нещата, които самият той е споменал. Навярно са много повече. А, да – Теодосий, който е един от малцината български артисти от последния век и нещо, чието творчество поставя българското изкуство на равна нога със световното, че понякога и по-напред, свири на кавал. Свири така, както никой друг преди него не в свирил... И като засвири, усещате с тялото и душата си и „божествената искра“, и „дяволията“, както самият той нарича двете стихии. Той е… „Кавалджия номер едно на планетата“: това и децата го знаят.

Цветан Цветанов


„Изкуството за мен все повече и повече означава споделяне. Ако споделяш духовната трапеза, си щастлив и не си самотен. Хубаво е да живеем заедно и да творим заедно. Оказва се, че изкуството, колкото и да е пълноценно, ако е изковано с диктат (не знам дали това се отнася и за политиката), то става временно, локално, тесногръдо… Музиката, която съм писал за филми, също е съвместна. Потапянето в различни теми и ваденето на екстракта, който да служи за общата идея на екипа – на актьорите, на режисьора, на драматурга – разбира се, от страна на композитора е много свещено състояние. Това е екипна работа и музиката, която се пише за даден филм или спектакъл, е колективна, колкото и да изглежда, че композиторът я е написал сам – всъщност не е така, защото той служи на идеята на филма или на спектакъла. Не знаеш откъде ще дойде ключът за твоята музика. И трябва да си много чувствителен, да мислиш, да прочетеш сценария… Понякога дори разговор с член на екипа може да запали искрата, да те вдъхнови да завършиш пълноценно своята работа по музиката на даден филм.“

– Теодосий Спасов пред БНР (04.03.2021)