Той е един от безкомпромисните колоси в киното – индивидуалист, изключителен визионер, член на знаменитата комедийна група „Монти Пайтън”, създал многобройни забавни, абсурдни и изпълнени с фантазия филми, носител на две награди „БАФТА”, както и на четири награди от кинофестивала във Венеция, с номинации за „Оскар” и „Златен глобус”, както и за много други престижни филмови награди.
Терънс Ванс Гилиъм e роден в Минесота на 22 ноември 1940 г. Когато е 12-годишен, семейството му се премества в Лос Анджелис, където Тери се среща отблизо с холивудската реалност. След гимназията Гилиъм започва да учи физика, а след това и политически науки в колежа „Оксидентъл”. След като завършва, известно време работи в списание – рисува и се занимава с дизайна на изданието. Историята му там свършва, когато се записва в Националната гвардия. Следват години на социални помощи, обиколки на Европа с мотоциклет и голямата среща с рекламния бизнес след завръщането му в Америка. По време на политическите смутове през 60-те Тери Гилиъм се опасява сериозно, че може да стане терорист, затова решава да си стегне куфарите и да напусне САЩ. Заминава за Великобритания, а там с помощта на Джон Клийз започва работа в детско телевизионно шоу. Именно телевизията го среща по-късно с останалите партньори от великите „Монти Пайтън”.
Телевизионната програма „Летящият цирк на Монти Пайтън” превръща младите мъже в най-популярните комици на Острова, а Гилиъм получава мястото на постоянен аниматор. Той отговаря за цялостния визуален стил на телевизионните изяви на комедийната група, а по-късно е сърежисьор и художник на филмите им. Изявява се и като актьор. През 1975 г. на големия екран излиза дебютният режисьорски филм на Гилиъм Монти Пайтън и Свещеният Граал (сърежисьор Тери Джоунс). През 80-те снима едни от най-известните си филми, а през 1991 г. се появява Кралят на рибарите (1991), който се приема в Холивуд за първата му комерсиална продукция. Последният (засега) филм на прочутия режисьор-магьосник е Теорема нула (2013).
„Причината да не гледам вече толкова много филми е защото не се изненадвам, – споделя Тери Гилиъм. – Обичах филмите, защото те ми отваряха врати към светове, които никога не съм си представял, че ще видя. Това вече се случва много, много рядко... Компаниите в Холивуд възприемат хората в Америка като тъпа аудитория. Те се опитват да занижават стандартите колкото може повече, за да стигнат до широката и глупава публика. Аз продължавам да се противопоставям на това и искам да вярвам в интелигентността на зрителите. Но ако продължаваш да храниш хората с бебешка храна достатъчно дълго, те накрая ще започнат да я харесват...”
Тери Гилиъм беше специален гост на 20-ия София Филм Фест и получи Наградата на София на Столичната община за своя изключителен принос към изкуството на киното.