Творческият път на един от утвърдените майстори на изображението в българското кино, Емил Христов , се простира в над четири десетилетия. Със своя отличителен визуален стил, усет към светлината и драматургията, той е автор на едни от най-значимите игрални и документални филмови продукции в България като „Дзифт“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Аз, графинята“, „Каръци“, „Закъсняло пълнолуние“, „Дом No 8“, „Неонови приказки“ и др. Всеки филм, заснет с прецизност и перфекционизъм, носи неговия характерен почерк – внимателно изградена атмосфера, силна визуална концепция и емоционална дълбочина. Работата му по „Дзифт“ се превръща в еталон за стилна черно-бяла кинематография в новата история на българското кино, а „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ получава международно признание и е единственият български филм до момента, който достига до шортлиста за номинациите за „Оскар“ в категорията за международен филм. През 2012 година на екран се появи и режисьорският му дебют „Цветът на хамелеона“, екранизация по романа „Цинкограф“ на Владислав Тодоров, получил три приза на фестивала „Златна роза“, включително за най-добър филм. Емил Христов има богат опит и в телевизионни продукции, музикални проекти и рекламни кампании, където демонстрира способността си да съчетава художествена визия с динамиката на съвременните визуални формати. През годините той се е доказал като един от водещите оператори в региона и е носител на множество професионални отличия и признания от филмови фестивали в България и чужбина. Със своята последователност, професионализъм и артистичен подход, Емил Христов продължава да развива визуалния език на българското кино и да вдъхновява новото поколение кинотворци. В опит да не пропуснем най-важните акценти от творческия му път, поканихме киноведа Геновева Димитрова да подготви негов портрет, който ще бъде публикуван в каталога на 30-ия София Филм Фест – представяме тук цитат от нейния текст. * * * „В България има поне десетина страхотни оператори, някои снимат успешно в чужбина, но сред всички се откроява Емил Христов (13 август 1956). От млад досега присъствието му в българското кино се свързва с темперамент и съмнения, с перфекционизъм и радикалност. И с опак характер. И с неизменното шалче. За броени години от дързък младок Емил Христов се превърна в звезден „биг бос”. В края на 80-те гостува в нашия киноведски клас във ВИТИЗ/НАТФИЗ и каза: „Българското кино е такова, какъвто е пейзажът през прозореца”. През 1993 г. го попитах в разговор за в. „Култура” как да се спасим от този пейзаж, а той отсече: „Пуснете щорите”...“ Геновева Димитрова * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Програмата на Балканския конкурс на София Филм Фест по традиция включва 12 от най-успешните филми, създадени в региона през последната година. Представяме ви 6 от творбите, участващи в тазгодишната селекция. Най-новият филм на Теона Стругар Митевска е „ Майка Тереза “ ( Mother ) – интригуващ разказ за седем дни от живота на жената, посветила себе си в служба на другите. Надежда, терзания, нерешими дилеми и драматични обрати са пресъздадени по уникално въздействащ начин от актьорския екип, начело на който са Нуми Рапас и Силвия Хукс. Както споделя режисьорката Митевска, която е и съсценаристка, заедно с Гоце Смилевски и Елма Татараджич, създаването на този филм е сбъдването на дългогодишна нейна мечта, зародила се по време на работата върху документалния проект „Тереза и аз“ – „ Нужни ми бяха 25 години, за да се превърна в тази жена, която съм днес, и да направя „Майка Тереза“ – филм, представящ ме такава, каквато искам да бъда: смела, дръзка и свободна... Майка Тереза ​​беше строга, сурова, с безупречна дисциплина, и в същото време за милиони хора майчински грижовна, отвъд нашето разбиране; не беше съвършена, но беше наистина забележителна... „Майка Тереза“ провокира размисъл и предлага един различен поглед към светостта, женствеността, сестринството и майчинството! “ Премиерата на филма, копродукция между Северна Македония, Швеция, Белгия, Дания и Босна и Херцеговина, беше в програмата „Хоризонти“ на Венецианския филмов фестивал. * * * Два от филмите на турския режисьор Йозджан Алпер са участвали в международния конкурс на София Филм Фест през годините – „Есен“, удостоен с приза за най-добър режисьор през 2009, и „Бъдещето е завинаги“ през 2012 година. Неговият осми пълнометражен филм, озаглавен „ Ранна зима “ ( Early Winter ), ще има своята международна премиера в София! Чрез характерния за Алпер усет за оформяне на драматичните акценти в историята, той разказва за раздялата между младата, красива Лиа и детето, което е създала като сурогатна майка; за отношенията между нея и мъжа на бездетното семейство от Истанбул; за безнадеждната реалност, в която военни действия и бежански проблеми са част от ежедневието. Меланхолия, вина, състрадание се преплитат с човешката болка в този впечатляващ кинематографичен образ. * * * Още един филм в Балканския конкурс на 30 СФФ е включен след премиерата му в секция „Хоризонти“ на Венеция – „ Млечни зъби “ ( Milk Teeth ) на сценариста и режисьор Михай Минкан . Творбата е копродукция между Румъния, Франция, Дания, Гърция и България (Поли Ангелова и Николай Тодоров, Screening Emotions) и среща публиката с едно семейство, в което внезапно и съвсем необяснимо изчезва една от дъщеричките. Родителите се сблъскват с неработеща съдебна система, надеждата постепенно ги напуска, но по-малката 10-годишна Мария няма намерение да се предава и прави всичко възможно, за да намери сестра си. * * * Премиерата на „ Как така всичко стана зелено? “ ( How Come It's All Green Out Here? ), втори пълнометражен филм на сръбския режисьор Никола Лезаич , бе в програмите на Пула и Карлови Вари. Копродукцията между Сърбия, Хърватия и България (Николай Мутафчиев, PREMIERstudio) е своеобразен филм „по пътя“, проследяващ един режисьор, потеглил към спомените, заедно с баща си и част от семейството към Далмация, за да погребат останките на баба му. И макар нищо специално да не се случва по време на това пътуване, в полуавтобиографичния сюжет се прокрадват детайли за семейни отношения, свързани с паметта за миналото и отломките от постюгославска реалност, в която съществуват героите на тази история. * * * „ Видра “ ( Otter ) е най-новият филм на босненския сценарист и режисьор Сърджан Вулетич , чиито пълнометражен дебют „Лято в златната долина“ участваше във втората конкурсна програма на София Филм Фест през 2004 година. В центъра на историята, която разказва две десетилетия по-късно, отново са млади хора и техните несгоди в опит да се адаптират към света на възрастните. След поредица загуби и разочавания, едно срамежливо 16-годишно момиче се опитва да се справи с чувствата си към свой съученик, но попада в хаоса на емоционална драма, в която са замесени различни потърпевши. Филмът е копродукция между Черна гора, Босна и Херцеговина, Италия, Хърватия и Косово. * * * Трогателен, изпълнен с хумор, брутално честен и вдъхновяващ е „ Бялото се пере на 90 градуса “ ( Whites Wash at Ninety ), новият пълнометражен филм на словенския режисьор Марко Набершник , по едноименния автобиографичен роман-бестселър на Броня Жакел. Филмовият разказ проследява етапи от живота на младата героиня, на която е поставена онкологична диагноза. Въпреки наглед непреодолимите изпитания, пред които се оказва тя, действията ѝ свидетелстват за нейната воля и оптимизъм. Режисьорът е автор на третия най-гледан словенски филм за всички времена („ Закуската на петела “) и продължава да създава завладяващи киноразкази – новият му филм е номиниран за наградата на публиката на фестивалите в Сараево, Любляна, Котбус, Скопие и др. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Най-новият филм на унгарската майсторка на символите Илдико Енеди „ Мълчаливият приятел “ ( Silent Friend ) бе представен премиерно на фестивала във Венеция и освен номинация за „Златен лъв“, получи 6 награди, сред които приза за най-добра млада актриса на името на Марчело Мастрояни (за Луна Велдер), както и наградата на ФИПРЕССИ и специалната Green Drop Award. Връзката с природата и отношенията между хората продължават да са водещи теми в историите, които пресъздава с усет и умение Енеди, а във филма своя дебют в европейското арт-кино прави легендарният Тони Лън Чу Уай. Ролята му е на изследовател от нашето съвремие, като сюжетните нишки се простират в три времеви периода и се фокусират върху съдби на различни герои. Ето какво споделят в рецензиите си „Variety“ и „The Hollywood Reporter“: „ Филмът е толкова естествен и свързан със земята, колкото и зелените представители на флората, в които се вглежда... и разказва за трима герои, които по подобен начин се учат да приспособяват погледа и вътрешния си ритъм към по-спокойното търпение в живота на растенията .“ „ Енеди е творец със стил, който комбинира визуална поезия с деликатен хумор или грандиозни идеи с ежедневни слабости – и прави това във филм, който изследва мистериозната връзка на хората със зеления свят, но и по между ни. “ * * * Режисьорът, оператор и фотограф Венсан Мюние е посветил творчеството си на връзката с дивата природа. За филма „Кадифената кралица“, който създава заедно с Мари Амиге в търсене на изключително редките снежни леопарди сред високите планини в Тибет, той получава „Сезар“ за най-добър документален филм, а премиерата му е в секцията „Кино за климата“ на фестивала в Кан. В началото на хилядолетието Мюние е първият фотограф, трикратен носител на наградата „Ерик Хоскинг“ – престижно признание за уменията му от Музея за естествена история, Лондон. Най-новата му филмова творба е „ Магията на гората “ ( Whispers in the Woods ). В опит да предаде своите знания на сина си, събрани през годините от неговия баща и внимателно наблюдение на дивата природа, във филма се преплитат перспективите на три поколения в едно споделено очарование. Метафизично произведение със съзерцателна атмосфера, „Магията на гората“ включва и музика от Уорън Елис, прочутия сътрудник на Ник Кейв. Звукът на тази поетична приказка е брилянтен и дава шанс на публиката да чуе шепота на гората. Филмът потапя зрителите в съзерцание на природата и неусетно поставя човека на мястото му – като един обикновен актьор във великия универсален механизъм, в който всяко малко живо същество има своята роля. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Международният конкурс за първи и втори филми на София Филм Фест се провежда за 24-та година, а неговото жури ще има ангажимента да връчи Голямата награда „София град на киното“, осигурена от Столична община. Дебютният филм на Ралица Петрова „Безбог“ се превърна в явление с успеха си в Локарно и наградата „Златен леопард“, спечелвайки впоследствие и голямата награда за най-добър филм на София Филм Фест. Нейният следващ проект „ Лъст “ бе очакван с нетърпение и ще има своята световна премиера на един от най-авторитетните фестивали в света – Берлинале, в секцията „Форум“. Историята проследява Лилиан, която работи като психолог в американски затвор, а след смъртта на непознатия си баща е принудена да се завърне в родния си град в България. Преминавайки през неуредени дългове, институционална инерция и тяло в разпад, заседнало в бюрократичен вакуум, филмът проследява сближаването с траура, тялото и крехката граница между власт и подчинение. „ Лъст“ се вглежда в празнотата, оставена от отсъстващите бащи, и в тежестта, с която дъщерите продължават да живеят. Филмът е психодрама, която се движи между мистерията, въображаемото и призрачното — не за да разреши липсата, а за да проследи как тя разклаща контрола и понякога отваря пролука ,“ споделя Ралица Петрова. Ролите са разпределени между Снежанка Михайлова, Никола Мутафов, Михаил Милчев, Алексис Атмаджов; оператор е Юлиан Атанасов. Филмът е продуциран от неговата сценаристка и режисьорка за Aporia Filmworks (България), в сътрудничество с Поли Ангелова и Николай Тодоров за Screening Emotions (България), с подкрепата на ИА „НФЦ“. Копродуценти са датската компания Snowglobe и шведската компания Silver Films, с подкрепата на Danish Film Institute, Film I Vast и Eurimages. * * * „ Жени извън употреба “ е втори пълнометражен игрален филм на Александър Косев , когото зрителите познават като режисьор на успешния и обичан от публиката филм „Петя на моята Петя“, гледан от над 100 000 зрители в българските киносалони. В сюжета на новата творба, чиито сценарист е Нели Димитрова, се преплитат историите на четири жени, всяка от които е в различен етап от живота си. И макар проблемите им да са от съвсем различно естество, и четирите не могат да се отърват от натрапчивото усещане, че безсмислието около тях е все по-завладяващо. В конфликт с възрастта, женствеността, любовта и болката, те желаят промяна – крайна, болезнена, и безусловно живителна. Техните емоции са предадени на екрана с участието на актьорите Силвия Лулчева, Албена Павлова, Елена Атанасова, Александра Костова, Владимир Пенев, Юлиан Вергов и др. Оператор на филма е Михаил Янакиев, музиката е на Георги Стрезов, продуцент е Николай Урумов (Аурис Филм / Бъф Пикчърс). Очаквайте информация за останалите филми в Международния конкурс и в програмата на 30-ия София Филм Фест! * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Един от най-значимите режисьори на съвременното кино – Дейвид Макензи ще бъде сред най-скъпите гости на 30-ия София Филм Фест и ще получи Специалната награда на фестивала. Дейвид Макензи е роден през 1966 година. Публиката на София Филм Фест го познава добре още от дебютния му филм „Последната велика пустош“ (2002), включен в конкурсната програма на фестивала през 2003 г. Година по-късно той плени любителите на киното с екзистенциалната си драма „Младият Адам“, донесла му световна популярност. Екранизация по романа на шотландския поет Александър Троки, кинотворбата спечели наградата „Майкъл Пауъл“ за най-добър британски филм на фестивала в Единбург. Следващите два филма на Макензи – „Пагубна страст“ (2005) и „Халъм Фоу“ (2007) са номинирани за „Златна мечка“ на фестивала в Берлин. Следват „Професия жиголо“ (2009) и завладяващият „Перфектно чувство“ (2011) с участието на Юън Макгрегър и Ева Грийн, посветен на смисъла на любовта в смутното ни съвремие. През 2016 година в Кан е премиерата на неговия филм „На всяка цена“, с участието на Джеф Бриджис, Крис Пайн и Бен Фостър, по сценарий на Тейлър Шеридан, който се сдобива с четири номинации за Оскар и повече от 40 награди от цял свят. През 2012 година Дейвид Макензи беше председател на Международното жури на София Филм Фест, а сега идва да поздрави публиката на юбилейното издание на фестивала с двата си най-нови филма – „Посредникът“ (2024) и „Взрив“ (2025), демонстриращи умението му да комбинира жанрови традиции с драматични човешки истории. Лили Джеймс и носителят на Оскар Риз Ахмед се състезават за вниманието на зрителите в трилъра „Посредникът“ – главният герой помага на потенциални разобличители да се справят с корпоративни нарушители, като запазва своята идентичност в пълна тайна. Един от клиентите му е бивша служителка в биотехнологична компания, която иска да върне откраднати документи в замяна на обезщетение. Докато сделката се уговаря, двамата са изправени пред трудния избор между анонимността и желанието за личния контакт, като един от важните въпроси е как да живееш в свят, в който се оказва все по-трудно да останеш незабелязан. Според Financial Times филмът е „стилен трилър, който напомня за класиките от 70 те години“, с „впечатляваща работа на актьора Риз Ахмед“. „Взрив“ е увлекателен и изпълнен с напрежение трилър, с неочаквани обрати, изненади и динамично действие. След откриването на бомба от времето на Втората световна война на строителна площадка в оживен район на Лондон, властите реагират светкавично, решени да защитят множеството невинни минувачи в близост. Времето изтича бързо и постепенно става ясно, че на никого не може да се гласува доверие. Сценарият на развиващия се с главоломна скорост „Взрив“ е дело на Бен Хопкинс. Сред актьорите са Арън Тейлър-Джонсън, Сам Уортингтън, Гугу Мбата-Роу и Тео Джеймс. В традицията на суровите трилъри, съчетаващи елементи на криминална загадка с напрегнатия ритъм на умело конструирания екшън, „Взрив“ ще прикове вниманието на зрителите в прогрмата на 30-ия София Филм Фест през март. Гостуването на Дейвид Макензи на 30-ия София Филм Фест е в партньорство с Британския съвет, София и отбелязва 35-та годишнина на извънредно ползотворно сътрудничество. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

По повод 90-годишнината от рождението на Вацлав Хавел , една от най-ярките личности на европейския ХХ век, 30-ото юбилейно издание на София Филм Фест в партньорство с Чешкия център представя специална панорама с чешки филми, посветени на живота, идеите и творческото наследство на драматурга, дисидента и държавника, превърнал се в символ на свободата и моралната отговорност. Панорамата, осигурена със съдействието на Чешкия център в София , събира на едно място документални портрети и художествени филми, разкриващи Вацлав Хавел в неговата сложност и противоречивост – като писател и интелектуалец, като човек на съмнението и иронията, като президент, воден неизменно от съвестта си. Сред филмовите акценти е знаковият документален филм „ Гражданинът Хавел “ ( Citizen Havel , 2007) на Павел Кoутецки и Мирослав Янек , предлагащ безпрецедентен достъп зад кулисите на президентската институция. Заснета в продължение на повече от десет години, кинотворбата проследява първите мандати на Хавел като президент на Чехия – период, белязан от политически компромиси, лични съмнения и сблъсъка между моралния идеал и реалната власт. Камерата улавя Хавел като човек в процес на постоянно колебание и авторефлексия – уязвим, ироничен, понякога уморен, но последователен в убеждението, че политиката трябва да се подчинява на етиката. „ Животът по Вацлав Хавел “ ( Václav Havel - Living in Freedom , 2014) на Андреа Седлачкова представя цялостен портрет на Вацлав Хавел, разглеждайки живота му в по-широк исторически и културен контекст. От младежките години и първите му театрални успехи, през дисидентската дейност и годините на репресии, до ролята му на президент и международно признат интелектуалец. Филмът акцентира върху идеята за свободата като морална отговорност, която Хавел защитава както в текстовете си, така и в публичните си действия. Чрез архивни кадри, интервюта и исторически анализ, „Животът по Вацлав Хавел“ изгражда достъпен, но задълбочен разказ за човек, превърнал личния риск в обществен дълг. Най-новият документален филм „ Говори Хавел, чувате ли ме? “ ( Havel Speaking, Can You Hear Me? , 2023) на Петр Янчарек e дълбоко личен и екзистенциален портрет на Вацлав Хавел. Изграден върху над 200 часа архивни видеозаписи, заснети в последните години от живота му, филмът разкрива Хавел далеч от публичния образ – като човек, изправен пред старостта, болестта, съмненията и неизбежните равносметки. Янчарек представя Хавел като „режисьор на собствения си живот“ – с чувство за самоирония и дълбока вярност към идеята, че действията трябва да бъдат в съзвучие със съвестта. Филмът получи силен международен отзвук. Художествената част на панорамата включва екранизации по текстове на Хавел и филми, пряко свързани с неговата драматургия и светоглед. „ Аудиенция “ ( Audience , 1990) на емблематичния режисьор Иржи Менцел и сценариста Вацлав Хавел е екранизация на първата пиеса от т.нар. „Ванекови пиеси“, в която главният герой – дисидент писател – е принуден да работи в пивоварна. Срещата му с майстора-пивовар прераства в абсурден диалог, колебаещ се между „приятелски разговор“ и разпит. „Аудиенция“ е класически пример за Хавеловия абсурд, в който смехът и тревогата съществуват едновременно. Режисурата на Иржи Менцел, един от най-близките творчески съмишленици на Хавел, превръща текста в силна кинематографична алегория за компромиса, натиска и моралния избор в тоталитарното общество. „ Просяшка опера “ ( The Beggar’s Opera , 1991), по сценарий на Иржи Менцел и Вацлав Хавел, и режисирана от Иржи Менцел , е свободна адаптация по мотиви на класическата „Просяшка опера“ на Джон Гей, пречупена през политическата и естетическата чувствителност на Хавел. Светът на престъпните банди, корупцията и властовите йерархии се превръща в прозрачна алегория на обществото, в което моралът и законът са подменени. С типичния за Хавел хумор и иронична дистанция, „Просяшка опера“ разкрива механизмите на властта като фарс, зад който прозира жестока истина за човешката природа и социалните роли. Единственият пълнометражен филм, режисиран лично от Вацлав Хавел, е екранизация на едноименната му пиеса „ Оттегляне “ ( Leaving , 2011). Историята за бивш държавник, отказващ да напусне служебната резиденция, се превръща в абсурдистична медитация върху края на властта, страха от забравата и невъзможността да се откажеш от ролята си. „Оттегляне“ съчетава политическа сатира, философски размисъл и автобиографични алюзии, като много критици го разглеждат като късно, иронично сбогуване на Хавел с политиката. Кой е Вацлав Хавел Вацлав Хавел (1936–2011) е чешки драматург, есеист, дисидент и политик, един от водещите гласове на съпротивата срещу тоталитарния режим в Чехословакия и ключова фигура на Нежната революция. През 1989 година той е първият демократично избран президент на страната, а по-късно и първи президент на Чешката република. Автор на пиеси, белязани от абсурда и моралната тревога на времето, Хавел остава символ на убеждението, че „животът в истина“ е форма на съпротива. С тази специална панорама София Филм Фест отдава почит на личност, чиято мъдрост и днес ни напомня, че свободата не е даденост, а ежедневен избор. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

В различни издания на София Филм Фест са представяни голяма част от филмите на един от най-авторитетните и продуктивни германски режисьори Кристиан Пецолд . Премиерата на най-новата му творба „ Отражения № 3 “ („ Miroirs №3 “) бе в паралелната програма на Кан 2025 – „Петнайсетдневката на режисьорите“, а след това бе представен на фестивали в цял свят – от Австралия и Армения, през Канада, Аржентина, Южна Корея, Тайланд, Бразилия, САЩ, Индия, до Гърция и Швеция. В новия филм на Пецолд отново участва неговата „муза“ – изящната и талантлива актриса Паула Беер . С магнетично присъствие и впечатляващи превъплъщения, тя е очаровала публиката в предишни филми на режисьора като „Транзит“, „Ундине“ и „Пожар“. Вдъхновение за заглавието на тази изпълнена с напрежение и недоизказани мисли история е композицията на Морис Равел „Отражения № 3: Лодка в океана“, а действието проследява оцеляването на главната героиня Лаура. Тя преживява автомобилна катастрофа и заживява в странна хармония с необичайното семейство на нейната неволна спасителка в провинцията. Призраците на миналото започват да се прииждат в тази модерна готическа приказка на Кристиан Пецолд, посветена на лъжите, които си изричаме, и за странните начини, по които скръбта и човечността ни обвързват и поддържат отношенията между хората. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

В една от главните роли ще видим Брено Плачидо Интригуващо завръщане в миналото предлагат авторите на новия български игрален филм „ Аврора “ – режисьорите Георги Стоев - Джеки , Никола Бошнаков и съсценаристът им Христо Илиев - Чарли . В епохата на Студената война в началото на 50-те години на ХХ век един италиански комунист и журналист се влюбва в дъщерята на осъден от Народния съд индустриалец. Момичето е принудено да оцелява като проститутка, под покровителството на официалната скулпторка на комунистическия режим и с надвисналата заплаха от неутолимия сексуален апетит на високопоставен офицер от тайните служби. Пътищата на героите в този сюжет са предопределени от тоталитарната реалност на не толкова далечното минало и както споделят авторите на филма: „ Любовта е най-опасната форма на нелегалност, а в един свят на фарс и измама бягството е възможно единствено чрез още по-голяма лъжа: бутафорният крайцер „Аврора“ се превръща от символ на революцията в абсурден таран към свободата .“ Георги Стоев - Джеки и Никола Бошнаков работят заедно като режисьори по различни проекти от 2010 година. Специфичният стил, в който творят през годините прочутото трио Джеки, Джони и Чарли, е уникален и до болка разпознаваем – смесица от абсурд, хумор, сатира и човешки поглед върху действителността. Една от главните роли в тази любовна история е поверена на Брено Плачидо , син на прочутия и обичан италиански актьор Микеле Плачидо. Константина Георгиева , Койна Русева и Христо Гърбов са в ролите на основните действащи лица, като във филма участва и италианската легенда Франко Неро . В актьорския екип са още Ивана Керанова, Боян Арсов, Деян Мачев, Божидар Манов, Калин Арсов и др. „ Аврора “ е копродукция между България (Иван Тонев – АРС ООД) и Италия (Джузепе Лепоре – Bielle Re); оператор е Антони Стоев, музиката е на Елиза Минари. Не пропускайте премиерата на „Аврора“ в програмата на 30-ия юбилеен София Филм Фест! * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Премиерата на невероятно любопитния и всепоглъщащ кинодокумент „ МегаДок “, посветен на създаването на един от най-мащабните и скъпи проекти на Франсис Форд Копола „ Мегалополис “, имаше световната си премиера във Венеция. Негов автор е двукратно номинираният за Оскар сценарист и режисьор Майк Фигис („ Да напуснеш Лас Вегас “), който получава пълен достъп до снимачната площадка и в студията на Копола и запазва за бъдещите поколения реалността на творческия процес на легендарния създател на „ Кръстникът “ и „ Апокалипсис сега “. По думите на Фигис, Копола „изглежда процъфтява в хаоса“, обграждайки се с талантливи актьори и техници, които му помагат да превърне този хаос в кино. Дистопичният епос „ Мегалополис “ е проект, в който са вложени няколко десетилетия и 120 милиона долара лични средства на семейство Копола. В „ МегаДок “ са включени архивни кадри от началото на века – репетиции на маса с участието на Робърт де Ниро, Ума Търман, Били Кръдъп, Райън Гослинг. Уникално е усещането да се разходиш из снимачната площадка на Копола и да чуеш него самия, както и голяма част от актьорския екип, в разгара на работата по неговия мега-опус. „ МегаДок“ ни дава шанс да се запознаем с уникален режисьор на неговото работно място, който очевидно е бил и все още е концентриран върху стремежа си да контролира всичко в творческия процес. Но той е отворен и към непознатото, обича да експериментира, без да е сигурен в крайната цел. Във време, когато холивудските филми се конструират от маркетинг-стратегии и числата на приходите, дарът на Копола е смелостта, с която прегръща хаоса. “„The Hollywood Reporter“ * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Kottarashky Sando подгряват в Club Mixtape 5 Магичните импровизатори BaBa ZuLa се завръщат в България, за да анонсират предстоящия си 15-ти студиен албум, който ще излезе през септември 2026 година. Групата работи усилено върху новия си материал, а София ще е едно от първите места, където ще прозвучи ексклузивно част от него! Емблематичните музиканти са свързани с историята на София Филм Фест още от 2006 година, когато е първото им гостуване у нас. През 2008 изнасят майсторски клас и свирят във вечерта на церемонията по награждаването на СФФ, когато бе представен премиерно филмът „ Музиката на Истанбул “ на Фатих Акин. През 2009, 2011 и 2016 групата е отново след специалните гости на фестивала, а традицията продължава и в програмата на 30-ия София Филм Фест през март 2026. Техният концерт е на 20 март 2026 (петък), в Club Mixtape 5, A-side , а на сцената преди тях ще излязат Kottarashky Sando! BaBa ZuLa (Турция) е създадена в Истанбул през 1996-та и днес включва основателите си Левент Акман (перкусии, машини, лъжици), Мурат Ертел (вокали, електрически саз и други струнни инструменти), майсторът на дарбуката Юмит Адакеле, Есма Ертел (вокали, танци) и Олкай Бозкурт (бас). Ненадминати майстори на турската психеделична музика от ХХI-ви век, Baba Zula свирят собствените си композиции с такава доза импровизация, че всеки концерт e абсолютно различен от предишния. Групата полага големи усилия, за да осигури на феновете си уникално преживяване на живо. Техните ритуални изпълнения са смесица от артистични практики, често включващи „belly-dance“ танцьорки, пищни костюми, поезия и театър, които доставят на зрителите изкусително аудио-визуално пиршество. Уникалният електрически саз, проектиран специално от самия Ертел, заедно с дървената лъжица на Акман, могат да служат като компас към турските музикални корени, преминаващи от предислямските, шамански времена, през Анадола и културата на Пътя на коприната и подправките, чак до днешен Истанбул и бъдещето! KOTTARASHKY SANDO (България) – Kottarashky е един от най-успешните артисти в жанра world music на родната сцена. Със своите четири студийни албума, издадени от берлинския лейбъл Asphalt Tango Records, от 2010 до днес продължава да развива специфичния си стил, който критиката определя като „балкански психеделик“. На сцената излиза със своя мини проект, включващ мултиинструменталиста Сандо Сандов (акордеон и тромпет). Двамата интерпретират някои от най-успешните парчета с марка Kottarashky, както и собствени композиции в един клубен и транс импровизационен вариант. Концертът е посветен на 30-годишния юбилей на групата и 20-та годишнина от първия им концерт в София. Не пропускайте уникалното музикално преживяване BABA ZULA! * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО и #МУЗИКА! #30SofiaIFF

„ Обикновен инцидент“ – с две номинации за „Оскар“ Най-новият филм на иранския режисьор Джафар Панахи „ Обикновен инцидент “, удостоен със „Златна палма“ в Кан, получи признанието и на Американската филмова академия – той бе номиниран в категориите „ Най-добър международен филм “ и „ Най-добър оригинален сценарий “. Джафар Панахи е сред приятелите на София Филм Фест, като е бил специален гост на фестивала през 2002 и 2004, през 2021 е носител на Наградата на София за своя принос към изкуството на киното, а в юбилейната за СФФ година той получава и престижната награда ФИПРЕССИ Платиниум , връчвана от международната федерация на филмовите критици. Включен като кандидатура на Франция сред номинациите за Оскар, „ Обикновен инцидент “ проследява един мъж, бременната му съпруга и дъщеря им, които катастрофират, а това случайно произшествие се трансформира в поредица от събития с важни лични и обществени последствия. Панахи е знаков творец на иранската „нова вълна“. Социално ангажираните му филми изследват теми като репресията, социалната несправедливост и ограниченията върху свободата в Иран. Въпреки многобройните си арести и забрани, той продължава да създава филми, които поставят остри социални и политически въпроси. Непосредствено след издаването на най-новата присъда срещу него от страна на иранското правителство, той посвещава няколко от наградите за филма си на „ творците, които продължават да снимат в мълчание, без подкрепа, често рискувайки всичко, което имат, в името на тяхната вяра в истината и човечността “. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Хаитянският режисьор Раул Пек има впечатляваща филмография, в която преобладават творби с политическа тематика с фокус върху различни социално-исторически теми, засягащи борбата за независимост и равноправие на емблематични личности от различни раси и континенти. Семейството му бяга от диктатурата в Хаити, Пек учи в Киншаса (ДР Конго), Ню Йорк и Орлеан (Франция), преди да започне обучението си в Хумболтовия университет в Берлин. Неговият филм „I’m Not Your Negro“, посветен на бореца за граждански права Джеймс Болдуин, печели наградата на публиката за документален филм в Торонто, два приза на Берлинале, наградите БАФТА и Сезар за документален филм и е номиниран за Оскар. Най-новата му творба е посветена на творчеството на Джордж Оруел и най-вече на епохалния му роман „ 1984 “, като се поставя специален акцент върху изводите за политическата реалност, все още печално актуални и в наши дни с възхода на авторитаризма в различни райони на света. „ Оруел: 2+2 = 5 “ бе номиниран за наградата „Златно око“, която се връчва в Кан за най-добър документален филм. Ето какво споделя авторът за Оруел, вдъхновил новия му филм: „ Името му се е превърнало в емблематично прилагателно – „оруелски“ – и обозначава авторитарни механизми и променящи се аспекти на съвременния ни свят: наблюдение, цензура, политическа корупция, фалшиви новини, класови борби, съблазните на властта, алгоритми, дронове, постоянни войни, разсейване като очевиден начин за подценяване и пренебрегване на репресиите в съвременността. Неговите литературни фрази и идеи присъстват навсякъде в нови версии или в оригиналните им форми: „Големият брат“, „полиция на мисълта“, „дупка в паметта“, „безличност“, „престъпление срещу мисълта“ и какво ли още не. Той е навсякъде около нас. И днес, във времена на несигурност, идва подходящият момент да противопоставим мит срещу реалност, в светлината на ясната, настояща опасност, в която 2+2 определено е = 5. “ * * * Тарик Салех е добре познат автор в света на киното – премиерата на пълнометражния му дебют „Метропия“ е в програмата на Венеция през 2009 година, а след като първата част от неговата „Кайро-трилогия“ – „Убийство в Кайро“ получава Голямата награда на журито в Сънданс, продълженията „Момчето от Рая“ (2022, с награда за най-добър сценарий) и „ Орлите на Кайро “ ( Eagles of the Republic , 2025) са представени в конкурсната програма на Кан. И в най-новата творба на Салех традицията е спазена – в една от главните роли е актьорът Фарес Фарес, жанрът отново е трилър, изпълнен с напрежение, разобличаващ особености на обществото, религията и властта в страната. В основата на сюжета са сложни отношения между политици и изключително популярни лица – актьор и колегите му, които са изнудвани да участват в антиправителствени заговори. Под заплахата да изгуби всичко ценно в живота си, най-обичаният актьор в страната е принуден да приеме предложение, което ще доведе до непредвидими последствия и обрати в действието. Умел разказвач и защитник на справедливостта в родината на дедите му, Салех посвещава близо десетилетие на своята трилогия, разкриваща религиозен фанатизъм, политически машинации и стремеж към тотална власт над неизбежните промени в обществото. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Мира Сталева, изпълнителен директор на София Филм Фест и ръководител на София Мийтингс, е преизбрана за член на борда на ЕФА За 38-и път тази събота ще бъдат раздадени Европейските филмови награди. Сред номинираните филми са едни от най-важните творби на отминалата 2025 година, представяни премиерно на авторитетни филмови форуми по света. Празничната церемония по връчването на най-престижните отличия за европейско кино ще се състои на 17 януари в Берлин, организирана от Европейската филмова академия и European Film Academy Productions. За поредна, пета година в борда на ЕФА има представител на българската филмова общност – това е изпълнителният директор на София Филм Фест и ръководител на София Мийтингс Мира Сталева . Преизбирането ѝ в борда на Европейската филмова академия подчертава международното признание на значимостта и престижа на София Филм Фест и София Мийтингс от европейските филмови структури. СФФ е единственият български кинофестивал с акредитация от FIAPF, а директорът на фестивала Стефан Китанов е бил над 10 години сред експертите, консултиращи ЕФА за номинациите за Европейските филмови награди. Церемонията по раздаване наградите на ЕФА почита постиженията на европейското кино и приветства специални гости и представители на Европейската филмова академия. Публиката в България може да бъде част от общия празник, като проследи церемонията на ЖИВО на сайта на София Филм Фест – събота, 17 януари, начален час 19:00 . Лив Улман ще бъде удостоена с наградата за изключителни постижения през дългогодишната си творческа кариера. Голямата актриса ще бъде почетен гост на 38-ата церемония в Берлин – столицата на Германия, където се намира седалището на Европейската филмова академия. Наградата за европейски принос към световното кино ще бъде връчена на режисьорката Аличе Рорвахер . Събитието ще бъде предавано на живо на www.europeanfilmawards.eu и на www.siff.bg. Създаването на Европейската филмова академия е инициатива на група от 40 от най-авторитетните европейски кинотворци, които се събират през ноември 1988 година по случай първата церемония на Европейските филмови награди. Академията е основана през 1989 година, неин първи президент e Ингмар Бергман. След него дългогодишен президент на ЕФА е Вим Вендерс, а настоящ президент е актрисата Жулиет Бинош. ЕФА подкрепя и свързва своите 5400 членове, като обръща сериозно внимание на тяхното творчество, популяризира го и образова публиката от всички възрасти. Подробна информация за номинациите в различните категории може да откриете на www.europeanfilmawards.eu.

Вторият пълнометражен филм на германската сценаристка и режисьорка Маша Шилински – „ Звукът от падането “ ( The Sound Of Falling ) получи един от най-авторитетните призове през май 2025 – Наградата на журито в Кан и бе включен в краткия списък за международен „Оскар“ като кандидатура на Германия. Разказът е посветен на четири момичета – Алма (от 1910-те), Ерика (през 1940-те), Ангелика (от 1980-те) и Ленка (през 2020-те), които прекарват младостта си в различни епохи, но в една и съща ферма в Северна Германия. Докато домът се развива и променя през тези повече от 100 години, ехото от миналото се запазва в стените му. Макар и разделени във времето, съдбите на момичетата се отразяват една в друга и разкриват неподозирани детайли, които са били пазени в тайна. * * * Наградата за най-добър сценарий и приза на Екуменическото жури в Кан ‘25 бяха връчени на легендарните братя Жан-Пиер и Люк Дарден – за техния най-нов филм „ Млади майки “ ( Young Mothers ). Чрез почти документален филмов разказ опитните братя Дарден запознават публиката с проблемите и терзанията на пет тийнейджърки, настанени в приют за млади майки, които се надяват на по-добър живот за тях самите и за техните бебета. Ето какво пише Дейвид Руни за „Холивуд Рипортър“: „ Няма нито една фалшива нотка в изпълнението на младите актьори и всички те участват в истински трогателни сцени. „Млади майки“ е завладяващ дори и когато фокус на действието са ежедневните отговорности на родителството – хранене, смяна на памперси, къпане – или когато са уловени удивлението и радостта на майката, взряна в мъничкото лице на детето, което е създала .“ Посрещнат с овации в Кан, новият филм на братя Дарден ще бъде специален акцент в програмата на 30-ия юбилеен София Филм Фест през март. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

На 6 януари, Йордановден, се състоя първият снимачен ден на филма „ Студ “, копродукция на България и Италия. Филмът е игрален дебют на режисьорката Ана Китанова , сценаристката Илиана Китанова и оператора Ангел Балакчийски. Сценарият е написан по разкази от все още непубликуваната книга на писателя Боне Русинов „Огнено хоро“. „ Студ “ проследява истории на жителите на трънско погранично село в продължение на три десетилетия в края на ХХ век, записани от изолирания от обществото Даскал Йордан. Истории за хоро сред вълци, за любов и самота, за караконджули и човечност. Ще останат ли живи във времето, когато селото замлъкне? В главните роли са Иван Бърнев, Ивана Папазова и Александър Трифонов. Сред актьорския състав са още Красимир Доков, Алек Алексиев, Яна Титова, Иван Савов, Добрин Досев, Владимир Михайлов, Ален Кермaц, Йордан Ръсин, Анна Манолова, Любов Любчева, Андриян Петров, Йордан Биков и др. Специално участие във филма имат Георги Тодоров-Жози, Кирякос Аргиропулос и народната певица Лили Галевска. Композитор е Стефан Вълдобрев, художник – Ивелина Минева. Консултант по автентичния трънския диалект, на който се снима филма, е Жана Соларова. Директор на продукцията е Росен Игнатов. Продуценти на „Студ“ са Стефан Китанов (РФФ Интернешънъл, България), Андреа Маняни и Киара Барбо (Пилгрим, Италия). Филмът се реализира с подкрепата на ИА „Национален филмов център“ (България), Министерството на културата и Регионалния фонд „Фриули Венеция Джулия“ (Италия), програма Творческа Европа МЕДИА на Европейския съюз и в партньорство с Доли Медия Студио и Меджик Шоп. Снимките ще продължат до средата на февруари в живописни села в района на Смолян и Рудозем, както и около София.

Талантът на Панахи като създател на завладяващи истории е признат отдавна в света на киното – режисьорът има в колекцията си „Златен лъв“ от Венеция (за „Кръгове“, 2000), „Златна мечка“ от Берлин (за „Такси“, 2015) и „Златна палма“ за най-новия си филм „ Обикновен инцидент “, който ще покажем премиерно на голям екран у нас на 30-ия юбилеен София Филм Фест. Най-новата творба на прочутия ирански режисьор бе включена като кандидатура на Франция в краткия списък за номинациите за Оскар за най-добър международен филм. Сред номинациите за Златен глобус „ Обикновен инцидент “ е в четири категории – за най-добри филм, режисьор, сценарий и филм на език, различен от английския. Престижната награда, която Панахи получи от ръцете на Кейт Бланшет и председателката на журито Жулиет Бинош в Кан, бележи нов етап в творчеството му, след всички премеждия, ограничения, цензура и години затвор в родния Иран. „ Обикновен инцидент “ е първата творба на Джафар Панахи след излизането му от затвора и проследява един мъж, бременната му съпруга и дъщеря им, които катастрофират, а това случайно произшествие се трансформира в поредица от събития с важни лични и обществени последствия. Верен на подхода си към филмовите разкази, Панахи използва измамно проста завръзка в сюжета и постепенно задълбава към сложни морални казуси, критика на обществените порядки и крехката същност на човечността и съществуването. Панахи е ключова фигура в иранската „нова вълна“. Социално ангажираните му филми изследват теми като репресията, социалната несправедливост и ограниченията върху свободата в Иран. Пълнометражният му дебют „Белият балон“ (1995) печели „Златна камера“ в Кан, което е първото голямо признание за иранското кино на този фестивал. Въпреки многобройните си арести и забрани, той продължава да създава филми, които поставят остри социални и политически въпроси. Непосредствено след издаването на най-новата присъда срещу него от страна на иранското правителство, той посвещава няколко от наградите за филма си на „ творците, които продължават да снимат в мълчание, без подкрепа, често рискувайки всичко, което имат, в името на тяхната вяра в истината и човечността “. Джафар Панахи е сред най-добрите приятели на София Филм Фест, като е бил специален гост на фестивала през 2002 и 2004, а през 2021 е носител на Наградата на София за своя принос към изкуството на киното. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

През ноември 2012 журналистката Анита Димитрова от в. Сега направи дълго интервю със Стефан Китанов, част от което влезе в броя на вестника от 15 декември. Поводът беше връчването на Наградата на Европа Синемас за мениджър на 2012 на Кита, но и 20-годишната му активност в сферата на киното. Поради ограниченото място, голяма част от интервюто не беше издадена и го публикуваме тук. - Би ли споделил нещо повече за семейството и образованието си. Кога стана киноман? Какви са първите ти спомени, свързани с филми? Заглавия и случки, които са повлияли върху бъдещата ти работа и живот? Баща ми Тодор работи дълги години като инженер, сега продуцира най-вкусните домати на света и домашна ракия, високо ценена от Тери Джоунс и други познавачи на този градусов формат. Майка ми Богдана продължава да работи като стилов редактор. Тя стои зад добрия български език на всички фестивални издания. Никога не са членували в партии. Жена ми Илиана е актриса, дълги години преподава сценична реч, сега направи школа за култура на речта и накара Мики Манойлович да проговори български. Дъщеря ни Ана завършва в НАТФИЗ кинорежисура. Понякога пеем в къщи и на сцена парчета от " Кошмари преди Коледа " на Тим Бъртън. В двора на кооперацията садим екзотични и прагматични цветя, храсти и дървета – да се отсрамим пред божествения природен дар, който страната ни има. Като дете пях в хор „Бодра смяна“, непосредствено преди 10 ноември – в камерен хор „Средец“, където се запознах с Пешето (Петър Янков), в първите години след 10 ноември бях уличен музикант с акустична китара, сега свиря във Фестивалния Бенд и надувам електрическа жица. Нямаше да се занимавам с кино, ако не беше легендарният Тодор Андрейков, който беше Учителя на поколения киномани, част от които приеха киното за професия. Ана, Илиана, Стефан, Богдана и Тодор Китанови - Първото ти образование не е филмово – кога се появи желанието за ВИТИЗ и кариера, свързана с киното? Кандидатствах икономика през 1979, защото в изпита нямаше математика. Завърших „финанси и кредит“, но най-ярките ми спомени са от победите на отбора по волейбол. Винаги съм бил киноман. Всъщност знам и точния ден – един първи януари, може би 1978. Бях сам вкъщи и отидох в любимото ми кино „Дружба“. Гледах Лаурел и Харди авиатори. Като се прибрах у дома и видях купчините с програми на филмотечното кино си казах: „Ами аз съм киноман, това е то“. През всичките години на Икономическия гледах минимум по един филм на ден в „Дружба“. Посещавал съм редовно рубриките „Студио: кино и време“, „Киноуниверситет“, ретроспективите, портретите, актуалния филмов календар... Работих като плановик три години. По-голямата част от времето изкарвах в четене, скрит зад редовете на заводската библиотека. Използвах времето да се уча да пиша на машина по десетопръстната система. Приятели ме убедиха да кандидатствам във ВИТИЗ. Много ме навиваха, защото нямах никакво самочувствие, че мога да се преборя. Тогава конкуренцията беше свирепа. Имах шанса да ме приемат. Завърших в класа на Красимира Герчева, заедно с Борето Колев, Геновева Димитрова и Жанина Драгостинова. Кумирите ми Тодор Андрейков и Георги Дюлгеров бяха сред моите преподаватели. Това беше голям шанс, в последните години на зрелия социализъм. Като завършвах, дойде 10-и ноември. Бяхме в КЕВА като съобщиха новината. Помня бяхме с Анчето Вълчанова и нашия випуск оператори и режисьори (Митко Гочев, Митака Митовски, Росен Цанков, Христиан Ночев, Захари Паунов и пр.). Веднага се преместихме отсреща (в Унгарския ресторант). На сутринта ни беше много лошо... Скоро след това излязох на улицата с акустична китара. Пеех парчета на Саймън и Гарфънкъл, Боб Дилън, Нийл Йънг, Битълс и Стоунс. Беше незабравимо време. Пълно с надежда. След няколко месеца се присъедини и Пешето. След стажа ни в хора на улицата излязохме като „двамата тенори“. Една вечер спряхме трамвай с „Мисис Робинсън“ на Саймън и Гарфънкъл, толкова хора се бяха събрали около нас. Половината трамвай се снесе и запя с нас. Любимото ни място беше ъгъла на бул. „Витоша“ и „Неофит Рилски“. Печелехме добри пари. Дори наехме с жена ми и малката ни дъщеря тристаен апартамент в Зона Б 18. И до днес го наричаме новият апартамент. Нямахме почти никакви мебели. В хола имаше маса, телевизор, етажерка с книги и няколко стола. Нямахме телефон. Почти всяка вечер идваха приятели и спонтанно ставаха едни от най-емоционалните купони. Обичахме да импровизираме грузински песнопения и да плачем на песните на Булат Окуджава... Един ден, докато свирихме в подлеза на НДК, Сашо Янакиев се появи и каза, че има конкурс за директор на Дома на киното и той с Янко Терзиев не виждат по-подходящ от мен. Кандидатствах и нещата се промениха – издигнах се и трябваше да свирим вече в клубове, макар че поне два месеца бях директорът-уличен музикант. Никога не съм мислил за кариера, освен че притежавам такава в бъбреците си. Всичко е ставало естествено, с натрупвания. Мечтите са идвали с филмите, книгите, опита и пътуванията. След реализирането на някоя от тях, винаги е идвала нова. Джери Шацбърг и Стефан Китанов - Ти свириш в група, а в началото фестивалът е „Рок Филм Фест” и "Мюзик Филм Фест" с ярка музикална насоченост – как разделяш пристрастията си между музика и кино? Най-паметното събитие от периода ми в Дома на киното беше първият Рок Филм Фест 1993, изцяло организиран в партньорство с Британския съвет – благодарение на емоционалното съпричастие на Деси Стойчева и Джоана Морис и вдъхновението на Найджъл Крос. Показахме едни от най-великите рок-филми и концерти на всички времена. Правехме каталога с екипа на в. „Ритъм“, под вещото ръководствто на проф. Янакиев. Дизайнът беше на Стефан Попов – Пърси. Всички материали за филмите бяха авторски и подписани от Янко Терзиев, Тома Спространов, Анатолий Арнаудов, Димитър Бърдарски, Юлиана Танчева, Ивайло Кицов, Милко Стоянов. Уводът беше на Евгений Дайнов. В нощта преди пускането му в печат се оказа че имаме няколко свободни страници. Тогава нямаше интернет, но Митко Бърдарски беше с нас. Към 3 сутринта той с тананикане си припомни текстовете на основни парчета на Бийтълс, които публикувахме. Трябваше да го снимаме... Сред гостите на фестивала беше барабанистът на Джими Хендрикс – Мич Мичъл. Както и режисьорът на първия филм за Джими – Питър Нийл. Тогава той завършваше епохалния си филм за най-великия китарист – Room Full of Mirrors. Двайсет години материалът беше заключен и ще види официално свят през 2013. Изчакахме го! Прожекциите бяха невероятни. Хората в Дома на киното пееха с групите, пиеха бира, свиркаха с уста и викаха с публиките на Уудсток, Монтерей, Гластънбъри, Остров Уайт... Концертите в Летния театър, които направихме с Радио „Тангра“, бяха заредени с енергията на 60-те. Логично първите фестивали, които направих като продуцент, Мюзик Филм Фест, бяха продължение на искрата на рока и киното. Първоначално филмите имаха музикален контекст. Но всяка вечер имаше и концерт на живо – рок и джаз. Както и музикален директор, който се грижеше за тази програма с хъс и емоция – Ивайло Крайчовски-Пифа. Някои от концертите, като Емир Кустурица и „Забранено пушене“, и „Анастасия“, направихме със София Мюзик Ентърпрайсис. Клубовете бяха „Мистър Пънч“ и „Суингинг Хол“, после и „Бекстейдж“. Един ден се разхождах във Франкфурт. След две бири и два франкфуртера на моста към стария град ми хрумна да разделя кино и музикалния фестивал и така се стигна до „София Мюзик & Филм Фест“, два фестивала в едно. Филмите нямаха вече музикален контекст, а музикалният фестивал си беше отново всяка вечер с концерти в партньорските клубове. Кита - фронтмен на Фестивалния Бенд - Как се случваше фестивалът през годините? Кой го подкрепя финансово и идейно, кои са първите прожектирани филми, какъв беше интересът, кои са първите гости... Първият Мюзик Филм Фест се случи през 1997. С много ентусиазъм и любов от всички въвлечени. И с протегната ръка от Христо Друмев, Еми Азарян и НДК, които ни дадоха голямата сцена за нашите емоционални импровизации. Това партньорство ни е свръхважно през годините, защото е резултат от взаимна симпатия и уважение и остана във времето, като се пренесе в отношенията ни и с новото ръководство на НДК. Много важен беше и съпортът от Центъра за култура „Сорос“. Те ни крепяха през първите години. И не само нас! Имахме само двама гости през 1997 – американския ъндърграунд режисьор от полски произход Лех Ковалски (D.O.A.) и британеца Робин Махони (Гластънбъри: филмът). 2001 беше решаваща за развитието на фестивала. Тогава кръстих филмовия фестивал просто София Филм Фест или на английски Sofia International Film Festival. Класически филмов фестивал, без тематичен контекст, представящ най-доброто от съвременното световно кино. Като допълнение след завършването на феста направихме тридневен джазов фестивал в Народния театър – Евро Джаз София. Той просъществува 2 години, след което го пое Джаз FM Радио. Направихме среща с шефовете на няколко културни института и Васко Димитров, директора на радиото. Казах му: „Искаш ли да поемеш този фестивал, аз се уморих, пък и не ми е работа“. Той прие. „Имаш го.“ и така се наляха основите на това, което по-късно прерасна в „София Джаз Пик“. За нас остана само филмовия фестивал. Предостатъчно. Другото ключово събитие се случи през 2002. Тогава открихме с филма на Данис Танович Ничия земя. Дамяница имаха вино със същото име и ни подкрепиха. По време на фестивала филмът спечели Оскар. Поканихме екипа за закриването с идеята да им връчим първата фестивална награда – кашон с едноименното вино. Дойде продуцентът Марк Баше и взе кашона. Попитах публиката иска ли да имаме истински конкурс през следващата година. Мощно „Да!“ се разнесе в Зала 1 на НДК и така се случи първият международен конкурс на СФФ през 2003 – с жури и награди. Тогава започна и първият конкурс за Наградата Джеймисън, който просъществува 10 години. Сред основните ни партньори през годините са Столичната община, патрон на фестивала, Националният филмов център, НДК, Програмите МЕДИА и МЕДИА Мундус на Европейската комисия, Британският съвет, Гьоте институт, Френският, Италианският и Американският културен институт, Чешкият център, Фондация „Роберт Бош“, Центърът за изкуства „Сорос“... Сред спонсорите през годините сме работили много добре с „Джеймисън“, „Стела Артоа“, М-Тел, София ауто, Гранд хотел „София“, FPI хотелите, авиокомпаниите „България Ер“ и Суис Ер и много други. Днес показваме над 250 филма, а гостите са над 300, което си е сериозна цифра за всеки европейски фестивал над средното равнище. Тери Джоунс и Стефан Китанов - Би ли споделил няколко неща от историята на София Филм Фест, с които лично се гордееш – хора, филми, събития? София Филм Фест се наложи като ключово и уважавано събитие във филмовия календар на Европа и света. През 2007 беше включен в програмната статия на „Варайъти“ за 50-те топ световни фестивала, които са важни за киноиндустрията, а през 2010 беше акредитиран от FIAPF като състезателен фестивал със специализиран конкурс. Това постави СФФ на световната фестивална карта. Голямо признание за българското кино въобще! СФФ се очерта като едно от най-важните културни събития в България, а в София е сред основните събития, представящи града в кандидатурата му за европейска столица на културата. Гостите на фестивала са критерий за качеството и класата му. Малко са събитията, които концентрират такъв интерес от водещите имена в съответното изкуство на момента. През 2005 съвместно със Столичната община учредихме Наградата на София за принос в киноизкуството. Тогавашният заместник-кмет и настоящ кмет на София г-жа Йорданка Фандъкова има решаващ принос за налагането на тази награда, както и за издигане значението на фестивала в културния календар на столицата. Носители на наградата са кинематографисти от цял свят, които в София получиха престижния плакет, изработен от Георги Чапкънов. Сред тях са Вим Вендерс, Рангел Вълчанов, Фолкер Шльондорф, Клаудия Кардинале, Алън Паркър, Никита Михалков, Отар Йоселиани, Хю Хъдсън, Иржи Менцел, Питър Грийнауей, Жан-Клод Кариер, Ян Троел, Джулиано Монталдо, Тери Джоунс, Тони Палмър, Майкъл Пейлин, Руси Чанев, Мики Манойлович и много други големи. Йорданка Фандъкова и Стефан Китанов Но още по-важното е, че СФФ представи, преди да е изгряла звездата им, голяма част от хората, които се превърнаха в едни от най-успешните автори на съвременното европейско кино. Сред тях са Кристиан Мунджиу, Ясмила Збанич, Корнел Мундруцо, Стефан Арсениевич, Радивое Андрич, Дейвид Макензи, Алексей Герман младши, Алексей Федорченко, Анна Меликян, Алексей Попогребски, Семих Капланоглу, Йешим Устаоглу, Душан Милич, Лени Ейбрахамсън и много други... Част от тях представиха своите проекти на София Мийтингс, който се превърна в генератор за проекти на талантите на Нова Европа! Когато разлиствам каталозите, се чудя, как сме могли да направим всичко това. Знам отговора: с много любов! - Имало ли е куриозни случки от фестивала: издънки, спасени на косъм моменти, вълнуващи преживявания, технически гафове? През годините сме имали доста конфузни ситуации и сме правили грешки, от които не се срамуваме. Те са част от развитието. Важното е да си ги признаваш и да не ги допускаш отново. Всъщност причина да спрем с организирането на по-големи концерти е гафът с озвучаването на концерта, посветен на 30-годишнината от фестивала в Уудсток. Случи се през 1999. В София пристигна режисьорът на филма Уудсток Майкъл Уодли, носител на Оскар, с извънредната интервенция на авиационния ни партньор Суис Еър. В тогавашния клуб „Индиго“ направихме концерт с много яка програма, в която участваха и „Щурците“. Бяхме се подвели от възможностите на озвучаването на клуба, което се оказа доста под стандартите за осигуряване на качествен звук на рок-концерт, и си е изцяло наша грешка. Но го разбрахме в деня на концерта. Трябваше да отложим събитието с няколко дни. Бяха продадени предварително над 500 билета. Имах чувството, че ще свърша, но след няколко валидола и питиета овладяхме положението. Концертът беше доста успешен и Уодли остана доволен. Но ние спряхме с големите концерти, с изключение на знаменитото парти с Фестивалния Бенд, което си стана традиция. Майкъл Уодли и Кита - Кога започна да ти се чува думата извън България? Как фестивалът бе приет в световния фестивален календар? Как Кита извървя пътя до жури в секции на Кан, Венеция, член на Европейската академия? Първият фестивал, който погледна по-сериозно на нас, беше Варшавският. Директорът му Стефан Лаудин ми подсказа идеята да поканим в София представители на международни фестивали, които да гледат новите български филми. Това се случи за първи път през 2001. Така още през 2002 български филми почнаха отново да участват в международни кинофестивали. Тогава отидох за първи път в Кан и въобще тръгнах да посещавам важните кинофестивали. Година-две след това ме последва и Мира Сталева, тогава шеф на международния отдел, а днес заместник директор на СФФ, директор на София Мийтингс и вече по-познатото и симпатично международно лице на фестивала. Всеки от нас е извън страната поне една трета от годината... С пътуванията започнаха да ме канят за жури на различни фестивали, вкл. Венеция, Кан, Карлови Вари, Москва, Висбаден и др. В първите години почти нямаше други българи по фестивалите, с изключение на няколко журналисти. Колегите ме наричаха „one man film country“. Най-незабравимото преживяване беше във Венеция, когато бях член на едно от трите основни журита – за дебюти. Казваше се Опера прима тогава. В журито бяха още директорите на Йерусалим, Гьотеборг, Трайбека и основателят на Петнайседневката на режисьорите в Кан. Най-впечатляващият момент беше един обяд в градината на легендарния хотел Дьо Бан, където са снимани много филми, сред които Смърт във Венеция“. Когато вдигнахме глава от менюто, разбрахме, че сме като в сънищата. На съседните маси разпознах Марио Моничели, Бернардо Бертолучи, Марко Белокио, Сърджан Каранович, Саманта Мортън, Кристофър Хемптън... Станах член на Европейската филмова академия през 2003. Оттогава посещавам редовно церемониите по връчване на наградите и съм в две журита по номинациите. Членството в академията е голям престиж, но и възможност да си в час с това, какво става в европейското кино, както и да имаш множество важни контакти с неговите автори. Стефан Лаудин, Стефан Ухрик, сър Алън Паркър и Стефан Китанов - Кои са продуцираните от Арт Фест филми, извън най-известните Светът е голям и Гуча? Кои са проектите, които в момента са в развитие? Какво мислиш за субсидиите, копродукциите и ефективните начини да има повече български филми? През последните 12 години имаме 12 филма като продуцент и копродуцент. Светът е голям е най-успешният, със своите близо 100 фестивала, 30 международни награди, включване в 9-те номинации за Оскар и международното си разпространение. Но ние стоим и зад игралните филми А днес накъде на Рангел Вълчанов, Рапсодия в бяло на Теди Москов, Гуча на Душан Милич, Шоково състояние на Андрей Кошак, документалните Страсти по Леа на Николай Йотов, Хляб над оградата на Стефан Командарев, копродуценти сме на Срещу течението на Златина Русева, също стоим зад късометражните Ритуалът и Втори дубъл на Надежда Косева, с която работим по игралния й дебют Годината на Кукера. Тук трябва да добавя и двата филма на Тони Палмър, на които бях асоцииран продуцент – Англия, моя Англия и Странната история на Делфина Потоцка или Тайната на Шопен. Повечето ни филми са копродукции и имат участия на международни фестивали и награди. Имаме още няколко филма, на които бихме станали миноритарни продуценти, ако получат финансиране от НФЦ. Някои от тях са на известни европейски режисьори, които искат да снимат в България. Ще развием тази дейност през следващите 10 години. Това е и един от начините българското кино да бъде част от големите световни фестивали, включително в конкурсите им. Като бивш плановик имам план за това десетилетие: българското кино да бъде в конкурсите в Кан, Берлин и Венеция, както и да се сдобие с номинация за Оскар. Работим по въпроса :) Това би се случило, разбира се, ако се изпълнява закона за киното в пълния му обем и държавата оценява огромният капитал, който представляват младите таланти в българското кино. Те са творците на позитивните новини за България в световните медии! Успехите и енергията на новото българско кино трябва да бъде използвано от правителството за изграждане на положителен имидж на страната ни пред света и съответно да бъде приоритет в културната му политика! Киното в момента е водещото изкуство в това отношение. Светът очаква появата на филмите на новата генерация български кинематографисти, която има всички предпоставки да се превърне в нова вълна. Важното е процесът да се оценява, насърчава и развива. Стефан Командарев, Мики Майнолович и Стефан Китанов - В добри отношения ли си с българските кинематографисти – между тях има доста явно враждуващи лагери и лобистки интереси, какво мислиш по този въпрос? Основната ни дейност е правенето на София Филм Фест и София Мийтингс, които имат мисията да представят българското кино пред света, пък и у нас. В тази връзка сме нещо като институция, обединяваща всички български кинематографисти и стоим над моментните конфликти в общността, но когато са застрашени общите ни интереси, реагираме, както се случи със ситуацията с отмяната на чл. 83 от Закона за киното. - В рамките на СФФ отскоро има кинопазар, по примера на големите фестивали – сключват ли се там реални договори? Пазарът в София е на проекти, копродукционен пазар. На него се търсят партньори и финансиращи организации за подкрепа на създаването на нови игрални филми. Както и се пласират новите български и регионални филми по международни фестивали. Случва се някои от тях да намират международен разпространител в София. Така че нашият пазар се различава от тези в Кан и Берлин с това, че в София не се купуват и продават филми. София Мийтингс е витрината на новото българско кино. Почти всички български филми през последните 10 години, които намериха реализация на международните кинофестивали и получиха награди, стартираха от София! Фестивалът и неговият кинопазар се превърнаха в това, което за Румънската нова вълна е фестивалът в Клуж. - Кога пое менажирането на Дома на киното? Кинокариерата ти е започнала там като програматор – имаш ли някакъв сантимент? Когато запонах да работя в Дома на киното през май 1992 нямах никакво понятие как се програмира кино. Учех се от Янко Терзиев и начин, по който той програмираше кино „Одеон“ тогава. Той ме посвети и на програмите на Нешънъл Филм Тиътър в Лондон. Още пазя няколко дузини. Постепенно започнах да работя с културните институти в София. Сам рисувах първите програми на киното и лично ги лепях. Офисът ми беше малка стаичка, която служеше за склад на прожекционна техника. Изхвърлих боклуците и я боядисах. Който искаше да се срещне с директора на Дома на киното, трябваше да мине през прожекционната кабина... Тогава започнах да работя с изключителния Кръстю Бекяров и Янка Митова, която застана на касата. Бекяра до последния си ден остана верен на Дома. Малко след началото в екипа се включи и Румяна Радева и на нея се дължи взискателното отношение към прожекциите. Двете с Янка са в бойния екип на Дома и до днес, а програмата през последните години се прави от Владо Трифонов, който програмира и Киномания. Първият фестивал направихме през август 1992 и се казваше „Световно кино в края на лятото“. Заглавието измисли режисьорът Коста Биков, който беше главен секретар на СБФД тогава. За нас двамата той казва: „Този отбор равен мач няма!“. Много ми помагаше в началото и ме защитаваше. Не бях никак лесен и не се вписвах в правилата, вървях си по своя програма, режим и ритъм. После с Британския съвет направихме първия Рок Филм Фест. След това, благодарение на тях, заминах за Великобритания със стипендия и изкарах кратък арт мениджмънт курс. Престоят там и особено в Лондон направиха разликата (made the difference), както би се изразил сър Алекс Фъргюсън. Зарядът от острова се отрази на бъдещата програма на Дома на киното през 90-те, който беше пълен със събития, случващи се само там, гости от цял свят и енергия, която зареди много хора в противоречивото време, в което живеехме. Лондон е моят град извън България! Първите ми международни контакти са оттам. Нешънъл Филм Тиътър оформи вкуса ми към кино, а Лондонският фестивал беше първото голямо киносъбитие, което посетих и от което се учех в началото. Фестивалният Бенд Освен рокът в киното, наред с многобройните филмови седмици, ретроспективи и премиери, Домът на киното представи през 90-те за България феноменът Монти Пайтън. Това се случи през 1996. Тери Джоунс дойде лично в София да тества зрителите си на филма The Wind in the Willows, които бяха първата му публика в света... През есента същата година той ме покани на вечеря у тях в южен Лондон. Вратата се отвори и освен Тери разпознах още един усмихнат джентълмен с тенис ракета в ръка – Майкъл Пейлин. Като десерт на другата сутрин направих интервю в дома на Тери Гилиъм... Паметен беше и пътуващият френски фестивал в края на 90-те. Направихме го с моя добър приятел Фредерик Жюжо, аудиовизуален аташе към Френския културен институт, и Катя Лимончева. 12 френски филма обиколиха 17 български града. С Фред се разминавахме из България, а някъде се и срещахме. Той пътуваше с жена си Вергиния и малката си дъщеря Сара, аз – със старата ни Шкода 105. Тогава открих Кърджали. Фестивалът стартира на 3 март по обед. Залата беше с 800 места, а имаше към 1200 души и поне 500 не можаха да влязат. Едвам стигнахме сцената да открием... На следващата година направихме Британски Филмов Фестивал в София, Пловдив и... Кърджали. Директорът на Британския съвет Кевин Луис така се впечатли от моите разкази за френския фестивал, че дойде лично на откриването. И той откри Кърджали... През 1995 британският режисьор Тони Палмър дойде в София да снима част от филма си за композитора Хенри Пърсел. Предложи ми да организирам снимките. Направихме го с известния оператор и режисьор Радослав Спасов, който е един от най-близките ми приятели. Така станах продуцент. Регистрирах продуцентска фирма. Пътувах още повече по света. И хоризонтът на мечтите се разшири... - Вече трета година Арт Фест реализира проекта София Филм Фест на път – каква е публиката за некомерсиално кино в България? Положението извън София и по отношение на киносалони, и по отношение на възпитаване на публиката, е драматично. Чувстваш ли се алтернатива на моловия мейнстрийм? В България публика за европейско и алтернативно кино има достатъчно. Интересът към фестивалите го доказва. Също и броят на тегленията на филми в интернет. Това са хора, които се интересуват от кино. Наша грижа е да ги привлечем в кината. Все още има много да се работи по въпроса. Пътуващият фестивал е новата ми страст. Всъщност това не е нищо ново. Киното е започнало като пътуващо в края на 19 век. Първите рок-филм-фестивали пътуваха в няколко града. В края на 90-те беше пътуващият френски фестивал в 17 български града... Първият износ на София Филм Фест стана през 2003 – в Бургас, благодарение на мисионерския ентусиазъм на Георги Дюлгеров и огромната енергия на незабравимата Йорданка Ингилизова, която вече не е между нас. Те поеха щафетата. Три години след това ги последваха Пловдив и Боби Лалев. През 2007 направихме галапремиера на „А днес накъде“ на Рангел Вълчанов в Русе на площада пред общината заедно с режисьора и по-голямата част от актьорите. Беше вълнуващо. От 2009 фестивалът се движи из цялата страна, имаме вече повече от 15 града, в част от които няма киносалони. Това е част от проекта „Операция Кино“, който правим заедно с фестивалите в Сараево, Клуж и Истанбул с подкрепата на МЕДИА Мундус и НФЦ. Нещо много смислено. През 2013 ми се ще да сме в над 20 града. Стефан Командарев, Мира Сталева и Стефан Китанов преди премиерата на - Кое е най-незабравимото за теб представяне на филм в България? Преди 2 години представихме в петък вечер в 23.00 Дневниците на Уудсток на Д.А.Пенебейкър в Дома на киното. Бяхме с изпълнителния му продуцент Крис Мулд. Разказахме доста забавни истории. Той – за Джими Хендрикс и цялата одисея около филма на Питър Нийл. Аз – за първите рокфилмфестове, за духа, атмосферата. Почна филмът. Уж трябваше да отида на още две места най-малко. Всички фестивални гости бяха пристигнали. Стотици. Но на екрана вървеше Уудсток, толкова истински. Публиката яко се забавляваше. Като в онова лудо време в началото на 90-те си взехме по бира. И останахме докрай. След втората част попитах публиката, а не искате ли да видите и третата част, планирана за следващия ден. Никой не излезе. - Как решаваш кой филм да влезе в програмата на предстоящия фестивал? За международния конкурс е рефлекс. Опитвам се да откривам нови имена. Нова енергия, тема, стил. Дори филмите да са били на някой фестивал преди нас, да не са преекспонирани на много фестивали. През последните години по-голяма част от конкурсната програма е съставена от филми, които са кандидатствали за фестивала. Това е голямо постижение. Означава, че все по-качествени филми кандидатстват. Водещи сейлс компании изпращат цели пакети с филми за СФФ! Откриването на талант е голямо удоволствие. Имайки възможността да избираш, винаги е възможно да сгрешиш. Човешко е. Умората при гледане понякога изтощава сетивата. И въпреки това, опитът и рутината рядко изневеряват. В извънконкурсната програма се стараем да не пропуснем важен за киното на днешния ден филм. Почти не правим компромиси с вкуса. Не се стараем да сме популярни. Мога спокойно да кажа, че сме се опитали да покажем повечето филми-събития на последните години. Каталозите ни са впечатляващи с качество и висок стил на дизайн и публикация. Минаха през три етапа на дизайн. В началото работихме с Пенко и Сотир Гелеви. Първите пет години. Един ден Сотьо ми каза, че иска плакатът на фестивала да бъде с букви. Аз му показах гърба на Монти Пайтън фланелката си: такъв ли? И той веднага реагира, като направи надписа в 3D много преди да се появи Аватар :) Вторият етап беше с дизайнерския екип на сп. „Ритъм” – Албена Драганова и Стефан Попов – Пърси. Каталозите станаха по-класически като форма и съдържание, както и фестивалът. След 7-8 години започнахме да работим с дизайнерите на сп. „Екран”, което вече не съществува, но продължаваме да работим със Сашо Рангелов. А върху основната визия вече втора година работи екипът на Иван Москов и Неделчо Хазърбасанов. Много сме доволни от раздвижването, което настъпи с тяхната намеса, от разнообразието на визия, което имахме през 2012. Алваро Брехнер, Фридрик Тор Фридриксон, Красимир Иванов, Клаудия Кардинале, Камен Калев, Габриеле Бруненмайер, Стефан Китанов, Огньен Свиличич и Ваня Свиличич - Случвало ли ти се е наскоро да гледаш филм и да забравиш, че гледаш – да се потопиш в него, ако "да" – кой беше този филм? Да, три филма. Пина на Вендерс. Бях на световната му премиера в Берлин. След края Вим извади на сцената повечето танцьори, изкара ги на преден план, стоеше винаги зад тях, съвсем скромно. Беше уникално. Другите два филма гледах в София. Имало едно време в Анадола – абсолютна магия, забравяш за какво е филмът, потапяш се в уникалната атмосфера и се оставяш големият майстор да те води, няма значение къде. Третият филм е Меланхолия. Какво ли ще следва след него за Ларс фон Триер? Какво повече? Ще видим догодина. - Има ли момент, в който да усетиш, че вече си направил всичко възможно по подготовката на следващия фестивал, и очакваш само да започне и/или си доволен, че вече е започнал... Винаги има какво да се желае в повече. Да не говорим, че в последните години фестивалът се доработва в движение. Преди началото изработвам една програма, която е като библията за целия екип: Кой-кога-какво-как... схемата на работа на фестивала. Колегите ми го наричат „хора-пътища-автомобили”. Никога не успявам да направя тази програма на 100% до началото на фестивала. Винаги я доработвам. Принципно голямото напрежение е до откриването на фестивала. След това нещата тръгват по програмата. Няма какво много да се направи. Въпреки това трябва винаги да си нащрек и да реагираш при възникнали непланирани ситуации. Но това е в реда на нещата. След всички тези години, след целия опит, имаме яснота какво трябва да се подобрява, къде сме добри, къде има да се желае още. Не съм от хората, които остават доволни от свършената работа. „I Can Get No Satisfaction”. Знам, че винаги може да е по-добре. Кулминацията на всеки фестивал е Церемонията по награждаването. След това е Концертът на Фестивалния Бенд. Там отпускам цялото напрежение, мога да свиря 3 часа без умора и с много кеф. Много от нещата, които разказвам, нямаше да се случат, ако до мен не беше жена ми Илиана. Винаги ме е подкрепяла и отменяла вкъщи и се е грижила за израстването на дъщеря ни, докато аз пътувах и правех фестивали и филми... - Снимаш ли местата, на които се налага да пътуваш; кои са най-незабравимите образи – може би не на снимки, но в паметта ти... Киното ми даде изключителната възможност да посетя много места по света, където надали бих отишъл при нормални обстоятелства. Страшно съм благодарен за този шанс. Най-много километри навъртях със Светът е голям. Бях къде ли не с филма. В първата година се редувахме с режисьора Стефан Командарев, после основно пътувах сам. Случвало се е да обиколя земята с едно пътуване: първо в Аржентина, Мар дел Плата, после – в Индия, Колката. Всичко това за две седмици. Но две пътувания се открояват с уникалните впечатления, които местата провокираха: Америка (Ню Йорк и Калифорния) и Кападокия. И на двете места наехме кола и обикаляхме. Много обичам да шофирам. И да звучи любимата ми музика. Най-впечатляващият трип беше из Дивия Запад. За пет дни видяхме Долината на смъртта и Забриски пойнт, пустинята Мохаве, Гранд Кениън, Монюмент Вали, кактусовите палми в Аризона, Джошуа Трий над Палм Спрингс, спахме в мотел-фургон като от филмите, после Сан Франциско, Биг Сур... голямо удоволствие. Пълен съм със снимки. Същото е и в Кападокия. Неземно място. Приказка. Вим Вендерс и Стефан Китанов мечтаят за Джими Хендрикс - Най-емоционалната и незабравима среща с известен кинотворец? Вим Вендерс има една уникална книга. Казва се „Веднъж“ (Once). Там той разказва кратки истории, които илюстрира с по няколко снимки. Всяка история започва с „Веднъж...“. И аз в този стил имам една история: „Веднъж пътувахме с Вим из България. Беше при второто му гостуване. Тъкмо бяхме закрили със „Снимки в Палермо“. На сутринта тръгнахме към Ковачевица. Минах да ги взема с жена му Доната през Гранд хотел „София“. Тръгнахме. Вим беше отпред. Отзад седяха Доната и Илиана. Като излязохме от София включих моя iPod, 30 гигабайта, пълен с моята музика. Неусетно казах:„Ако случайно сте далеч и искате да си спомните за Кита, пуснете „Strangest Tribe“ на Пърл Джем и Кита е с вас“. След няколко мои парчета, Вим включи своя iPod, 160 гигабайта, пълен до дупка, и почна: „Ако, драги Кита, си далеч и искаш твоят приятел Вим да е близо до теб, пусни това парче и така ще бъде“... и зазвуча „I’m Your Man” на Ленард Коен. Доната, която е професионален фотограф, направи няколко снимки от този поздравителен концерт с моя любителски апарат. Беше невероятно. Не усетихме как стигнахме до къщата на Славчо (Спасов).“ - Мечтал ли си да бъдеш "пред кулисите" в киното – не като продуцент, мениджър и фестивален директор, а като актьор или друга творческа длъжност – режисьор, сценарист? Бил съм актьор в няколко филма. Не особено добър. Не се взимам насериозно. Никога не ми е хрумвало, че мога да се занимавам с режисура, макар да режисирам голяма част от фестивала и непрекъснато да импровизирам. В този смисъл там съм режисьор, сценарист и актьор. Иначе извън сценария на документалния филм на Митака Митовски за ФСБ не ми се е случвало, пък и не съм усещал потребност да се проявявам в такова амплоа, поне засега. Маргарита Радева, Мира Сталева, Кирил Лозанов и Йорданка Фандъкова - Много ценен фактор в Арт фест е екипът - как го подбираш, сподели няколко думи за него :) В началото бях сам на улицата с една китара. През 90-те правехме събитията с много малък екип, който извън щата на Дома на киното се събираше сезонно. От 2001 обаче започнахме да правим нещата по-професионално. Постепенно се оформи екип, в който ключовите фигури бяха Марги (Маргарита Радева), Мира (Станимира Сталева) и Кико (Кирил Лозанов). Марги движеше целия офис и координацията на продукциите. Мира – международната дейност, която промени облика и мащаба на фестивала. Кико – финансите и управлението на екипа. Всеки от тях няма аналог за позицията си в България. Постепенно в екипа влязоха Вихрена Нинова, Йорданка Сапаревска, Петя Митева, Светла Дамянова, Ивайло Вутов, Лора Трайкова, Деница Езекиева... Работили сме с Галя Крайчовска, Преслава Преславова, Андроника Мартонова, Явор Цветанов, Катя Лимончева... Основният критерий е да се посветиш на работата – емоционално и съзнателно. И да си малко луд, за да ти хареса. Има една работа за вършене, свършваме я и се прибираме по домовете, независимо колко е часът. Накрая е задължителният разтоварващ купон с Кита и Пешето, Фестивалния Бенд или Зиг... Екипът се оформи преди 10 години. Но само с фестивала беше невъзможно да се задържи през цялата година. Затова започнахме да се занимаваме с продуциране и дистрибуция на филми, поехме менажирането на Дома на киното и направихме пътуващ фестивал... През годините сме работили с много хора. Някои от тях бяха целогодишно, но за кратко време. Други – само по времето на фестивала, когато екипът нахвърля 100 души. Основните хора се задържаха. Само Марги я няма... Отиде си от този свят след едно незавършено пътуване... Наградата на Europa Cinemas за „Най-добър мениджър за 2012 година” е за целия екип и най вече за нея!

„Първата професионална работа, свързана с киното, започнах през май 1992. След конкурс на СБФД станах директор на Дома на киното, който програмирах до края на десетилетието. През това време успяхме да направим живота на много киномани по-цветен с многобройните събития, които се случиха там. По-късно се оформи екип, с който и до сега се занимаваме с фестивална, продуцентска и разпространителска дейност, както и менажираме Дома на киното. Цялата тази активност беше отличена с престижна награда на Европа Синемас през ноември 2012. 20 години е добър повод да се върнем назад във времето, да си спомним истории, хора, филми, музики, места по света и у нас... И така: 20 години – 20 теми.“ Стефан Китанов. 20 ВЪПРОСА КЪМ КИТА 20 ИЗБРАНИ СВЕТОВНИ ФИЛМА 20 ИЗБРАНИ СЪБИТИЯ 20 + 20 МАЙСТОРИ НА СВЕТОВНОТО КИНО 20 ЛЮБИМИ ПАРЧЕТА НА КИТА 20 + 20 + 20 ОТКРИТИЯ НА СВЕТОВНОТО КИНО 20 ИЗБРАНИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМА 20 ПРОДУЦИРАНИ ФИЛМА 20 РАЗПРОСТРАНЕНИ ФИЛМА 20 ИЗБРАНИ БЪЛГАРСКИ РЕЖИСЬОРИ 20 ЛЮБИМИ ФИЛМА НА КИТА 20 ЕВРОПЕЙСКИ РЕСТОРАНТА 20+2 БЪЛГАРСКИ РЕСТОРАНТА 20 ПАРЧЕТА НА ФЕСТИВАЛНИЯ БЕНД 20 РАСТЕНИЯ ОТ ГРАДИНАТА 20 ИЗБРАНИ МЕЖДУНАРОДНИ ФЕСТИВАЛА 20 БЪЛГАРСКИ ГРАДА НА СФФ 20 ИСТОРИИ НА КИТА

Награда на София за цялостен принос в световното киноизкуство e съвместна инициатива на Столичната община и Международния филмов фестивал София Филм Фест . Тя се връчва за първи път през 2005 година от кмета на София, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Оттогава до днес 72 личности от българското и световното кино бяха удостоени с тази престижна награда. Питър Грийнауей , режисьор (Великобритания) Рангел Вълчанов , режисьор (България) Фолкер Шльондорф , режисьор (Германия) Тери Джоунс , режисьор (Великобритания) Сър Алън Паркър , режисьор (Великобритания) Николай Волев , режисьор (България) Ванеса Редгрейв , актриса (Великобритания) Тео Ангелопулос , режисьор (Гърция) Людмил Стайков , режисьор (България) Вим Вендерс , режисьор (Германия) Иржи Менцел , режисьор (Чехия) Владислав Икономов , режисьор (България) Никита Михалков , режисьор/актьор/сценарист (Русия) Милчо Левиев , композитор (България, САЩ) Жан-Клод Кариер , сценарист (Франция) Мики Манойлович , актьор (Сърбия) Никола Корабов , режисьор (България) Майкъл Пейлин , актьор/режисьор (Великобритания) Божидар Петков , композитор (България) Джулиано Монталдо , режисьор (Италия) Тони Палмър , режисьор (Великобритания) Ян Троел , режисьор (Швеция) Сергей Соловьов , режисьор (Русия) Отар Йоселиани , режисьор (Грузия, Франция) Руси Чанев , актьор, сценарист (България) Клаудия Кардинале , актриса (Италия) Клод Льолуш , режисьор (Франция) Нури Билге Джейлан , режисьор (Турция) Георги Стоянов , режисьор (България) Данис Танович , режисьор (Босна и Херцеговина) Хю Хъдсън , режисьор (Великобритания) Ицхак Финци , актьор (България) Коста Гаврас , режисьор (Франция) Паоло и Виторио Тавиани , режисьори (Италия) Йос Стелинг , режисьор (Холандия) Душан Ханак , режисьор (Словакия) проф. Георги Дюлгеров , режисьор (България) Горан Паскалевич , режисьор (Сърбия) Иван Иванов , актьор (България) Франко Неро , актьор (Италия) In Memoriam Karl ‘Baumi’ Baumgartner Нана Джорджадзе , режисьор (Грузия) Тед Кочев , режисьор (Канада, България) Георги Стоев - Джеки, режисьор (България) Джеки, Джони и Чарли , Георги Пенков - Джони, звукорежисьор (България) Христо Илиев - Чарли, сценарист (България) Бела Тар , режисьор (Унгария) Тери Гилиъм , режисьор (САЩ, Великобритания) Стоянка Мутафова , актриса (България) Джон Савидж , актьор (САЩ) Агнешка Холанд , режисьор (Полша) Адела Пеева , режисьор (България) Васил Михайлов , актьор (България) Ейбъл Ферара , режисьор (САЩ) Роман Балаян , режисьор (Украйна) Кшищоф Зануси , режисьор (Полша) Биле Аугуст , режисьор (Дания) Кирил Маричков , композитор и музикант (България) Анри Кулев , художник, аниматор, режисьор (България) Теодосий Спасов , композитор и музикант (България) Мика Каурисмаки , режисьор (Финландия) Джафар Панахи , режисьор (Иран) Анжел Вагенщайн , сценарист (България) Иглика Трифонова , режисьор (България) Радослав Спасов , оператор, режисьор, сценарист и продуцент (България) Джералдин Чаплин , актриса (САЩ) Маргарете фон Трота , режисьор и актриса (Германия) Георги Тодоров-Жози , художник (България) Цветана Манева , актриса (България) Йосиф Сърчаджиев , актьор и режисьор (България) Райко Гърлич , режисьор (Хърватия)