Новини

Българската копродукция „Каквото остава“ с 4 награди на 63-тия филмов фестивал в Анталия Кирил Проданов – най-добър оператор! „Луната е моят баща“ на Георги Овашвили (копродукция с България) – най-добър филм в Международния конкурс! Филмът на Йешим Устаоглу „Каквото остава“ , копродукция на Турция, Швейцария, Люксембург и България, бе очаквано сред фаворитите на националния конкурс на 63-ия кинофестивал „Златен портокал“ в Анталия. Журито с председател режисьора Дервиш Заим присъди четири награди на филма – най-добър режисьор (Йешим Устаоглу), актриса (Ойкю Карайел), оператор (Кирил Проданов) и художник (Осман Йозджан и Гьоркем Джанболат). За нас от изключителна важност е наградата на Кирил Проданов , който се конкурира с мнозина майстори на камерата в Турция. Призът идва съвсем неслучайно. Още след световната премиера на филма в конкурсната програма в Сан Себастиан, най-престижните издания за кино (Variety, The Hollywood Reporter, Screen Daily) не спестиха суперлативите си за работата на българския оператор. ... На фона на зашеметяващите пейзажи на дивата и затънтена Турция, заснети с великолепна детайлност от оператора Кирил Проданов, Елиф отново открива своята муза... (Variety) Цялата статия за филма може да прочетете ТУК . Операторът Кирил Проданов заснема тази красота в изящни широкоекранни панорами, като поставя Елиф в кадър на фона на заснежени пейзажи и мека естествена светлина. Въпреки, че е съсредоточен върху поетеса и музикант, филмът „Каквото остава“ набляга не толкова върху думите, които те изричат, колкото върху образите, които ги обкръжават... ( The Hollywood Reporter) Цялата статия за филма може да прочетете ТУК . Операторската работа на Кирил Проданов притежава изключителна атмосфера и често е зашеметяваща – независимо от това дали заснема обширни пейзажи със скулптурна прецизност..., или ги обгръща в опияняващо импресионистично сияние, в което леещата се слънчева светлина превръща планини и равнини в псевдоабстрактни цветни полета. Той превръща и будното, любознателно лице на Карайел, често заснето в близък план, в загадъчен пейзаж само по себе си... ( Screen Daily) Цялата статия може да прочетете ТУК . * * * „Каквото остава“ е реализиран с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Продуцент от българска страна е Стефан Китанов, изпълнителен продуцент – Светла Цоцоркова, координатор на продукцията – Вихрена Нинова; в партньорство с Доли Медия Студио (Добромир Чочов, Любомир Чочов), фоли ефекти – Борис Траянов, Лийт Ридли, гафер – Александър Бенев, главен гримьор – Росица Герасимова. Филмът ще бъде представен премиерно в България със специална прожекция в програмата на 31-вия София Филм Фест през март 2027. Йешим Устаоглу ще изнесе майсторски клас, а изключителната актриса Ойкю Карайел ще бъде член на Международното жури. * * * България е копродуцент и на спечелилия международния конкурс в Анталия филм „Луната е моят баща“ на грузинския режисьор Георги Овашвили ! Филмът е копродукция на Грузия, Германия, България, Чехия, Люксембург и Турция с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Продуцент от българска страна е Филип Тодоров (Уотърфронт).

„Гурия“ спечели наградата за най-добър филм на Азиатско-тихоокеанската киноакадемия! Леван Коуашвили със специален „Златен глобус“ - „Traiblazer”! Последните дни на месец октомври бяха особено важни за грузинския режисьор Леван Когуашвили и най-новия му филм „Гурия“ , копродукция с България. След световната премиера в програмата Spotlight на 83-тия международен филмов фестивал във Венеция и трите приза в Батуми, буквално преди минути „Гурия“ получи наградата за най-добър филм на престижните награди на Азиатско-тихоокеанската киноакадемия (Asia Pacific Screen Awards). Филмът бе номиниран и в категорията „най-добър оператор“. Академията, която присъжда наградите Asia Pacific Screen Awards, обхваща 78 държави и територии, като представлява 4,5 милиарда души и генерира половината от световното филмово производство, като отдава дължимото на изключителното разнообразие и творческа сила на киното в Азиатско-тихоокеанския регион. Наградата е еквивалент на наградите на Американската филмова академия „Оскар“ и на Европейската филмова академия за региона. 19-ото издание на наградите „Asia Pacific Screen Awards“ се състоя в Брисбейн, Австралия. През октомври Леван Когуашвили получи още едно голямо признание – специалната награда на „Златен глобус“ „Traiblazer” (награда за новаторство). Той получи приза лично от двукратния носител на Оскар Ейдриън Броуди на първата церемония „Golden Globes Silk Road Tribute Gala“ в столицата на Узбекистан Ташкент. Броуди и артистът Common бяха сред почетните гости на събитието, организирано от „Златен глобус“ (Golden Globes) с цел засвидетелстване на признание на творческите постижения във филмовата и телевизионната индустрия на държавите от Централна Азия и Кавказ. На церемонията бяха отличени шестима творци от региона, сред които Леван Когуашвили. Церемонията, проведена в партньорство с организацията Golden Globes и Vivid Strategies, има за цел да представи културното наследство и творческия потенциал на историческия регион на „Пътя на коприната“ на международната сцена, да развие връзките в региона и да засили културното сътрудничество между Изтока и Запада. „ Гурия “ е копродукция между Грузия, Швейцария, България, Люксембург, Турция, Норвегия и Саудитска Арабия. Продуценти са Олена Ершова и Когуашвили, а копродуценти – Стефан Китанов (Арт Фест), Паскал Трехслин и Донато Ротуно. Художник по костюмите е Ека Бичинашвили (България). Проектът е осъществен с подкрепата на българския Национален филмов център и Евроимаж. „Гурия“ е официалното предложение на Грузия към Американската филмова академия за международен Оскар. Филмът ще има своята българска премиера на 31-вия София Филм Фест през март 2027.

Суперлативи за работата на българския оператор Кирил Проданов Вчера, 26 октомври, в рамките на 63-ия международен кинофестивал в Анталия и при изключителен интерес от публиката и медиите се състоя турската премиера на новия филм на Йешим Устаоглу „Каквото остава“. Филмът участва в националния конкурс и е сред претендентите за основните награди на фестивала. Световната премиера на филма бе в конкурсната програма на 74-тия Международен филмов фестивал в Сан Себастиан. Филмът е копродукция между Турция, Люксембург, Франция и България (РФФ Интернешънъл), в която оператор е Кирил Проданов, гафер – Александър Бенев, главен гримьор - Росица Герасимова. Филмът е реализиран с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Продуцент от българска страна е Стефан Китанов, изпълнителен продуцент – Светла Цоцоркова, координатор на продукцията – Вихрена Нинова; в партньорство с Доли Медия Студио (Добромир Чочов, Любомир Чочов), фоли ефекти – Борис Траянов, Лийт Ридли. Представяме тук част от отзивите за филма в авторитетната международна преса, публикувани непосредствено след неговата премиера: * * * “The Hollywood Reporter”, Джордан Минцър, 23.09.2026 Историята, започнала като разказ за двама души, стигнали до безизходица, скоро прераства в роуд-муви, в който и двамата предприемат пътуване към корените си, като остават разделени, но същевременно възстановяват връзката със самите себе си такива, каквито са били някога. Устаоглу превръща пътуването на героинята в централен елемент на филма, който бавно, но сигурно разкрива как подобни пътешествия могат да се превърнат в оздравителен процес за хора, загубили връзката със себе си и помежду си – особено когато се мъчат да оцеляват в мегаполис като Истанбул. За поетеса като Елиф това означава сближаване с природата и тихите красоти на родния дом, където животът сякаш тече по същия начин, както преди сто години. Операторът Кирил Проданов заснема тази красота в изящни широкоекранни панорами, като поставя Елиф в кадър на фона на заснежени пейзажи и мека естествена светлина. Въпреки, че е съсредоточен върху поетеса и музикант, филмът „Каквото остава“ набляга не толкова върху думите, които те изричат, колкото върху образите, които ги обкръжават – било то чистотата на планините, в които Елиф се оттегля в уединение, или овехтялото жилище, което съживява спомените на Мехмед, докато той се грижи за баща си в последните му дни... Актьорите Ойкю Карайел и Метин Акдюлгер се справят отлично с ролите, изискващи от тях да пресъздадат дълбок вътрешен смут без много диалог или явна драма. Цялата статия може да прочетете ТУК . * * * “Screen Daily”, Джонатан Ромни, 24.09.2026 ...Ярките изпълнения на актьорите в главните роли, визуалната красота и всепоглъщащото усещане за разтегливо време превръщат творбата в самобитно, завладяващо произведение на кинематографичната поезия с бавен ритъм... Филмът лъкатуши между пътуванията на Мехмед и Елиф, макар че нейното е по-разнообразно и непредвидимо – белязано от срещи с различни жени и от време на време – от инциденти, особено пристъпът на мигрена зад волана, пресъздаден интензивно чрез ненатрапчиви визуални ефекти, объркващи съзнанието. Елиф общува с тези различни хора и места, но освен това като поетеса наблюдава и попива новите пейзажи около себе си – тя е наблюдател, точно както Мехмед е слушател; и двамата умеят да преобразяват творчески възприетото в повече или по-малко абстрактна творческа продукция. Сред местата, които Елиф посещава, са огромна, мрачна клисура, величествени заснежени планински вериги, както и една контрастна и наситена със символика двойка обекти – пресъхнало езеро, превърнало се в равна пустош, и разрушено село, потопено сега под водата. Операторската работа на Кирил Проданов притежава изключителна атмосфера и често е зашеметяваща – независимо от това дали заснема обширни пейзажи със скулптурна прецизност..., или ги обгръща в опияняващо импресионистично сияние, в което леещата се слънчева светлина превръща планини и равнини в псевдоабстрактни цветни полета. Той превръща и будното, любознателно лице на Карайел, често заснето в близък план, в загадъчен пейзаж само по себе си... Непредвидимостта и поемането по по-неутъпкания път – било то в музикално, житейско или географско отношение - това е духът на този филм. Цялата статия може да прочетете ТУК . * * * “Variety”, Джесика Кианг, 29.09.2026 Ако обичаш нещо, пусни го на свобода – съветва пословицата, – и може би то ще се върне при теб... А може и да си тръгне и никога повече да се върне – и това, както внушава филмът на Йешим Устаоглу „Каквото остава“, все по-лиричен и въздействащ в хода на сюжета, би могло да се окаже своеобразна форма на възвръщане към себе си. Бавно изгражданото, меко революционно утвърждение на този деликатен филм е, че съществуват връзки, които стават по-силни и дълбоки след раздялата... В един момент Елиф (героинята на Ойкю Карайел) се качва в колата и потегля – тя напуска града и навлиза в променящата се турска провинция, минава през тунели и по магистрали, сред обширни пусти пейзажи и покрай древни градове, издигащи се над равнините като цитадели от фентъзи епос... ... На фона на зашеметяващите пейзажи на дивата и затънтена Турция, заснети с великолепна детайлност от оператора Кирил Проданов, Елиф отново открива своята муза... „Каквото остава“ е един прекрасен и спокоен манифест на идеята, че самоприемането е първичната любов, без която никоя от другите любови – към партньора, към детето, към изкуството, към ближния – не е истински възможна. Но в тази необичайно безпристрастна драма за интимната връзка това важи и в двете посоки и в крайна сметка заради това както Елиф, така и Мехмед излизат от нея по-силни. Когато обичаш нещо и го пуснеш на свобода, ти също се освобождаваш от хватката му. Цялата статия може да прочетете ТУК .

Отиде си една от емблематичните и най-обичани личности в Дома на киното - Янка Митова, дългогодишна касиерка, светъл човек, когото ще помним с обич и топлина. Тя посрещаше няколко поколения киномани с усмивка и бе основна част от екипа на Дома на киното, Арт Фест и София Филм Фест. Светлина по пътя на душата ѝ! Съболезнования на близките и семейството ѝ! Стефан Китанов - Кита и екипът на София Филм Фест

От Джесика Кианг, Variety, 29 септември 2026 Турската режисьорка Йешим Устаоглу се завръща с прекрасно заснет и превъзходно изигран филм, изследващ съвременна двойка, която поема по отделни пътища към себепознанието Ако обичаш нещо, пусни го на свобода – съветва пословицата, - и може би то ще се върне при теб. Може би то обаче ще си отива, ще си отива, ще си отива и никога няма да се върне - и това, както внушава филмът на Йешим Устаоглу „Каквото остава“, все по-лиричен и въздействащ в хода на сюжета, би могло да се окаже своеобразна форма на възвръщане към себе си. Бавно изгражданото, меко революционно утвърждение на този деликатен филм е, че съществуват връзки, които стават по-силни и дълбоки след раздялата; влюбени, които обичат най-силно, когато помежду им има много въздух и вятър. Може би колкото повече пространство се отваря около тях, толкова повече обич създават те, за да го запълнят. И може би е така, защото съществуват някои хора – можете да ги наречете интроверти, солипсисти, или да си спестите заобикалките и да ги наречете литератори, които по същество са склонни към уединение, независимо колко дълбоки и разнообразни са връзките им с другите. Елиф (Ойкю Карайел) е една от тях - поетеса, известна в родната си Турция, която напоследък не е писала много или по-скоро онова, което е написала, като че не успява да утоли творческия й глад. На какъвто и извор на вдъхновение да разчита, той пресъхва, а водите му избликват мътни и солени. Вместо това тя прекарва дните си, като подхранва любознателността на своя умен и преждевременно развит син Селим (Али Кайра Кул) - те излизат на дълги разходки из хълмистите градски части на Истанбул, наблюдават буркан, в който какавиди се превръщат в пеперуди, и тя му помага да конструира устройства, подобни на машините на Руб Голдбърг във всекидневната на приятния им бохемски апартамент. Една от стаите в него наскоро е преустроена в нещо като студио за партньора й Мехмед (Метин Акдюлгер) - експериментален музикант, който с еднаква готовност би поискал какго да запише звука от повреден кухненски уред, така и да го поправи. Всичко това изгражда картина на един доста привилегирован, макар и не особено доходоносен начин на живот, присъщ на творческата класа, а в началото дори присъства лекото усещане, че може би твърде щедро отделяме внимание на това симпатично семейство и на доста дребните им затруднения. Но след това Мехмед бива уволнен от работата си като преподавател по езотерични музикални практики на студенти и така домакинството остава без единствения си стабилен източник на доходи. Това предизвиква спор между двойката – от онези спорове, водени шепнешком, за да не събудят детето – в който колебливо и неясно нещастието на Елиф изплува на повърхността, а също и всички потиснати недоволства на Мехмед. Тогава най-накрая добиваме някаква представа колко дисфункционални са станали отношенията им. Елиф не се е къпала от седмици и почти не се храни. Мехмед се опитва да предлага практически решения, но всяко от тях като че само задълбочава разрива помежду им. „Аз наистина не разбирах мащаба на твоя проблем“ - казва той хладно в един момент, а Елиф рязко се дръпва назад като ударена. По-късно настъпва своеобразно примирие и двамата правят любов под душа, където Мехмед я е завлякъл насила. Но това не е помирение, а сбогуване, тъй като на следващия ден, още преди разсъмване, Елиф се качва в колата и потегля – тя напуска града и навлиза в менящата се турска провинция, минава през тунели и по магистрали, сред обширни пусти пейзажи и покрай древни градове, издигащи се над равнините като цитадели от фентъзи епос. В някакъв момент от дотогавашното си безцелно пътуване тя осъзнава къде иска да отиде - в малкото селце в планината, където баба ѝ е живяла до сетните си дни. Това не е изоставяне. Едно необичайно качество на дълбокомисления сценарий на Устаоглу е, че докато този тип разказ - особено когато се отнася до жена, и двойно повече, ако тя е майка – обикновено е изпълнен с упреци, бягството на Елиф не е нещо, заради което тя е принудена да жертва всичко останало. По-конкретно, тя поддържа редовна връзка с любимия си син Селим, като разговаря с него по FaceTime, докато е на път. Поддържа връзка и с Мехмед, който, привидно без да се оплаква, е поел ежедневните грижи за детето. А когато възрастният баща на Мехмед се разболява и той заминава да се грижи за него, като взема Селим със себе си, самият Мехмед също поема по пътя на себепознанието - като син, като баща и като син на баща, когото той обича, но не желае да му подражава. Всъщност постепенно суровите присъди, които може би сме наложили на Елиф, отхлабват хватката си и отпадат – особено след като я виждаме как общува с три жени, които среща на различни етапи от пътя. Всички те са сами, но не и самотни, всички те са по свой начин самостоятелни и находчиви. Тяхната доброта и загриженост за нея, тяхното гостоприемство, с което така непринудено я даряват, започват да се отразяват върху Елиф. Тя видимо се отпуска, лицето ѝ (а Карайел има красиво, ясно лице, по което разчитаме промените в настроението й така, както разчитаме формите на облаците) губи напрежението си. Всичко това е направено така умело и фино, че лесно можем да бъдем подведени да не забележим, че и това се дължи на изкусно написания сценарий: ние започваме да харесваме Елиф почти в същия момент, в който тя започва да харесва себе си. На фона на зашеметяващите пейзажи на дивата и затънтена Турция, заснети с великолепна детайлност от оператора Кирил Проданов, Елиф отново открива своята муза. В стихотворението, което тя пише към края на филма (всички нейни текстове са дело на прочутата турска поетеса Бирхан Кескин), тя нарича Мехмед „мой крив зъб, приятелю мой“ с трогателна благодарност - заради всичко онова, което са били един на друг, но отчасти - заключаваме ние, - и заради това, че са пуснали всичко това на свобода. „Каквото остава“ е един прекрасно спокоен манифест на идеята, че самоприемането е първичната любов, без която никоя от другите любови – към партньора, към детето, към изкуството, към ближния – не е истински възможна. Но в тази необичайно безпристрастна драма за интимната връзка това важи и в двете посоки и в крайна сметка заради това както Елиф, така и Мехмед излизат от нея по-силни. Когато обичаш нещо и го пуснеш на свобода, ти също се освобождаваш от хватката му.

От Джонатан Ромни, Screen Daily, 24 септември 2026 Самобитният филм на Йешим Устаоглу с премиера в Сан Себастиан, ще бъде разпространяван в Турция от Mubi. Реж. Йешим Устаоглу, 2026,126 мин, копродукция между Турция-Люксембург-Франция-България. Във филма на Йешим Устаоглу „Каквото остава“ главните герои се впускат в търсене на Турция - а също и, както се подразбира, на самите себе си. Освен това те поемат в различни посоки и като двойка - поетеса и музикант, те търсят убягващото им помирение със своите стресове и със своето минало. Странстващата, отклоняваща се от основната линия структура не допринася за усещането за непосредственост, но ярките изпълнения на актьорите в главните роли, визуалната красота и всепоглъщащото усещане за разтегливо време превръщат творбата в самобитно, завладяващо произведение на кинематографичната поезия с бавен ритъм. Играта на актьорите в двете главни роли е фина и деликатна. Премиерата на филма е в Сан Себастиан, където сценаристката и режисьорка Устаоглу вече е печелила голямата награда „Златна раковина“ с филма си „Кутията на Пандора“ от 2008 г. Сред другите ѝ творби са „Пътуване към слънцето“ от 1999 г. и тазгодишният документален филм „Върху сухата скала“ (съвместна режисура с Жасмин Селен Хайнц). Mubi ще разпространява „Каквото остава“ в Турция, а филмът вероятно ще привлече допълнително внимание на фестивали и сред нишовите медии. Филмът започва в Истанбул, където живее сравнително млада двойка творци. Жената – която виждаме в забележителен начален кадър, взираща се напред с изражение на пълно отчаяние – е Елиф (Ойкю Карайел), успяла поетеса, която в момента преживява творческа криза и се чувства смазана от семейния живот с малкия си син Селим (Али Кайра Кул) и партньора си Мехмед (Метин Акдюлгер). Режисьорката Устаоглу ни представя част от нейните стихове (написани в действителност от признатата поетеса Бирхан Кескин) чрез задкадровите рецитации на Елиф, които рамкират повествованието в началото и в края на филма. Мехмед, от своя страна, е музикант и композитор – член на експериментална джазрок формация, преподавател по импровизационна музика в университет и самостоятелен изследовател на дрънчащите и тряскащи звуци и на акустичната обратна връзка. Но когато той научава, че университетската му катедра ще бъде закрита, липсата на загриженост у Елиф разкрива до каква степен тя е емоционално изтощена - също както и нощните ѝ разходки сама из града. В крайна сметка тя се качва в колата си и потегля на дълго пътешествие през страната, което я отвежда през много и различни местности чак до родното ѝ село в планинския североизточен регион на Турция. Мехмед остава, за да се грижи за сина им Селим и да изгради по-силна връзка с него - този филм представя рядък кинематографичен образ на чувствителен и грижлив баща, – докато накрая и той не потегля на север с момчето към черноморския град Трабзон, където възрастният му баща (Иляс Салман) е болен. Филмът лъкатуши между пътуванията на Мехмед и Елиф, макар че нейното е по-разнообразно и непредвидимо – белязано от срещи с различни жени и от време на време - от инциденти, особено пристъпът на мигрена зад волана, пресъздаден интензивно чрез ненатрапчиви визуални ефекти, объркващи съзнанието. Сред новите ѝ познати са лекарка, която се оказва предана почитателка на поезията ѝ, селска жена, която е била съседка на покойната баба на Елиф, както и жена, която шофира микробус. Елиф се присъединява към пътниците на последната, чийто език е арабският, докато ги оставят пред импровизиран лагер за работници мигранти - един от няколкото ненатпапчиви, но ясни щрихи във филма, представляващи политически коментар. Елиф общува с тези различни хора и места, но освен това като поетеса наблюдава и попива новите пейзажи около себе си – тя е наблюдател, точно както Мехмед е слушател; и двамата умеят да преобразяват творчески възприетото в повече или по-малко абстрактна творческа продукция. Сред местата, които Елиф посещава, са огромна, мрачна клисура, величествени заснежени планински вериги, както и една контрастна и наситена със символика двойка обекти - пресъхнало езеро, превърнало се в равна пустош, и разрушено село, потопено сега под водата. Играта на актьорите в двете главни роли е фина и деликатна. Акдюлгер излъчва топлина, сдържаност и спокойствие, но достига върховно емоционално напрежение в един сблъсък с баща си, превърнал се в момент на истината. И той, и Карайел са особено убедителни, когато позволяват на героите си просто да присъстват – нещо от съществено значение за образа на Елиф в изпълнение на Карайел, която е наблюдател и до голяма степен е оставила думите настрана в очакване на ново вдъхновение. Али Кайра Кул се изявява като природен талант в ролята на будното и любознателно момче Селим; личи, че той се радва на много непринудено разбирателство с Акдюлгер, с когото се появява най-често на екрана. Операторската работа на Кирил Проданов притежава изключителна атмосфера и често е зашеметяваща - независимо дали заснема обширни пейзажи със скулптурна прецизност (Елиф като миниатюрен силует на ръба на скалист басейн), или ги обгръща в опияняващо импресионистично сияние, в което леещата се слънчева светлина превръща планини и равнини в псевдоабстрактни цветни полета. Той превръща и будното, любознателно лице на Карайел, често заснето в стегнат близък план, в загадъчен пейзаж само по себе си. Композиторът Шевкет Акънджъ ни дава ярка представа за нестандартното творчество на Мехмед, най-вече чрез един урок по импровизация, който поражда изключително непредвидима динамика. Непредвидимостта и поемането по по-неутъпкания път - било то в музикално, житейско или географско отношение - това е духът на този филм.

📣 Again it's time for our traditional OPEN CALL FOR FILM SUBMISSIONS 📣 We are pleased to announce the 31st edition of the Sofia International Film Festival / Международен София Филм Фест , which will take place from 1️⃣1️⃣ to 2️⃣1️⃣ March 2027 in Sofia, with additional screenings scheduled through the end of March in Sofia, Plovdiv, Burgas, and Varna. 🎥 SOFIA INTERNATIONAL FILM FESTIVAL is Bulgaria’s biggest competitive film festival, accredited by FIAPF and included in the FIPRESCI calendar. The festival presents a diverse selection of contemporary world cinema, bringing together films by established filmmakers and emerging talents, alongside special programmes and retrospectives. The festival is funded by the Creative Europe MEDIA Programme of the EU, Sofia Municipality * Столична община, the Национален филмов център / Bulgarian National Film Center, and the Ministry of Culture, with additional support from partners, sponsors, and friends. It is also part of the Sofia Municipality Calendar of Cultural Events. 📣 We invite you to submit your films! The submission form is available HERE 🔹 Early Bird Deadline for Foreign Entries > October 15, 2026 (€35 submission fee) 🔸 Regular Deadline for Foreign Entries > October 31, 2026 (€45 submission fee) 🎬 Deadline for Bulgarian Feature and Short Films > November 1, 2026 (no submission fee) It's time for application for 31st Sofia International Film Festival / Международен София Филм Фест * #31SofiaIFF 🎉🎥✨

От Джордан Минцър, The Hollywood Reporter, 23 септември 2026 Най-новият филм на ветеранката Йешим Устаоглу, сценарист и режисьор („Тъмносветло“ / "Clair Obscur") проследява поетеса и музикант, срещащи сериозни препятствия както в професионален, така и в личен план. Поезията на истинския живот и поезията, която записвате в бележници или декламирате наум, се сблъскват по ненатрапчиво въздействащ начин в „Каквото остава“ (“ Artakalan“) , най-новият игрален филм на турската режисьорка ветеран Йешим Устаоглу (“Clair Obscur“). Тази драма с бавно разгръщащ се сюжет, проследяваща бохемска двойка от Истанбул, изпаднала в творческа и лична безизходица, се нуждае от малко повече време, докато набере скорост, но впоследствие тя се превръща в искрен портрет на творци, търсещи своя изход от мрака. След премиерата си в конкурсната програма на фестивала в Сан Себастиан филмът ще продължи фестивалната си обиколка и вероятно ще бъде показан в кината из Европа, макар че може да се окаже прекалено минималистичен за широко разпространение. „КАКВОТО ОСТАВА“ Анотация: Тиха драма, изпълнена с дълбоки чувства В ролите: Ойкю Карайел, Метин Акдюлгер, Али Кайра Кул, Иляс Салман Режисьор и сценарист: Йешим Устаоглу 126 минути Разказана с деликатен, но уверен почерк, историята проследява двойката Елиф (Ойкю Карайел) и Мехмед (Метин Акдюлгер), които отглеждат сина си Селим (Али Кайра Кул) в уютен апартамент в Истанбул, пълен с книги, плочи, картини, ръчно изработени играчки и други свидетелства за богат интелектуален живот. И все пак този живот сякаш е в застой за Елиф - уважавана поетеса, отдавна изпаднала в творческа криза. Междувременно Мехмед, изглежда, се забавлява, докато нощем записва авангардни парчета с импровизационната си група, въпреки че в крайна сметка бива уволнен от редовната си работа като преподавател по музика и остава без постоянен доход. Така че когато се запознаваме с двойката, тя изживява ранна криза на средната възраст, а докато дните се точат, нещата сякаш само се влошават. Началните сцени във филма „Каквото остава“ може да са малко тежки - навярно защото се опитват да пресъздадат достоверно какво е да попаднеш в задънена улица, както често се случва с творци като Елиф и Мехмед след като са създали дом и са се опитали да изградят семейство, като съчетават творческите си амбиции с необходимостта да си изкарват прехраната. Нещата най-сетне достигат връх в една продължителна и трудна сцена, в която двамата не виждат друго решение освен да се разделят, въпреки че, изглежда, все още се обичат. След това филмът набира скорост както в сюжетно, така и в духовно отношение, когато Елиф решава да се качи в колата си и да потегли по пътя към непознати места. Тя оставя Селим на грижите на Мехмед, чието ежедневие продължава да е все така еднообразно, докато не му се обаждат, че баща му Мустафа (Иляс Салман) умира в родния им град. Историята, започнала като разказ за двама души, стигнали до безизходица, скоро прераства в роуд муви, в който и двамата предприемат пътуване към корените си, като остават разделени, но същевременно възстановяват връзката със самите себе си такива, каквито са били някога. За Мехмед това означава да се изправи срещу баща си, за да разговарят за отдавна потулена семейна трагедия, докато за Елиф пътуването води към отдалечено село, кацнало на скалите в централна Турция, където преди много години са живели нейните баба и дядо. Устаоглу превръща пътуването на героинята в централен елемент на филма, който бавно, но сигурно разкрива как подобни пътешествия могат да се превърнат в оздравителен процес за хора, загубили връзката със себе си и помежду си - особено когато се мъчат да оцеляват в мегаполис като Истанбул. За поетеса като Елиф това означава сближаване с природата и тихите красоти на родния дом, където животът сякаш тече по същия начин, както преди сто години. Операторът Кирил Проданов заснема тази красота в изящни широкоекранни панорами, като поставя Елиф в кадър на фона на заснежени пейзажи и мека естествена светлина. Въпреки, че е съсредоточен върху поетеса и музикант, филмът „Каквото остава“ набляга не толкова върху думите, които те изричат, колкото върху образите, които ги обкръжават - било то чистотата на планините, в които Елиф се оттегля в уединение, или овехтялото жилище, което съживява спомените на Мехмед, докато той се грижи за баща си в последните му дни. Звукът също играе важна роля в тази история, тъй като Мехмед записва предсмъртните въздишки на баща си за една от своите експериментални композиции. И Карайел, и Акдюлгер се справят отлично в роли, изискващи от тях да пресъздадат дълбок вътрешен смут без много диалог или явна драма. Това може да предизвика разочарование от филма у онези, които търсят нещо по-взривно, тъй като конфликтите в „Каквото остава“ се разиграват предимно във вътрешния свят на героите. И все пак, именно като излизат навън - извън апартамента, града и обичайното ежедневие - двамата герои започват да се излекуват и намират начин да продължат да живеят и работят, да вървят напред, вместо да тъпчат на едно място.

30-годишният юбилей на София Филм Фест – акцент в програмата на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна 2026 44-тият Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ бе открит вчера във Варна. До 24 септември Фестивалният и конгресен център в морската столица на България ще бъде домакин на прожекции, дискусии, работилници, представяния на книги, ще бъдат отбелязани и значими годишнини на български кинотворци и събития. На официалното откриване бе отбелязан 30-годишния юбилей на международния филмов фестивал София Филм Фест. Създателят, директор и продуцент на фестивала Стефан Китанов – Кита и неговият екип бяха удостоени със специално отличие, връчено от директора на Националния филмов център Петър Тодоров „за изключителен и дългогодишен принос към българската филмова култура, развитието на професионалната среда и безкомпромисната отдаденост на качественото българско и световно кино. Вече три десетилетия София Филм Фест е основният международен филмов форум на България. Със завидна отдаденост екипът на фестивала и неговият създател Стефан Китанов – Кита, поставят българското кино на световната карта, строят и защитават мостове между Европа и България и отстояват високото артистично майсторство и здравословното развитие на българската филмова индустрия.“ По този повод в програмата на фестивала ще бъде прожектиран емблематичният филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, продуциран от Китанов, режисьор Стефан Командарев, оператор Емил Христов, по романа на Илия Троянов, в главните роли – Мики Манойлович, Карло Любек, Христо Мутафчиев, Ана Пападопулу. Заснет през 2008 година по автобиографичния роман на Илия Троянов, филмът е единствената до момента българска творба, която достигна до шортлиста за наградите „Оскар“ за международен филм и е получил над 20 отличия от филмови форуми в цял свят. Той проследява пътя на Алекс, който след тежка катастрофа губи паметта си и с помощта на дядо си тръгва по обратния път към спомените, към корените и към преоткриване на себе си. „ Светът е голям и спасение дебне отвсякъде “ е копродукция между България, Германия, Словения, Унгария и Сърбия и с появяването си очертава важността на международните копродукции като модел за творчески мащаб в българското кино. Едновременно с това той подсказва и един от най-разпознаваемите сюжетни мотиви в киното у нас от последните десетилетия – завръщането към дома. Неслучайно тематичната рамка на тазгодишното издание на „Златна роза“ е „ Завръщания “, а официалната визия на изданието, дело на Николай Тонков, е изградена върху кадър именно от „ Светът е голям и спасение дебне отвсякъде “, се казва в прес-съобщение на НФЦ. Темата „Завръщания“ се отнася и за копродукцията между Канада, България, Белгия и Италия „Нина Роза“ на режисьорката Женевиев Дулуд дьо Сел, с който се откри фестивала „Златна роза“ 2026. Филмът е носител на „Сребърна мечка“ за сценарий от кинофестивала в Берлин, на Наградата на публиката на 30-ия СФФ и бе представен от изпълнителя на главната роля Галин Стоев и българските копродуценти Николай Мутафчиев и Люба Пиперова. Стефан Китанов ще представи дигитално възстановеното копие на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, създадено благодарение на Доли Медия Студио, ДНЕС , 18 септември, от 17:00 часа в Зала „Европа“ на Фестивалния и конгресен център. От 19:00 часа Китанов ще представи още един филм, на който е копродуцент и е включен в програмата на „Златната роза“ – „Всичко си има край“ на легендарния хърватски режисьор Райко Гърлич.