От Джордан Минцър, The Hollywood Reporter, 23 септември 2026
Най-новият филм на ветеранката Йешим Устаоглу, сценарист и режисьор („Тъмносветло“ / "Clair Obscur") проследява поетеса и музикант, срещащи сериозни препятствия както в професионален, така и в личен план.
Поезията на истинския живот и поезията, която записвате в бележници или декламирате наум, се сблъскват по ненатрапчиво въздействащ начин в „Каквото остава“ (“Artakalan“), най-новият игрален филм на турската режисьорка ветеран Йешим Устаоглу (“Clair Obscur“).
Тази драма с бавно разгръщащ се сюжет, проследяваща бохемска двойка от Истанбул, изпаднала в творческа и лична безизходица, се нуждае от малко повече време, докато набере скорост, но впоследствие тя се превръща в искрен портрет на творци, търсещи своя изход от мрака. След премиерата си в конкурсната програма на фестивала в Сан Себастиан филмът ще продължи фестивалната си обиколка и вероятно ще бъде показан в кината из Европа, макар че може да се окаже прекалено минималистичен за широко разпространение.
„КАКВОТО ОСТАВА“
Анотация: Тиха драма, изпълнена с дълбоки чувства
В ролите: Ойкю Карайел, Метин Акдюлгер, Али Кайра Кул, Иляс Салман
Режисьор и сценарист: Йешим Устаоглу
126 минути
Разказана с деликатен, но уверен почерк, историята проследява двойката Елиф (Ойкю Карайел) и Мехмед (Метин Акдюлгер), които отглеждат сина си Селим (Али Кайра Кул) в уютен апартамент в Истанбул, пълен с книги, плочи, картини, ръчно изработени играчки и други свидетелства за богат интелектуален живот. И все пак този живот сякаш е в застой за Елиф - уважавана поетеса, отдавна изпаднала в творческа криза. Междувременно Мехмед, изглежда, се забавлява, докато нощем записва авангардни парчета с импровизационната си група, въпреки че в крайна сметка бива уволнен от редовната си работа като преподавател по музика и остава без постоянен доход.
Така че когато се запознаваме с двойката, тя изживява ранна криза на средната възраст, а докато дните се точат, нещата сякаш само се влошават. Началните сцени във филма „Каквото остава“ може да са малко тежки - навярно защото се опитват да пресъздадат достоверно какво е да попаднеш в задънена улица, както често се случва с творци като Елиф и Мехмед след като са създали дом и са се опитали да изградят семейство, като съчетават творческите си амбиции с необходимостта да си изкарват прехраната. Нещата най-сетне достигат връх в една продължителна и трудна сцена, в която двамата не виждат друго решение освен да се разделят, въпреки че, изглежда, все още се обичат.
След това филмът набира скорост както в сюжетно, така и в духовно отношение, когато Елиф решава да се качи в колата си и да потегли по пътя към непознати места. Тя оставя Селим на грижите на Мехмед, чието ежедневие продължава да е все така еднообразно, докато не му се обаждат, че баща му Мустафа (Иляс Салман) умира в родния им град.
Историята, започнала като разказ за двама души, стигнали до безизходица, скоро прераства в роуд муви, в който и двамата предприемат пътуване към корените си, като остават разделени, но същевременно възстановяват връзката със самите себе си такива, каквито са били някога. За Мехмед това означава да се изправи срещу баща си, за да разговарят за отдавна потулена семейна трагедия, докато за Елиф пътуването води към отдалечено село, кацнало на скалите в централна Турция, където преди много години са живели нейните баба и дядо.
Устаоглу превръща пътуването на героинята в централен елемент на филма, който бавно, но сигурно разкрива как подобни пътешествия могат да се превърнат в оздравителен процес за хора, загубили връзката със себе си и помежду си - особено когато се мъчат да оцеляват в мегаполис като Истанбул. За поетеса като Елиф това означава сближаване с природата и тихите красоти на родния дом, където животът сякаш тече по същия начин, както преди сто години.
Операторът Кирил Проданов заснема тази красота в изящни широкоекранни панорами, като поставя Елиф в кадър на фона на заснежени пейзажи и мека естествена светлина. Въпреки, че е съсредоточен върху поетеса и музикант, филмът „Каквото остава“ набляга не толкова върху думите, които те изричат, колкото върху образите, които ги обкръжават - било то чистотата на планините, в които Елиф се оттегля в уединение, или овехтялото жилище, което съживява спомените на Мехмед, докато той се грижи за баща си в последните му дни. Звукът също играе важна роля в тази история, тъй като Мехмед записва предсмъртните въздишки на баща си за една от своите експериментални композиции.
И Карайел, и Акдюлгер се справят отлично в роли, изискващи от тях да пресъздадат дълбок вътрешен смут без много диалог или явна драма. Това може да предизвика разочарование от филма у онези, които търсят нещо по-взривно, тъй като конфликтите в „Каквото остава“ се разиграват предимно във вътрешния свят на героите. И все пак, именно като излизат навън - извън апартамента, града и обичайното ежедневие - двамата герои започват да се излекуват и намират начин да продължат да живеят и работят, да вървят напред, вместо да тъпчат на едно място.
