Новини - страница 6

Наградата осигурява Доли медия студио За 24-та поредна година международният филмов фестивал София Филм Фест организира конкурс за български късометражен филм. Той е ценна традиция и подкрепя млади автори, реализирали своите проекти за кратки киноразкази. За седма поредна година наградата ще се връчи от Доли медия студио , а филмът-победител ще бъде избран от международното жури на фестивала. Ето какво споделиха членовете на селекционната комисия – режисьорите Тонислав Христов, Атанас Христосков и Елена Тончева , миналогодишният носител на Наградата за най-добър късометражен филм: „От кандидатствалите 65 филма селектирахме 12, които се отличават с оригинален авторски почерк и ясна художествена визия. Имаше голямо разнообразие от жанрове и стилове, както и дързост за експерименти. Изборът ни беше воден от качеството на разказа и професионалното изпълнение. Вярваме, че създадохме вълнуваща селекция за зрителите – целта ни е фестивалната програма да представи силно и смислено разнообразие в късометражното кино.“ Ето 12-те заглавия, които ще бъдат представени на 30-ия София Филм Фест (подредени тук в азбучен ред според заглавията им): Балконада / Balconada , 2025, режисьор Ива Токмакчиева , 8 мин. Бразилия / Brazil , 2025, режисьор Григор Лефтеров , 15 мин. В открито море / Found at Sea , България-Белгия, 2025, режисьор Димана Марковска , 20 мин. Гарванера / Ravanera , 2025, режисьор Теодор Ралев , 10 мин. Глина / Clay , 2026, режисьор Кристиян Георгиев , 24 мин. Денят, в който тя ще се роди / The Day She Will Be Born , 2025, режисьор Емил Спахийски , 16 мин. Ева / Eva , 2025, режисьор Мартин Геновски , 14 мин. Полет / Soar , 2025, режисьор Валя Пелова , 18 мин. Сините ангели / The Blue Angels , 2025, режисьор Добромир Байчев, 28 мин. Страхотен ден / A Great Day , 2025, режисьор Георги Йовчев , 11 мин. Черно куче / Black Dog, 2026, режисьор Алекс Красимиров , 22 мин. Impromptu, България-Румъния, 2026, режисьор Майя Виткова – Косев , 20 мин. Наградата е на стойност 9 500 евро (1 500 евро парична премия и 8 000 евро в постпродукционни услуги), осигурени от Доли медия студио , които се получават от режисьора на филма-победител. През годините в конкурса са участвали много от водещите имена в съвременното българско кино, сред които Драгомир Шолев, Андрей Паунов, Борис Десподов, Светла Цоцоркова, Петър Вълчанов, Павел Веснаков. Дългогодишната подкрепа на тази програма от ирландското уиски Джеймисън допринесе за успешното развитие на късометражното кино в България. Мисия от самото начало на СФФ е подкрепата на българското кино във всичките му творчески проявления. На добър час на избраните творби! * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Международният конкурс за първи и втори филми на София Филм Фест се провежда за 24-та година, а неговото жури ще има ангажимента да връчи Голямата награда „София – Град на киното“, осигурена от Столичната община. Към двата селектираните филма, които вече бяха обявени – „Лъст“ (Lust) на Ралица Петрова и „Жени извън употреба“ (Women Out of Order) на Александър Косев, представяме още шест творби от конкурса: „ Нина Роза “ ( Nina Roza ) е дело на канадската режисьорка Женвиев Дулуд Дьо Сел и е реализиран със сериозно българско участие. Българският актьор и режисьор Галин Стоев влиза в ролята на главния герой Михаил – емигрант в Канада, принуден да се завърне в България след 30-годишно отсъствие. Само ако лично види работата на едно талантливо момиче в родината, той би могъл да определи дали тя е гениална или мами околните. Принуден да се изправи пред миналото, което трябва да бъде забравено, той ще осъзнае до каква степен се е отдалечил от собствената си дъщеря, споделила с него емигранската съдба. Филмът е копродукция между Канада, Италия, България и Белгия. В ролята на дъщерята Роуз влиза Мишел Цончев, като героинята Нина се изявяват близначките София и Екатерина Станини, а в останалите роли ще видим Светлана Янчева, Елена Атанасова, Димитър Николов, Анастасия Колева и др. Световната премиера на „Нина Роза“ е в конкурсната програма на Берлинале. * * * Темата за жените, които се опитват да открият своя път в живота, независимо къде са родени и каква е предопределената им съдба, продължава да е централна за филмовите разкази на боливийския сценарист и режисьор Алваро Олмос Торико . Неговият втори пълнометражен филм „ Дъщерята на кондора “ ( The Condor Daughter ) разказва за отдалечена общност, високо в боливийските Анди – младата Клара учи песните и свещените традиции на акушерството от осиновителката си Ана, която помага на бременните жени в околните села. Клара е интелигентно и любопитно момиче и съвсем естествено е привлечено от външните влияния, които проникват в общността ѝ – тя поема риска да замине и да се опита да стане певица в близкия град. Както споделя режисьорът, неговият филм съпоставя традиците на народа кечуа с модерността – чрез една история от Южна Америка той пресъздава неизбежната промяна, която е част от съвремието ни. * * * Пълнометражният дебют на гръцката режисьорка и сценаристка Америса Баста „ Живот в един удар “ ( Life in a Beat ) проследява вечния стремеж за щастие – част от пътя на израстването. Монотонното ежедневие на младата Лена, съчетано с непрестанни семейни конфликти, изведнъж се преобръща, когато тя губи работата си и открива, че е бременна. Дали ще ѝ се предостави възможност да извоюва своята самостоятелност – шансът за постигане на хармония зависи от избора, който тя ще направи. Съсценарист на Баста е Димитрис Накос, който е и един от продуцентите на филма, копродукция между Гърция, Кипър, България (Иван Тонев, Арс Диджитъл), Северна Македония, Черна гора и Франция. * * * Румънската писателка, журналистка и режисьорка Чечилия Стефанеску дебютира в игралното кино с филма „ Сигурно място “ ( A Safe Place ), който се фокусира върху промените в живота на две близки приятелки, които се презареждат с енергия на българското черноморие. Едната от тях е Лучия, която има чудесно семейство, но след внезапната поява на мъж от миналото ѝ, интригите се заплитат, а чувствата започват да бушуват. * * * Първият пълнометражен филм на германския сценарист и режисьор Кай Щенике „ Процесът на Хайн “ ( Trial of Hein ) разказва за един завърнал се в родното си място член на малка общност, който е посрещнат с недоверие и скептицизъм. Съмненията към „пришълеца“ Хайн се усилват до такава степен, че селската общност свиква съд, на който да преценят дали на изолирания им остров в Северно море не се опитва да се вмъкне самозванец. Филмът изследва начинът, по който се променят отношенията между хората под влиянието на натиска от общите представи – за добро и зло, истина и лъжа. * * * Както и в дебюта си „Прах“, проследил опасния път на една жена, която иска да погребе майка си в Афганистан, втората пълнометражна творба на турската режисьорка Гьозде Курал се фокусира отново върху женската съдба. Семейството на нейната героиня Лейла е заличено от талибаните, а тя предприема най-опасната стъпка – променя самоличността си, за да намери отвлечения си син, но дори и най-малкото колебание по този път води до смърт. „ Кино „Джазира “ ( Cinema Jazireh ) е копродукция между Турция, Иран, България и Румъния, като български копродуцент е Светла Цоцоркова. Очаквайте информация за останалите филми в Международния конкурс и в програмата на 30-ия София Филм Фест! * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Творческият път на един от утвърдените майстори на изображението в българското кино, Емил Христов , се простира в над четири десетилетия. Със своя отличителен визуален стил, усет към светлината и драматургията, той е автор на едни от най-значимите игрални и документални филмови продукции в България като „Дзифт“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Аз, графинята“, „Каръци“, „Закъсняло пълнолуние“, „Дом No 8“, „Неонови приказки“ и др. Всеки филм, заснет с прецизност и перфекционизъм, носи неговия характерен почерк – внимателно изградена атмосфера, силна визуална концепция и емоционална дълбочина. Работата му по „Дзифт“ се превръща в еталон за стилна черно-бяла кинематография в новата история на българското кино, а „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ получава международно признание и е единственият български филм до момента, който достига до шортлиста за номинациите за „Оскар“ в категорията за международен филм. През 2012 година на екран се появи и режисьорският му дебют „Цветът на хамелеона“, екранизация по романа „Цинкограф“ на Владислав Тодоров, получил три приза на фестивала „Златна роза“, включително за най-добър филм. Емил Христов има богат опит и в телевизионни продукции, музикални проекти и рекламни кампании, където демонстрира способността си да съчетава художествена визия с динамиката на съвременните визуални формати. През годините той се е доказал като един от водещите оператори в региона и е носител на множество професионални отличия и признания от филмови фестивали в България и чужбина. Със своята последователност, професионализъм и артистичен подход, Емил Христов продължава да развива визуалния език на българското кино и да вдъхновява новото поколение кинотворци. В опит да не пропуснем най-важните акценти от творческия му път, поканихме киноведа Геновева Димитрова да подготви негов портрет, който ще бъде публикуван в каталога на 30-ия София Филм Фест – представяме тук цитат от нейния текст. * * * „В България има поне десетина страхотни оператори, някои снимат успешно в чужбина, но сред всички се откроява Емил Христов (13 август 1956). От млад досега присъствието му в българското кино се свързва с темперамент и съмнения, с перфекционизъм и радикалност. И с опак характер. И с неизменното шалче. За броени години от дързък младок Емил Христов се превърна в звезден „биг бос”. В края на 80-те гостува в нашия киноведски клас във ВИТИЗ/НАТФИЗ и каза: „Българското кино е такова, какъвто е пейзажът през прозореца”. През 1993 г. го попитах в разговор за в. „Култура” как да се спасим от този пейзаж, а той отсече: „Пуснете щорите”...“ Геновева Димитрова * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Програмата на Балканския конкурс на София Филм Фест по традиция включва 12 от най-успешните филми, създадени в региона през последната година. Представяме ви 6 от творбите, участващи в тазгодишната селекция. Най-новият филм на Теона Стругар Митевска е „ Майка Тереза “ ( Mother ) – интригуващ разказ за седем дни от живота на жената, посветила себе си в служба на другите. Надежда, терзания, нерешими дилеми и драматични обрати са пресъздадени по уникално въздействащ начин от актьорския екип, начело на който са Нуми Рапас и Силвия Хукс. Както споделя режисьорката Митевска, която е и съсценаристка, заедно с Гоце Смилевски и Елма Татараджич, създаването на този филм е сбъдването на дългогодишна нейна мечта, зародила се по време на работата върху документалния проект „Тереза и аз“ – „ Нужни ми бяха 25 години, за да се превърна в тази жена, която съм днес, и да направя „Майка Тереза“ – филм, представящ ме такава, каквато искам да бъда: смела, дръзка и свободна... Майка Тереза ​​беше строга, сурова, с безупречна дисциплина, и в същото време за милиони хора майчински грижовна, отвъд нашето разбиране; не беше съвършена, но беше наистина забележителна... „Майка Тереза“ провокира размисъл и предлага един различен поглед към светостта, женствеността, сестринството и майчинството! “ Премиерата на филма, копродукция между Северна Македония, Швеция, Белгия, Дания и Босна и Херцеговина, беше в програмата „Хоризонти“ на Венецианския филмов фестивал. * * * Два от филмите на турския режисьор Йозджан Алпер са участвали в международния конкурс на София Филм Фест през годините – „Есен“, удостоен с приза за най-добър режисьор през 2009, и „Бъдещето е завинаги“ през 2012 година. Неговият осми пълнометражен филм, озаглавен „ Ранна зима “ ( Early Winter ), ще има своята международна премиера в София! Чрез характерния за Алпер усет за оформяне на драматичните акценти в историята, той разказва за раздялата между младата, красива Лиа и детето, което е създала като сурогатна майка; за отношенията между нея и мъжа на бездетното семейство от Истанбул; за безнадеждната реалност, в която военни действия и бежански проблеми са част от ежедневието. Меланхолия, вина, състрадание се преплитат с човешката болка в този впечатляващ кинематографичен образ. * * * Още един филм в Балканския конкурс на 30 СФФ е включен след премиерата му в секция „Хоризонти“ на Венеция – „ Млечни зъби “ ( Milk Teeth ) на сценариста и режисьор Михай Минкан . Творбата е копродукция между Румъния, Франция, Дания, Гърция и България (Поли Ангелова и Николай Тодоров, Screening Emotions) и среща публиката с едно семейство, в което внезапно и съвсем необяснимо изчезва една от дъщеричките. Родителите се сблъскват с неработеща съдебна система, надеждата постепенно ги напуска, но по-малката 10-годишна Мария няма намерение да се предава и прави всичко възможно, за да намери сестра си. * * * Премиерата на „ Как така всичко стана зелено? “ ( How Come It's All Green Out Here? ), втори пълнометражен филм на сръбския режисьор Никола Лезаич , бе в програмите на Пула и Карлови Вари. Копродукцията между Сърбия, Хърватия и България (Николай Мутафчиев, PREMIERstudio) е своеобразен филм „по пътя“, проследяващ един режисьор, потеглил към спомените, заедно с баща си и част от семейството към Далмация, за да погребат останките на баба му. И макар нищо специално да не се случва по време на това пътуване, в полуавтобиографичния сюжет се прокрадват детайли за семейни отношения, свързани с паметта за миналото и отломките от постюгославска реалност, в която съществуват героите на тази история. * * * „ Видра “ ( Otter ) е най-новият филм на босненския сценарист и режисьор Сърджан Вулетич , чиито пълнометражен дебют „Лято в златната долина“ участваше във втората конкурсна програма на София Филм Фест през 2004 година. В центъра на историята, която разказва две десетилетия по-късно, отново са млади хора и техните несгоди в опит да се адаптират към света на възрастните. След поредица загуби и разочавания, едно срамежливо 16-годишно момиче се опитва да се справи с чувствата си към свой съученик, но попада в хаоса на емоционална драма, в която са замесени различни потърпевши. Филмът е копродукция между Черна гора, Босна и Херцеговина, Италия, Хърватия и Косово. * * * Трогателен, изпълнен с хумор, брутално честен и вдъхновяващ е „ Бялото се пере на 90 градуса “ ( Whites Wash at Ninety ), новият пълнометражен филм на словенския режисьор Марко Набершник , по едноименния автобиографичен роман-бестселър на Броня Жакел. Филмовият разказ проследява етапи от живота на младата героиня, на която е поставена онкологична диагноза. Въпреки наглед непреодолимите изпитания, пред които се оказва тя, действията ѝ свидетелстват за нейната воля и оптимизъм. Режисьорът е автор на третия най-гледан словенски филм за всички времена („ Закуската на петела “) и продължава да създава завладяващи киноразкази – новият му филм е номиниран за наградата на публиката на фестивалите в Сараево, Любляна, Котбус, Скопие и др. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Най-новият филм на унгарската майсторка на символите Илдико Енеди „ Мълчаливият приятел “ ( Silent Friend ) бе представен премиерно на фестивала във Венеция и освен номинация за „Златен лъв“, получи шест награди, сред които приза за най-добра млада актриса на името на Марчело Мастрояни (за Луна Велдер), както и наградата на ФИПРЕССИ и специалната Green Drop Award. Връзката с природата и отношенията между хората продължават да са водещи теми в историите, които пресъздава с усет и умение Енеди, а във филма своя дебют в европейското арт-кино прави легендарният Тони Лън Чу Уай. Ролята му е на изследовател от нашето съвремие, като сюжетните нишки се простират в три времеви периода и се фокусират върху съдби на различни герои. Ето какво споделят в рецензиите си „Variety“ и „The Hollywood Reporter“: „ Филмът е толкова естествен и свързан със земята, колкото и зелените представители на флората, в които се вглежда... и разказва за трима герои, които по подобен начин се учат да приспособяват погледа и вътрешния си ритъм към по-спокойното търпение в живота на растенията .“ „ Енеди е творец със стил, който комбинира визуална поезия с деликатен хумор или грандиозни идеи с ежедневни слабости – и прави това във филм, който изследва мистериозната връзка на хората със зеления свят, но и по между ни. “ * * * Режисьорът, оператор и фотограф Венсан Мюние е посветил творчеството си на връзката с дивата природа. За филма „Кадифената кралица“, който създава заедно с Мари Амиге в търсене на изключително редките снежни леопарди сред високите планини в Тибет, той получава „Сезар“ за най-добър документален филм, а премиерата му е в секцията „Кино за климата“ на фестивала в Кан. В началото на хилядолетието Мюние е първият фотограф, трикратен носител на наградата „Ерик Хоскинг“ – престижно признание за уменията му от Музея за естествена история, Лондон. Най-новата му филмова творба е „ Магията на гората “ ( Whispers in the Woods ). В опит да предаде своите знания на сина си, събрани през годините от неговия баща и внимателно наблюдение на дивата природа, във филма се преплитат перспективите на три поколения в едно споделено очарование. Метафизично произведение със съзерцателна атмосфера, „Магията на гората“ включва и музика от Уорън Елис, прочутия сътрудник на Ник Кейв. Звукът на тази поетична приказка е брилянтен и дава шанс на публиката да чуе шепота на гората. Филмът потапя зрителите в съзерцание на природата и неусетно поставя човека на мястото му – като един обикновен актьор във великия универсален механизъм, в който всяко малко живо същество има своята роля. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Международният конкурс за първи и втори филми на София Филм Фест се провежда за 24-та година, а неговото жури ще има ангажимента да връчи Голямата награда „София град на киното“, осигурена от Столична община. Дебютният филм на Ралица Петрова „Безбог“ се превърна в явление с успеха си в Локарно и наградата „Златен леопард“, спечелвайки впоследствие и голямата награда за най-добър филм на София Филм Фест. Нейният следващ проект „ Лъст “ бе очакван с нетърпение и ще има своята световна премиера на един от най-авторитетните фестивали в света – Берлинале, в секцията „Форум“. Историята проследява Лилиан, която работи като психолог в американски затвор, а след смъртта на непознатия си баща е принудена да се завърне в родния си град в България. Преминавайки през неуредени дългове, институционална инерция и тяло в разпад, заседнало в бюрократичен вакуум, филмът проследява сближаването с траура, тялото и крехката граница между власт и подчинение. „ Лъст“ се вглежда в празнотата, оставена от отсъстващите бащи, и в тежестта, с която дъщерите продължават да живеят. Филмът е психодрама, която се движи между мистерията, въображаемото и призрачното — не за да разреши липсата, а за да проследи как тя разклаща контрола и понякога отваря пролука ,“ споделя Ралица Петрова. Ролите са разпределени между Снежанка Михайлова, Никола Мутафов, Михаил Милчев, Алексис Атмаджов; оператор е Юлиан Атанасов. Филмът е продуциран от неговата сценаристка и режисьорка за Aporia Filmworks (България), в сътрудничество с Поли Ангелова и Николай Тодоров за Screening Emotions (България), с подкрепата на ИА „НФЦ“. Копродуценти са датската компания Snowglobe и шведската компания Silver Films, с подкрепата на Danish Film Institute, Film I Vast и Eurimages. * * * „ Жени извън употреба “ е втори пълнометражен игрален филм на Александър Косев , когото зрителите познават като режисьор на успешния и обичан от публиката филм „Петя на моята Петя“, гледан от над 100 000 зрители в българските киносалони. В сюжета на новата творба, чиито сценарист е Нели Димитрова, се преплитат историите на четири жени, всяка от които е в различен етап от живота си. И макар проблемите им да са от съвсем различно естество, и четирите не могат да се отърват от натрапчивото усещане, че безсмислието около тях е все по-завладяващо. В конфликт с възрастта, женствеността, любовта и болката, те желаят промяна – крайна, болезнена, и безусловно живителна. Техните емоции са предадени на екрана с участието на актьорите Силвия Лулчева, Албена Павлова, Елена Атанасова, Александра Костова, Владимир Пенев, Юлиан Вергов и др. Оператор на филма е Михаил Янакиев, музиката е на Георги Стрезов, продуцент е Николай Урумов (Аурис Филм / Бъф Пикчърс). Очаквайте информация за останалите филми в Международния конкурс и в програмата на 30-ия София Филм Фест! * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Един от най-значимите режисьори на съвременното кино – Дейвид Макензи ще бъде сред най-скъпите гости на 30-ия София Филм Фест и ще получи Специалната награда на фестивала. Дейвид Макензи е роден през 1966 година. Публиката на София Филм Фест го познава добре още от дебютния му филм „Последната велика пустош“ (2002), включен в конкурсната програма на фестивала през 2003 г. Година по-късно той плени любителите на киното с екзистенциалната си драма „Младият Адам“, донесла му световна популярност. Екранизация по романа на шотландския поет Александър Троки, кинотворбата спечели наградата „Майкъл Пауъл“ за най-добър британски филм на фестивала в Единбург. Следващите два филма на Макензи – „Пагубна страст“ (2005) и „Халъм Фоу“ (2007) са номинирани за „Златна мечка“ на фестивала в Берлин. Следват „Професия жиголо“ (2009) и завладяващият „Перфектно чувство“ (2011) с участието на Юън Макгрегър и Ева Грийн, посветен на смисъла на любовта в смутното ни съвремие. През 2016 година в Кан е премиерата на неговия филм „На всяка цена“, с участието на Джеф Бриджис, Крис Пайн и Бен Фостър, по сценарий на Тейлър Шеридан, който се сдобива с четири номинации за Оскар и повече от 40 награди от цял свят. През 2012 година Дейвид Макензи беше председател на Международното жури на София Филм Фест, а сега идва да поздрави публиката на юбилейното издание на фестивала с двата си най-нови филма – „Посредникът“ (2024) и „Взрив“ (2025), демонстриращи умението му да комбинира жанрови традиции с драматични човешки истории. Лили Джеймс и носителят на Оскар Риз Ахмед се състезават за вниманието на зрителите в трилъра „Посредникът“ – главният герой помага на потенциални разобличители да се справят с корпоративни нарушители, като запазва своята идентичност в пълна тайна. Един от клиентите му е бивша служителка в биотехнологична компания, която иска да върне откраднати документи в замяна на обезщетение. Докато сделката се уговаря, двамата са изправени пред трудния избор между анонимността и желанието за личния контакт, като един от важните въпроси е как да живееш в свят, в който се оказва все по-трудно да останеш незабелязан. Според Financial Times филмът е „стилен трилър, който напомня за класиките от 70 те години“, с „впечатляваща работа на актьора Риз Ахмед“. „Взрив“ е увлекателен и изпълнен с напрежение трилър, с неочаквани обрати, изненади и динамично действие. След откриването на бомба от времето на Втората световна война на строителна площадка в оживен район на Лондон, властите реагират светкавично, решени да защитят множеството невинни минувачи в близост. Времето изтича бързо и постепенно става ясно, че на никого не може да се гласува доверие. Сценарият на развиващия се с главоломна скорост „Взрив“ е дело на Бен Хопкинс. Сред актьорите са Арън Тейлър-Джонсън, Сам Уортингтън, Гугу Мбата-Роу и Тео Джеймс. В традицията на суровите трилъри, съчетаващи елементи на криминална загадка с напрегнатия ритъм на умело конструирания екшън, „Взрив“ ще прикове вниманието на зрителите в прогрмата на 30-ия София Филм Фест през март. Гостуването на Дейвид Макензи на 30-ия София Филм Фест е в партньорство с Британския съвет, София и отбелязва 35-та годишнина на извънредно ползотворно сътрудничество. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

По повод 90-годишнината от рождението на Вацлав Хавел , една от най-ярките личности на европейския ХХ век, 30-ото юбилейно издание на София Филм Фест в партньорство с Чешкия център представя специална панорама с чешки филми, посветени на живота, идеите и творческото наследство на драматурга, дисидента и държавника, превърнал се в символ на свободата и моралната отговорност. Панорамата, осигурена със съдействието на Чешкия център в София , събира на едно място документални портрети и художествени филми, разкриващи Вацлав Хавел в неговата сложност и противоречивост – като писател и интелектуалец, като човек на съмнението и иронията, като президент, воден неизменно от съвестта си. Сред филмовите акценти е знаковият документален филм „ Гражданинът Хавел “ ( Citizen Havel , 2007) на Павел Кoутецки и Мирослав Янек , предлагащ безпрецедентен достъп зад кулисите на президентската институция. Заснета в продължение на повече от десет години, кинотворбата проследява първите мандати на Хавел като президент на Чехия – период, белязан от политически компромиси, лични съмнения и сблъсъка между моралния идеал и реалната власт. Камерата улавя Хавел като човек в процес на постоянно колебание и авторефлексия – уязвим, ироничен, понякога уморен, но последователен в убеждението, че политиката трябва да се подчинява на етиката. „ Животът по Вацлав Хавел “ ( Václav Havel - Living in Freedom , 2014) на Андреа Седлачкова представя цялостен портрет на Вацлав Хавел, разглеждайки живота му в по-широк исторически и културен контекст. От младежките години и първите му театрални успехи, през дисидентската дейност и годините на репресии, до ролята му на президент и международно признат интелектуалец. Филмът акцентира върху идеята за свободата като морална отговорност, която Хавел защитава както в текстовете си, така и в публичните си действия. Чрез архивни кадри, интервюта и исторически анализ, „Животът по Вацлав Хавел“ изгражда достъпен, но задълбочен разказ за човек, превърнал личния риск в обществен дълг. Най-новият документален филм „ Говори Хавел, чувате ли ме? “ ( Havel Speaking, Can You Hear Me? , 2023) на Петр Янчарек e дълбоко личен и екзистенциален портрет на Вацлав Хавел. Изграден върху над 200 часа архивни видеозаписи, заснети в последните години от живота му, филмът разкрива Хавел далеч от публичния образ – като човек, изправен пред старостта, болестта, съмненията и неизбежните равносметки. Янчарек представя Хавел като „режисьор на собствения си живот“ – с чувство за самоирония и дълбока вярност към идеята, че действията трябва да бъдат в съзвучие със съвестта. Филмът получи силен международен отзвук. Художествената част на панорамата включва екранизации по текстове на Хавел и филми, пряко свързани с неговата драматургия и светоглед. „ Аудиенция “ ( Audience , 1990) на емблематичния режисьор Иржи Менцел и сценариста Вацлав Хавел е екранизация на първата пиеса от т.нар. „Ванекови пиеси“, в която главният герой – дисидент писател – е принуден да работи в пивоварна. Срещата му с майстора-пивовар прераства в абсурден диалог, колебаещ се между „приятелски разговор“ и разпит. „Аудиенция“ е класически пример за Хавеловия абсурд, в който смехът и тревогата съществуват едновременно. Режисурата на Иржи Менцел, един от най-близките творчески съмишленици на Хавел, превръща текста в силна кинематографична алегория за компромиса, натиска и моралния избор в тоталитарното общество. „ Просяшка опера “ ( The Beggar’s Opera , 1991), по сценарий на Иржи Менцел и Вацлав Хавел, и режисирана от Иржи Менцел , е свободна адаптация по мотиви на класическата „Просяшка опера“ на Джон Гей, пречупена през политическата и естетическата чувствителност на Хавел. Светът на престъпните банди, корупцията и властовите йерархии се превръща в прозрачна алегория на обществото, в което моралът и законът са подменени. С типичния за Хавел хумор и иронична дистанция, „Просяшка опера“ разкрива механизмите на властта като фарс, зад който прозира жестока истина за човешката природа и социалните роли. Единственият пълнометражен филм, режисиран лично от Вацлав Хавел, е екранизация на едноименната му пиеса „ Оттегляне “ ( Leaving , 2011). Историята за бивш държавник, отказващ да напусне служебната резиденция, се превръща в абсурдистична медитация върху края на властта, страха от забравата и невъзможността да се откажеш от ролята си. „Оттегляне“ съчетава политическа сатира, философски размисъл и автобиографични алюзии, като много критици го разглеждат като късно, иронично сбогуване на Хавел с политиката. Кой е Вацлав Хавел Вацлав Хавел (1936–2011) е чешки драматург, есеист, дисидент и политик, един от водещите гласове на съпротивата срещу тоталитарния режим в Чехословакия и ключова фигура на Нежната революция. През 1989 година той е първият демократично избран президент на страната, а по-късно и първи президент на Чешката република. Автор на пиеси, белязани от абсурда и моралната тревога на времето, Хавел остава символ на убеждението, че „животът в истина“ е форма на съпротива. С тази специална панорама София Филм Фест отдава почит на личност, чиято мъдрост и днес ни напомня, че свободата не е даденост, а ежедневен избор. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

В различни издания на София Филм Фест са представяни голяма част от филмите на един от най-авторитетните и продуктивни германски режисьори Кристиан Пецолд . Премиерата на най-новата му творба „ Отражения № 3 “ („ Miroirs №3 “) бе в паралелната програма на Кан 2025 – „Петнайсетдневката на режисьорите“, а след това бе представен на фестивали в цял свят – от Австралия и Армения, през Канада, Аржентина, Южна Корея, Тайланд, Бразилия, САЩ, Индия, до Гърция и Швеция. В новия филм на Пецолд отново участва неговата „муза“ – изящната и талантлива актриса Паула Беер . С магнетично присъствие и впечатляващи превъплъщения, тя е очаровала публиката в предишни филми на режисьора като „Транзит“, „Ундине“ и „Пожар“. Вдъхновение за заглавието на тази изпълнена с напрежение и недоизказани мисли история е композицията на Морис Равел „Отражения № 3: Лодка в океана“, а действието проследява оцеляването на главната героиня Лаура. Тя преживява автомобилна катастрофа и заживява в странна хармония с необичайното семейство на нейната неволна спасителка в провинцията. Призраците на миналото започват да се прииждат в тази модерна готическа приказка на Кристиан Пецолд, посветена на лъжите, които си изричаме, и за странните начини, по които скръбта и човечността ни обвързват и поддържат отношенията между хората. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF