Новини - страница 9

Арт Фест започва да се занимава с разпространение през 2003. До края на 2012 компанията представя на София Филм Фест и след това разпространява в България над 40 филма на утвърдени европейски режисьори. Избраната селекция включва следните филми, хронологично показани в българските кина: МЪЖЪТ БЕЗ МИНАЛО (The Man without a Past) Германия-Финландия, реж. Аки Каурисмаки МЛАДИЯТ АДАМ (Young Adam) Великобритания, реж. Дейвид Макензи БАСЕЙНЪТ (Swimming Pool) Франция-Германия, реж. Франсоа Озон ДЕТЕТО (The Child) Белгия-Франция, реж. Жан-Пиер и Люк Дарден КОГАТО ПОРАСНА, ЩЕ СТАНА КЕНГУРУ (When I Grow Up, I’ll Be Kangaroo) Сърбия и Черна гора, реж. Радивое Андрич ФАКТОТУМ (Factotum) САЩ-Норвегия, реж. Бент Хамер МУЗИКАТА НА ИСТАНБУЛ (Crossing the Bridge) Германия-Турция, реж. Фатих Акин МАНДЕРЛЕЙ (Manderlay) Дания-Швеция-Холандия-Франция-Германия-САЩ, реж. Ларс фон Триер А ДНЕС НАКЪДЕ България, реж. Рангел Вълчанов СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ (The World is Big and Salvation Lurks Around the Corner) България-Германия-Унгария-Словения, реж. Стефан Командарев ВАЛС С БАШИР (Waltz with Bashir) Израел-Франция-Германия, реж. Ари Фолман БЯЛАТА ЛЕНТА (The White Ribbon) Германия, Австрия, Франция, Италия, реж. Михаел Ханеке КУМБИЙСКА ВРЪЗКА (Cumbia Callera) Мексико, реж. Рене Виляреал МЕД (Honey) Турция, реж. Семих Капланоглу ЦИРК КОЛУМБИЯ (Circus Columbia) Босна и Херцеговина, Франция, Германия, реж. Данис Танович АКО ИСКАМ ДА СВИРЯ, АЗ СВИРЯ (If I Want to Whistle I Whistle) Румъния, реж. Флорин Сербан ТРИ (Three) Германия, реж. Том Тиквер ПИНА (Pina) Германия, реж. Вим Вендерс ОГНЯРЯТ (The Stoker) Русия, реж. Алексей Балабанов А ЗАЩО ДА НЕ ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО? (Et si on vivait tous ensemble?) Франция-Германия, реж. Стефан Роблен

20 избрани български режисьора, чиято звезда изгря с проект на София Мийтингс и/или дебютен филм на София Филм Фест: Зорница София: „Мила от Марс“, 2004 Светла Цоцоркова: „Майка ми“, 2004 Андрей Паунов: „Георги и пеперудите“, 2004 Надежда Косева: „Ритуалът“ (новела от „Поколение: загубени и намерени“), 2006 Явор Гърдев: „Дзифт“, 2008 Камен Калев: „Източни пиеси“, 2009 Димитър Митовски: „Мисия Лондон“, 2010 Виктор Чучков-син: „Тилт“, 2010 Драгомир Шолев: „Преди живота, след смъртта“, „Подслон“, 2011 Цветодар Марков: „Лов на дребни хищници“, 2010 Илиян Джевелеков: „Love.Net” Димитър Коцев-Шошо: „Лора от сутрин до вечер“, 2011 Константин Божанов: „Аве“, 2011 Ангел Христосков: „№ 1“, 2011 Стефан Вълдобрев: „Манчестър Юнайтед от Свищов“, 2011 Кристина Николова: „Вяра, любов и уиски“, 2012 Кирил Станков: „Джулай“, 2012 Илиян Метев: „Голешово“, „Последната линейка на София“, 2012 Борислав Колев: „Стоичков“, 2012 Иван Богданов: „Баща“, 2012

Това са моите любими филми на 20 от любимите ми режисьори. Със сигурност има поне още 20 режисьора и още десетки любими филма. Андрей Тарковски: „Огледало“ Вим Вендерс: „Париж, щата Тексас“ Георги Дюлгеров: „Авантаж“ Денис Хопър: „Волният ездач“ Емир Кустурица: „Баща в командировка“ Ингмар Бергман: „Поляната с дивите ягоди“ Иржи Менцел: „Строго охранявани влакове“ Ким Ки-Дук: „Стик № 3“ Ларс фон Триер: „Меланхолия“ Микеланджело Антониони: „Приключението“ Милош Форман: „Пожар, момичето ми“ Методи Андонов: „Козият рог“ Нури Билге Джейлан: „Имало едно време в Анадола“ Рангел Вълчанов: „Лачените обувки на незнайния войн“ Тери Джоунс: „Животът на Брайън според Монти Пайтън“ Тим Бъртън: „Кошмари преди Коледа“ Уди Алън: „Манхатън“ Уон Кар-Вай: „В настроение за любов“ Федерико Фелини: „Амаркорд“ Чарлз Чаплин: „Светлините на големия град“

От известно време регистрирам като мое място (Kita’s Place) всеки ресторант или бар, който ме впечатлява с качество на храна, обстановка и атмосфера. Това започна преди около 5 години. Ето 20 избрани Kita’s Places в Европа с кратък коментар: Wienna, Austria, Figlmüller wollzeile 5, +43 1 5126177 Класиката на виенския шницел. Правят го по същия начин от 100 години. Има снимки оттогава. Шницелът е много тънък и излиза с 5 см от голяма чиния. Радост за окото. Ако не питате, ще донесат свински шницел. Според виенчани трябва да има и от теле. Яде се с картофено пюре. Сервират вино. Препоръчвам weissburgunden. Venezia, Italy, Osteria alla Bifora, Campo St. Margherita Стилно бистро с вкусни плата от колбаси и сирена и избрано бяло вино. Не е нужно да се гледа менюто. „Направи ми нещо за хапване“ е формулата и няма да съжалявате. Собственикът с радост ще се захване да кълца филета или сирена. Пред вас е любимият ми площад във Венеция. Prosek (near Nish), Serbia, Cale Magistrale, +381 63453282, +381 8640300. Ключовият сръбски ресторант на пътя Белград-София. Не обратното, защото в посока Белград там се пие кафе. Намира се в началото на Сичевачка клисура след разклона за Нишка баня в посока София. Класика в сръбския жанр. Препоръчвам плетеница и обикновена плескавица. Belgrade, Serbia, Sheshir Moj, Skadarlija Str. Любимият ми ресторант в Белград. На бохемската улица „Скадарлия“. Приятелите ми от Белград намират мястото туристическо. На мен ми допада – най-вече с чудесния си кафански оркестър, който участва във филм на Любиша Самарджич, както и кашпите с бегонии навсякъде. Поръчайте си три песни в следния ред: „Svilen konac“, „Govori se da me varas“, „Sheshir Moj“. Brussels, Belgium, Le vieil Ixelles (Silva Rodrigues Orlando), Rue van AA, 36, Tel: 02/5133897, GSM: 0478 769676 (11-15; 18.30-24.00) Уникално португалско семейно заведение в сърцето на Брюксел. Собственикът е над 75. Оставете се на него, пък и той няма да ви даде друга възможност. Основните ястия са тава с риба или свинско. Когато съм в Брюксел, вечер може да ме откриете там със Златина Русева и Любо. London, UK, Chinese Restaurant Four Seasons, Roast Duck Specialist (special roast duch from BBQ chapter), 23 Wardour Stret, +44 207 2879995. Доскоро имах друг любим китайски ресторант в лондонския чайнатаун, но след срещата с китайката E.T. във Варшава разбрах, че са го развалили. Тя ме посъветва да отида в този ресторант и не сгреших. Както пише: специалист по печена патица. Истина е. Thessaloniki, Greece, 4 Epohes, Paikoy Открих това място преди 10-ина години. Държаха го двама младежи. Изглеждаше много ъндърграунд и клиентелата беше такава. Страшно будни млади хора. Вечер се пълнеше. Казвах на момичето на бара: „Сготви ми нещо“ и тя слагаше някакви вкусотии в тиган, докато отпивах от узото. Много приятели заведох там, включително отворих очите на доста гърци. Сега барът не е същия, стана много фенси, но пак има онзи хипифриволен дух, с който ме спечели. Prague, Czech Republic, U Cherneho Vola, Tram 22, St. Pohorelec, Hradchany, Loteranske namesti 1 Дори за половин ден да съм в Прага, не пропускам любимата ми бирария. Ако не искате да катерите хълма Храдчани, просто хващате трамвай 22 до Страховския манастир и след малко сте там. Ще ви чака студен Велкoпоповски козел. Но не пропускайте вмирисаното сирене хермелин (nakladаny hermelin). Wiesbaden-Kloppenheim, Germany, Zum Schwanen, 8 Oberstrasse, Tel: +49 611 1 89420 Класически хесенски ресторант, в който майсторлъкът е в рамстеците. Накрая не пропускайте да опитате от местната ракия, любимата ми е от круши. Правят я като домашна. В района е абатството, където е снимана част от „Името на розата“. Говорят, че монасите едва изкарвали 30 години след работа във винарната, произвеждаща прочути бели рейнски вина. Cannes, France, Bar du Marin, 13, Rue Rougiere, 04 93 39 90 00 По време на фестивала в Кан тук може да откриете същината на Фестивалния Бенд – тримата Стефановци. Варшавският Стефан (Лаудин) ме открехна преди 10 години на този семеен провансалски ресторант. За съвсем прилична сума като за Кан можете да опитате ястието на деня (препоръчително) и локално вино. Не ви трябва Европейска координация на филмовите фестивали. Това е офисът й. Adana, Turkey, Urfa Sofrasi, Ulucamii Mahallesi 25009 Sk. 35, Buyuk Saat Civari, Seyhan/Adana, +90 322 351 1031. Най-добрият кебап в царството на кебапите Адана. Правят го в едно място като лавка на ъгъл. Масите са с къси крачета, сложени сред колите на нещо като открит паркинг. Каквото и да поръчате няма да сгрешите. Недалеч от там е класическият ресторант Kazancilar Buyuksaat, на пазара, където вечер има традиционна турска музика. Moscow, Club 'Majak', 19 Bolshaja Nikitska Клуб на руския актьор. Много автентичен. Намира се близо до Манежа. Там могат да се видят много актьори от киното и театъра. Жива, приятна атмосфера. Yerevan, Armenia, Dolmama, 10 Pushkin Str., tel: 56 13 54 Раят на сърмите, както се съди по името. Но, ако имате купони от фестивала Златна кайсия, пробвайте нещо по-завъртяно. Собственикът е имал ресторант в Ню Йорк и е голям майстор. Разбира се всичко започва с богата салата, покрита обилно с най-вкусния босилек на света. Rome, Italy, Trastevere, Trattoria da Enzo, Via dei Vascellari 29, Tel: +3965818355, Cell: +39 327 2092590 Малък семеен ресторант, където всяко ядене е уникално, правено с много любов и вкус. Пък и това е стартовата площадка към един от най-чаровните квартали на Рим – Трастевере. Sarajevo, Bosnia, 'Galatasaraj', 44, Gazi Husrev-begova, +387 33 535446 Най-добрата кебапчийница не само в Сараево. Собственикът Тарик Ходжич е играл в Галатасарай и по стените може да го видите с президенти и какви ли не величия. Той самият е любител на виното и седи през деня в заведението. Без да се замислите си поръчайте порция кебапчета със салата (Мирза, сервитьорката, знае каква) и малко каймак. Setubal, Portugal, Resturante D'Costa, Av. Louisa Todi, 54 A Сетубал е царството на рибата. Старият град е много уютен с двуетажни къщи и обстановка от преди 100 години. Крайбрежната улица е верига от малки рибни ресторанти. Посочвате рибата и ви я приготвят за минути. Най-вкусната е Dourada. Аз пък много обичам сардини. Завършваме традиционно с порто. Оле! Warsaw, Poland, Antrakt (Antykwariat Cafe), Pl. Pilsudkjego 9, Tel: (+48 1 228276411) Моето място във Варшава. Когато гостите настаняваха в Софител Виктория, беше от другата страна на площада. Намира се на гърба на операта. Обстановката е със стари мебели, много уютна. Един ден си поръчах шкембе чорба, която на нищо не приличаше. Но като направих смеската и приятелите ми опитаха, ме признаха. Thessaloniki, Greece, Negroponte, 24 Egyptpu Str/Katouni 21, Ladadika, Kirgakos - knows best, Tel: 2310 523571 Последното ми откритие в Солун – традиционна таверна, специализирана основно в морска храна. Автентична обстановка. Paris, France, Le Relais Charbon (vins de Propriete), 38, Rue des Enterpreneurs (metro 10, Charles Michels station), tel: +33 1 4579 1902 (check Formule Bar). Малко бистро до хотел Новотел, където настаняват участниците в годишната конференция на Европа Синемас. Открих го вечерта преди да ми връчат наградата за мениджър на годината (Best Enterpreneur). Когато регистрирах ресторанта като Kita’s Place, видях, че всъщност е на улицата на мениджърите (Rue des Enterpreneurs). Няма нищо случайно. Разказах го на церемонията. Kiprinos (near Ivaylovgrad), Greece, To Steki (Zelios Tasos, owner), fish restaurant, tel: 255 6022562, mob. 6972726338 Последното ми откритие за сезон 2012. Намира се в първото гръцко село от Ивайловград на път за... България. Оказа се, че това е най-подходящият път. Минава се малко през Гърция, за да се включим към магистралата при Свиленград, което си е повод да се посети малката винарна Мезек. Ресторантът предлага традиционни гръцки рибни и местни ястия. Всичко е много вкусно, но точките обира октопод на скара. Разбира се, с леко домашно бяло вино – рицина.

Фестивалният Бенд е формация, без която София Филм Фест не може да диша. Още от времето на двата Рок Филм Фест-а всяко киносъбитие, с което съм свързан, не минава без концерт най-малко на Кита и Пешето. През 1993 и 1994 паметни останаха концертите, които направихме с Радио Тангра в Летния театър. От 1997 насам всеки фестивал завършва с концерт на т.нар. Фестивален Бенд. За международната фестивална публика групата е значима с участието на трима Стефановци – освен Китанов, това са Стефан Лаудин, директор на Варшавския фестивал, и Стефан Ухрик, директор на фестивала в Прага. Основните стълбове в бандата са Кита и Пешето. През годините са свирили още Васил Гюров, Кики (Кирил Стоянков), Ангел Каспарянов, Димитър Аргиров, Нуфри, Даката, Любака, гостували са ни Валди, Кирил Маричков, Стефан Вълдобрев, Джендема, Васко Кръпката, Санчо Финци, Дитер Костлик... и, разбира се, фестивалният директор Ивайло Крайчовски-Пифа. Ето един репертоар на Фестивалния Бенд от последните години: Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band – Бийтълс Drive My Car – Бийтълс Roadhouse Blues – Доорс Come Together – Бийтълс Jumping Jack Flash – Ролинг Стоунс Born To Be Wild Message in a Bottle - Полийс Desire – U2 One – U2 Helter Skelter – Бийтълс Cinnamon Girl – Нийл Йънг Purple Haze – Джими Хендрикс Rock'n'Roll – Лед Цепелин Should I Stay or Should I Go – Клаш All Along the Watchtower – Боб Дилън Suzie Q – Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл My My Hey Hey – Нийл Йънг Like A Rolling Stone – Боб Дилън Mrs Robinson – Саймън и Гарфънкъл The Boxer – Саймън и Гарфънкъл

Градинката в двора на кооперацията, в която живее Кита, е малък оазис в центъра на София. Човек би помислил, че се намира в двор в малък провинциален град, а е на 5 минути пеша от НДК. Любопитна подробност е, че в самото начало, след почистването на пространството, вдигането на оградата и засаждане на тревата, основните идеи за разположението на растенията са дадени от актьора Мишо Билалов, професионален декоратор, докато снима филма А днес накъде. Ето избрани растения и цветя, които населяват този китен софийски двор, заедно със смокиня и липа, с кратки обяснения от Кита: Магнолия – напомня ми Сентрал парк в Ню Йорк и градския парк във Висбаден. Първата година имаше един цвят. На шестата си година ни зарадва с над 120 цвята. Големи, кремави, достолепни. Цъфти след края на София Филм Фест, в края на март, за 2 седмици. Хибискус – имаме три броя китайски рози. Видях, че стават големи почти като дървета. Олеандър – два броя, които ми напомнят Италия. Тис – засадихме това дърво преди 6 години. Расте много бавно, но е нашата красива коледна елха, която ще украсим със съседите след няколко дни. Клен – също го засадихме преди 6 години. Расте с красиви малки листа, които през есента стават червеникави. Кипарис – имаме два различни вида кипарис, които дават зелена маса в двора. Евонимус – също два броя. Единият е много красив с жълтеникавите си цветове. Туя – и туята е два броя. Едната особено расте много добре, за сметка на кипарисът, който взех от снимките на Светът е голям и не изкара дълго. Чемшир - не може български двор без чемшир. И той ми напомня карловския двор от Светът е голям, макар да го докарах от Утрехт, Холандия. Кисел трън – също красив с червените си малки листа. Дива лоза – имаме два вида: обикновената, която става червеникава през есента и й окапват листата, и „венецианската“, както я наричам - напомня ми оградите на къщите във Венецианското Лидо, където е и големият фестивал. Махония – стои в най-сенчестото място. Илекс – имаме два вида, и двата много красиви. Единият с разперените си листа, другият с малките си червени плодчета през зимата. Форзиция – засадих този храст, който първи цъфти в жълто през март, за да ми напомня стария ни двор. На същото място имаше огромни храсталаци с форзиция, които безразборно растяха и изрязахме, като почиствахме двора. Роза – имаме няколко вида рози, както пълзящи, така и храстовидни. Хортензия – много красиво цъфти с огромните си цветове-топки. Фукция или обички – от години цъфтят с прекрасните си червени цветове в центъра на двора. През зимата ги прибираме на стълбището. Циганчета и бегонии – най-любимите ми цветя. Навсякъде из двора са и са абсолютно непретенциозни. Само трябва да се поливат през лятото. Лилиум – наричам го още „трънчанин“, защото ги донесохме от двора ни в Трън. Неудържими са през май. Лалета, нарциси, минзухари, кокичета – чакам ги с нетърпение, което означава, че фестивалът е свършил и мога да си почина с планове за нови пътувания.

20 избрани международни фестивала, които екипът на София Филм Фест посещава през годината в хронология: Ротердам – януари Берлин – февруари Истанбул – април Висбаден – април Кан – май Клуж – юни Москва – юни Карлови Вари – юни Сараево – юли Ереван – юли Йерусалим – юли Локарно - август Венеция – август/септември Сан Себастиан – септември Варшава – октомври Гент – октомври Лондон - октомври Котбус – ноември Солун – ноември Талин – ноември/декември Основните хора, които обикалят по света, са директорът на СФФ Стефан Китанов и зам. директорът на СФФ и директор на София Мийтингс Мира Сталева. Към изброеният списък се добавят фестивали, които заменят част от горните в някои от годините: Триест, Пилзен, Вилнюс, Вологда, Одеса, Санк Петербург, Лондон, Мар дел Плата, Хихон, Лече, Бари, Адана, Торино и други.

София Филм Фест пътува от години из България и има издания или отделни прожекции в 20 града досега: Бургас – от 2003 Пловдив – от 2006 Русе – първа прожекция на открито през 2007, СФФ през 2009 Козлодуй – отделни прожекции от 2009 Стара Загора – от 2010 Варна – от 2010 Благоевград – от 2010 Габрово – от 2010 Сливен – от 2010 Добрич – от 2010 Созопол – от 2010 Малко Търново – отделна прожeкция през 2011 Годеч – отделна прожекция през 2011 Черноморец – отделна прожекция през 2011 Търговище – от 2012 Велико Търново – от 2012 Казанлък – от 2012 Поморие – от 2012 Лозенец – от 2012 Трън – отделна прожекция през 2012