След разнопосочните реакции, последвали премиерата в Кан, които едва ли изненадаха почитателите на изкуството на талантливия провокатор в киното, най-новият филм на датчанина Ларс фон ТРИЕР е на път и към българските фенове.
Известен с откровено дръзките си и скандални филми - „Нимфоманка“, „Антихрист“, „Догвил“, „Меланхолия“, „Танцьорка в мрака“, Ларс фон Триер отново подлага на изпитание емоционалната чувствителност на зрителя, като представя бруталната жестокост на сериен убиец като вид изкуство.
„Къщата, която Джак построи“ е психологически хорър, проследяващ 12 години от живота на интелигентен и талантлив сериен убиец в САЩ, щата Вашингтон, през 70-те и 80-те години на миналия век. Джак разказва историята от първо лице, като в този период започва да се трансформира от обикновен човек в безжалостен убиец. Той много обича да убива хора, няма някаква особена техника, нито предпочитания към определен тип жертви. Просто убива, често експериментира и което е най-шокиращото - подхожда към убийствата като към произведения на изкуството. Колкото повече полицейският обръч около Джак се затяга, толкова по-големи рискове поема той по пътя на своето „изкуство“ с цел да постигне съвършенство. Филмът е разделен на пет части, проследяващи какво се случва в мисловния свят на Джак, докато се превръща в това, което е.
Ларс фон Триер описва творението си като експеримент, възхваляващ идеята, че „животът е зъл и бездушен“, което се доказвало и от възхода на „Homo trumpus“.
В главната роля на Джак е Мат Дилън, брилянтен в превъплъщението си. Партнират му Ума Търман, Бруно Ганц, Софи Грабьол, Райли Кийоу. Разпространява в България Еуро Филмс, с подкрепата на Програма „Творческа Европа – МЕДИА“.
„Къщата, която Джак построи“ е плашещо и садистично потапяне във вътрешния монолог на един психопат, с интелектуални отклонения към природата на изкуството в днешния свят, и полага значителни усилия за създаване на сериозен дискомфорт в ключовите моменти. Ако възприемете творбата с тези уточнения или поне отговорите на предизвикателството на безупречния киноразказ, който „танцува“ покрай естествените граници на морала, филмът вероятно може да се определи като „брилянтен“.
Ерик Кон, „IndieWire“
ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!
#23SofiaIFF