ПАМЕТ

Силвия е социален работник и води обикновен живот, строго разпределен между грижата за дъщеря й, работата и сбирките на анонимни алкохолици. Това рязко се променя, когато Сол я последва след срещата на класа им от гимназията. Изненадващото събитие ще повлияе дълбоко и на двамата, тъй като отваря вратата към миналото.

„Исках да направя филм за хората, които по някаква причина попадат в пролуките на обществото. Тяхната неспособност (или нежелание) да се съобразят с очакванията на другите често се корени в събития, които съществуват само в спомените им. Понякога обаче самото им маргинализиране предлага бягство от сенките на миналото и шанс да изградят живот в настоящето. Въпросът е дали наистина могат да избягат от тези сенки.“
Мишел Франко