Кита 20 - страница 9

От известно време регистрирам като мое място (Kita’s Place) всеки ресторант или бар, който ме впечатлява с качество на храна, обстановка и атмосфера. Това започна преди около 5 години. Ето 20 избрани Kita’s Places в Европа с кратък коментар: Wienna, Austria, Figlmüller wollzeile 5, +43 1 5126177 Класиката на виенския шницел. Правят го по същия начин от 100 години. Има снимки оттогава. Шницелът е много тънък и излиза с 5 см от голяма чиния. Радост за окото. Ако не питате, ще донесат свински шницел. Според виенчани трябва да има и от теле. Яде се с картофено пюре. Сервират вино. Препоръчвам weissburgunden. Venezia, Italy, Osteria alla Bifora, Campo St. Margherita Стилно бистро с вкусни плата от колбаси и сирена и избрано бяло вино. Не е нужно да се гледа менюто. „Направи ми нещо за хапване“ е формулата и няма да съжалявате. Собственикът с радост ще се захване да кълца филета или сирена. Пред вас е любимият ми площад във Венеция. Prosek (near Nish), Serbia, Cale Magistrale, +381 63453282, +381 8640300. Ключовият сръбски ресторант на пътя Белград-София. Не обратното, защото в посока Белград там се пие кафе. Намира се в началото на Сичевачка клисура след разклона за Нишка баня в посока София. Класика в сръбския жанр. Препоръчвам плетеница и обикновена плескавица. Belgrade, Serbia, Sheshir Moj, Skadarlija Str. Любимият ми ресторант в Белград. На бохемската улица „Скадарлия“. Приятелите ми от Белград намират мястото туристическо. На мен ми допада – най-вече с чудесния си кафански оркестър, който участва във филм на Любиша Самарджич, както и кашпите с бегонии навсякъде. Поръчайте си три песни в следния ред: „Svilen konac“, „Govori se da me varas“, „Sheshir Moj“. Brussels, Belgium, Le vieil Ixelles (Silva Rodrigues Orlando), Rue van AA, 36, Tel: 02/5133897, GSM: 0478 769676 (11-15; 18.30-24.00) Уникално португалско семейно заведение в сърцето на Брюксел. Собственикът е над 75. Оставете се на него, пък и той няма да ви даде друга възможност. Основните ястия са тава с риба или свинско. Когато съм в Брюксел, вечер може да ме откриете там със Златина Русева и Любо. London, UK, Chinese Restaurant Four Seasons, Roast Duck Specialist (special roast duch from BBQ chapter), 23 Wardour Stret, +44 207 2879995. Доскоро имах друг любим китайски ресторант в лондонския чайнатаун, но след срещата с китайката E.T. във Варшава разбрах, че са го развалили. Тя ме посъветва да отида в този ресторант и не сгреших. Както пише: специалист по печена патица. Истина е. Thessaloniki, Greece, 4 Epohes, Paikoy Открих това място преди 10-ина години. Държаха го двама младежи. Изглеждаше много ъндърграунд и клиентелата беше такава. Страшно будни млади хора. Вечер се пълнеше. Казвах на момичето на бара: „Сготви ми нещо“ и тя слагаше някакви вкусотии в тиган, докато отпивах от узото. Много приятели заведох там, включително отворих очите на доста гърци. Сега барът не е същия, стана много фенси, но пак има онзи хипифриволен дух, с който ме спечели. Prague, Czech Republic, U Cherneho Vola, Tram 22, St. Pohorelec, Hradchany, Loteranske namesti 1 Дори за половин ден да съм в Прага, не пропускам любимата ми бирария. Ако не искате да катерите хълма Храдчани, просто хващате трамвай 22 до Страховския манастир и след малко сте там. Ще ви чака студен Велкoпоповски козел. Но не пропускайте вмирисаното сирене хермелин (nakladаny hermelin). Wiesbaden-Kloppenheim, Germany, Zum Schwanen, 8 Oberstrasse, Tel: +49 611 1 89420 Класически хесенски ресторант, в който майсторлъкът е в рамстеците. Накрая не пропускайте да опитате от местната ракия, любимата ми е от круши. Правят я като домашна. В района е абатството, където е снимана част от „Името на розата“. Говорят, че монасите едва изкарвали 30 години след работа във винарната, произвеждаща прочути бели рейнски вина. Cannes, France, Bar du Marin, 13, Rue Rougiere, 04 93 39 90 00 По време на фестивала в Кан тук може да откриете същината на Фестивалния Бенд – тримата Стефановци. Варшавският Стефан (Лаудин) ме открехна преди 10 години на този семеен провансалски ресторант. За съвсем прилична сума като за Кан можете да опитате ястието на деня (препоръчително) и локално вино. Не ви трябва Европейска координация на филмовите фестивали. Това е офисът й. Adana, Turkey, Urfa Sofrasi, Ulucamii Mahallesi 25009 Sk. 35, Buyuk Saat Civari, Seyhan/Adana, +90 322 351 1031. Най-добрият кебап в царството на кебапите Адана. Правят го в едно място като лавка на ъгъл. Масите са с къси крачета, сложени сред колите на нещо като открит паркинг. Каквото и да поръчате няма да сгрешите. Недалеч от там е класическият ресторант Kazancilar Buyuksaat, на пазара, където вечер има традиционна турска музика. Moscow, Club 'Majak', 19 Bolshaja Nikitska Клуб на руския актьор. Много автентичен. Намира се близо до Манежа. Там могат да се видят много актьори от киното и театъра. Жива, приятна атмосфера. Yerevan, Armenia, Dolmama, 10 Pushkin Str., tel: 56 13 54 Раят на сърмите, както се съди по името. Но, ако имате купони от фестивала Златна кайсия, пробвайте нещо по-завъртяно. Собственикът е имал ресторант в Ню Йорк и е голям майстор. Разбира се всичко започва с богата салата, покрита обилно с най-вкусния босилек на света. Rome, Italy, Trastevere, Trattoria da Enzo, Via dei Vascellari 29, Tel: +3965818355, Cell: +39 327 2092590 Малък семеен ресторант, където всяко ядене е уникално, правено с много любов и вкус. Пък и това е стартовата площадка към един от най-чаровните квартали на Рим – Трастевере. Sarajevo, Bosnia, 'Galatasaraj', 44, Gazi Husrev-begova, +387 33 535446 Най-добрата кебапчийница не само в Сараево. Собственикът Тарик Ходжич е играл в Галатасарай и по стените може да го видите с президенти и какви ли не величия. Той самият е любител на виното и седи през деня в заведението. Без да се замислите си поръчайте порция кебапчета със салата (Мирза, сервитьорката, знае каква) и малко каймак. Setubal, Portugal, Resturante D'Costa, Av. Louisa Todi, 54 A Сетубал е царството на рибата. Старият град е много уютен с двуетажни къщи и обстановка от преди 100 години. Крайбрежната улица е верига от малки рибни ресторанти. Посочвате рибата и ви я приготвят за минути. Най-вкусната е Dourada. Аз пък много обичам сардини. Завършваме традиционно с порто. Оле! Warsaw, Poland, Antrakt (Antykwariat Cafe), Pl. Pilsudkjego 9, Tel: (+48 1 228276411) Моето място във Варшава. Когато гостите настаняваха в Софител Виктория, беше от другата страна на площада. Намира се на гърба на операта. Обстановката е със стари мебели, много уютна. Един ден си поръчах шкембе чорба, която на нищо не приличаше. Но като направих смеската и приятелите ми опитаха, ме признаха. Thessaloniki, Greece, Negroponte, 24 Egyptpu Str/Katouni 21, Ladadika, Kirgakos - knows best, Tel: 2310 523571 Последното ми откритие в Солун – традиционна таверна, специализирана основно в морска храна. Автентична обстановка. Paris, France, Le Relais Charbon (vins de Propriete), 38, Rue des Enterpreneurs (metro 10, Charles Michels station), tel: +33 1 4579 1902 (check Formule Bar). Малко бистро до хотел Новотел, където настаняват участниците в годишната конференция на Европа Синемас. Открих го вечерта преди да ми връчат наградата за мениджър на годината (Best Enterpreneur). Когато регистрирах ресторанта като Kita’s Place, видях, че всъщност е на улицата на мениджърите (Rue des Enterpreneurs). Няма нищо случайно. Разказах го на церемонията. Kiprinos (near Ivaylovgrad), Greece, To Steki (Zelios Tasos, owner), fish restaurant, tel: 255 6022562, mob. 6972726338 Последното ми откритие за сезон 2012. Намира се в първото гръцко село от Ивайловград на път за... България. Оказа се, че това е най-подходящият път. Минава се малко през Гърция, за да се включим към магистралата при Свиленград, което си е повод да се посети малката винарна Мезек. Ресторантът предлага традиционни гръцки рибни и местни ястия. Всичко е много вкусно, но точките обира октопод на скара. Разбира се, с леко домашно бяло вино – рицина.

Фестивалният Бенд е формация, без която София Филм Фест не може да диша. Още от времето на двата Рок Филм Фест-а всяко киносъбитие, с което съм свързан, не минава без концерт най-малко на Кита и Пешето. През 1993 и 1994 паметни останаха концертите, които направихме с Радио Тангра в Летния театър. От 1997 насам всеки фестивал завършва с концерт на т.нар. Фестивален Бенд. За международната фестивална публика групата е значима с участието на трима Стефановци – освен Китанов, това са Стефан Лаудин, директор на Варшавския фестивал, и Стефан Ухрик, директор на фестивала в Прага. Основните стълбове в бандата са Кита и Пешето. През годините са свирили още Васил Гюров, Кики (Кирил Стоянков), Ангел Каспарянов, Димитър Аргиров, Нуфри, Даката, Любака, гостували са ни Валди, Кирил Маричков, Стефан Вълдобрев, Джендема, Васко Кръпката, Санчо Финци, Дитер Костлик... и, разбира се, фестивалният директор Ивайло Крайчовски-Пифа. Ето един репертоар на Фестивалния Бенд от последните години: Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band – Бийтълс Drive My Car – Бийтълс Roadhouse Blues – Доорс Come Together – Бийтълс Jumping Jack Flash – Ролинг Стоунс Born To Be Wild Message in a Bottle - Полийс Desire – U2 One – U2 Helter Skelter – Бийтълс Cinnamon Girl – Нийл Йънг Purple Haze – Джими Хендрикс Rock'n'Roll – Лед Цепелин Should I Stay or Should I Go – Клаш All Along the Watchtower – Боб Дилън Suzie Q – Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл My My Hey Hey – Нийл Йънг Like A Rolling Stone – Боб Дилън Mrs Robinson – Саймън и Гарфънкъл The Boxer – Саймън и Гарфънкъл

Градинката в двора на кооперацията, в която живее Кита, е малък оазис в центъра на София. Човек би помислил, че се намира в двор в малък провинциален град, а е на 5 минути пеша от НДК. Любопитна подробност е, че в самото начало, след почистването на пространството, вдигането на оградата и засаждане на тревата, основните идеи за разположението на растенията са дадени от актьора Мишо Билалов, професионален декоратор, докато снима филма А днес накъде. Ето избрани растения и цветя, които населяват този китен софийски двор, заедно със смокиня и липа, с кратки обяснения от Кита: Магнолия – напомня ми Сентрал парк в Ню Йорк и градския парк във Висбаден. Първата година имаше един цвят. На шестата си година ни зарадва с над 120 цвята. Големи, кремави, достолепни. Цъфти след края на София Филм Фест, в края на март, за 2 седмици. Хибискус – имаме три броя китайски рози. Видях, че стават големи почти като дървета. Олеандър – два броя, които ми напомнят Италия. Тис – засадихме това дърво преди 6 години. Расте много бавно, но е нашата красива коледна елха, която ще украсим със съседите след няколко дни. Клен – също го засадихме преди 6 години. Расте с красиви малки листа, които през есента стават червеникави. Кипарис – имаме два различни вида кипарис, които дават зелена маса в двора. Евонимус – също два броя. Единият е много красив с жълтеникавите си цветове. Туя – и туята е два броя. Едната особено расте много добре, за сметка на кипарисът, който взех от снимките на Светът е голям и не изкара дълго. Чемшир - не може български двор без чемшир. И той ми напомня карловския двор от Светът е голям, макар да го докарах от Утрехт, Холандия. Кисел трън – също красив с червените си малки листа. Дива лоза – имаме два вида: обикновената, която става червеникава през есента и й окапват листата, и „венецианската“, както я наричам - напомня ми оградите на къщите във Венецианското Лидо, където е и големият фестивал. Махония – стои в най-сенчестото място. Илекс – имаме два вида, и двата много красиви. Единият с разперените си листа, другият с малките си червени плодчета през зимата. Форзиция – засадих този храст, който първи цъфти в жълто през март, за да ми напомня стария ни двор. На същото място имаше огромни храсталаци с форзиция, които безразборно растяха и изрязахме, като почиствахме двора. Роза – имаме няколко вида рози, както пълзящи, така и храстовидни. Хортензия – много красиво цъфти с огромните си цветове-топки. Фукция или обички – от години цъфтят с прекрасните си червени цветове в центъра на двора. През зимата ги прибираме на стълбището. Циганчета и бегонии – най-любимите ми цветя. Навсякъде из двора са и са абсолютно непретенциозни. Само трябва да се поливат през лятото. Лилиум – наричам го още „трънчанин“, защото ги донесохме от двора ни в Трън. Неудържими са през май. Лалета, нарциси, минзухари, кокичета – чакам ги с нетърпение, което означава, че фестивалът е свършил и мога да си почина с планове за нови пътувания.

20 избрани международни фестивала, които екипът на София Филм Фест посещава през годината в хронология: Ротердам – януари Берлин – февруари Истанбул – април Висбаден – април Кан – май Клуж – юни Москва – юни Карлови Вари – юни Сараево – юли Ереван – юли Йерусалим – юли Локарно - август Венеция – август/септември Сан Себастиан – септември Варшава – октомври Гент – октомври Лондон - октомври Котбус – ноември Солун – ноември Талин – ноември/декември Основните хора, които обикалят по света, са директорът на СФФ Стефан Китанов и зам. директорът на СФФ и директор на София Мийтингс Мира Сталева. Към изброеният списък се добавят фестивали, които заменят част от горните в някои от годините: Триест, Пилзен, Вилнюс, Вологда, Одеса, Санк Петербург, Лондон, Мар дел Плата, Хихон, Лече, Бари, Адана, Торино и други.

София Филм Фест пътува от години из България и има издания или отделни прожекции в 20 града досега: Бургас – от 2003 Пловдив – от 2006 Русе – първа прожекция на открито през 2007, СФФ през 2009 Козлодуй – отделни прожекции от 2009 Стара Загора – от 2010 Варна – от 2010 Благоевград – от 2010 Габрово – от 2010 Сливен – от 2010 Добрич – от 2010 Созопол – от 2010 Малко Търново – отделна прожeкция през 2011 Годеч – отделна прожекция през 2011 Черноморец – отделна прожекция през 2011 Търговище – от 2012 Велико Търново – от 2012 Казанлък – от 2012 Поморие – от 2012 Лозенец – от 2012 Трън – отделна прожекция през 2012

Не можеш да ловиш казах на баща ми, след едночасов улов на риба някъде в Делиормана. Бяха ни уредили да престоим в един резерват за големци 2-3 часа и да замятаме в едно зарибено езерце. В останалото време гледахме олимпиадата в Мюнхен ‘72. Татко слагаше червеи на въдицата ми. Все още не можех да се оправям сам. Замятах. До 15-та секунда шараните потапяха плувката. Изхвърлях ги на брега от раз. Щях да им скъсам главите. Баща ми ги откачаше и слагаше новия червей. След един час престана да кълве. Моят улов бе пет пъти по-голям от неговия. Той нямаше време да заметне от мен. А е голям рибар. Но ми даде шанс. Въпреки тръпката. I Will на „Бийтълс” изпях на майка ми, след като се върнах от дълга лятна соц бригада. Бях студент в Икономическия (към 1980) и не се бях обаждал дълго време. Като влязох вкъщи, разбрах колко съм я разтревожил. Изпях й песента, тя се просълзи и ми прости. Romeo & Juliet беше песента на Dire Straits, на която за първи път танцувах с Илиана. По свое желание отидох на студентска бригада преди началото на първата ни година във ВИТИЗ. Бях освободен, поради участие в Забранено за възрастни на Пламен Масларов, 1986. След танца се качихме на покрива на общежитието. Бяхме само двамата под звездите. Изпях й всички нежни песни, които знаех. Показах й всички съзвездия, които знаех. Всички да умрем каза Рангел Вълчанов на актьорския екип от А сега накъде. Филмът се снимаше лятото на 1987 в един от павилионите на Киноцентъра. В една обедна почивка Рангел събра младите си актьори - всички от първи до четвърти курс във ВИТИЗ. С много сериозен глас разказа как с оператора Радослав Спасов много са мислили и са стигнали до решението, че това ще бъде последният им филм и че никой не трябва да остане жив след него. Първо ще се самоубият актьорите, после техническия екип, режисьора и последния ще бъде операторът. „Кой е съгласен?“, попита Рангел стъписаните актьори. Няколко плахи „аз“ се чуха, преди всички да се засмеят. Но ги беше овладял. Аз също бях замаян но по една от актрисите. Същата, заради която се качих на покрив и пях песни под небето. Тя играеше при Рангел, аз покрай нея отидох на стаж в продукцията. Беше страшно интересно. В една друга почивка Рангел пусна индийска музика, която Джони Пенков беше записал по време на снимките на двата им документални филма за Индия. Много зареждащо се получи. Разбира се се заинтересувах за изпълнителя – Шаоразия. Последните снимачни дни бяха в Созопол. След „вкаменяването“на актьорите всички се съблякохме и наскачахме в морето. Кита и Илиана Има маса – няма маса ни каза сервитьор в едно от малкото заведения в Созопол при социализма, същото рангелово лято. С Илиана останахме още няколко дни в града. При нас дойдоха брат й Светослав и жена му Радостина, бременна в 9-ия месец. След едночасово чакане за свободна маса, тъкмо седнахме в ресторанта и се появи нашият сърдит на целия свят сервитьор. Той грабна масата, сгъна я на две и ни обясни, че масата е много уморена, цял ден е работила и вече трябва да си почине. Ние се облещихме, но бързо ни мина, бяхме млади, влюбени, пък и скоро се оженихме. Рамстек с лук и гъби започнах да готвя вечерта на 27 август 1988. Илиана беше с голям корем. Чакахме и се разхождахме в нощите на ужасната лятна жега. Когато сложих гъбите, тя почувства болки. След като се прибрах от болницата, опитах рамстека. Още малко му трябваше. В 8 сутринта позвъниха от АГ. Имах момиченце – Ана. Стефан и Ана Китанови Двамата тенори бяхме с Пешето (Петър Янков) в камерен хор „Средец“. Седяхме един до друг и пеехме песнопения, докато не заминахме на турне с хора в Гърция с автобус и всеки си взе китарата. Дотогава не бяхме свирили заедно. По пътя разучихме цял репертоар. В Атина автобусът спря до площад Омония, където с китарите акостирахме и изпълнихме наученото. Пожънахме голям успех. Нямахме нито шапка, нито калъф за китара, така че прииждащите носеха основно потни бири в найлонови пликове, а един поляк ни почерпи с Метакса седем звезди. Кита и Пешето Lady in Red Две години по-късно с Пешето и Илиана отидохме на почивка на остров Тасос. Взехме си китарите и веднага излязохме на стъргалото на малкия град. Всички минаваха по няколко пъти на вечер по улицата. Ние бяхме най-голямата атракция. С две акустични китари и рибарско кошче, където ни пускаха за удоволствието. Нямаше други улични музиканти. Само художници, с които се сприятелихме. Една вечер загадъчна дама в елегантна червена рокля приближи до нас, заслуша се и седна на бордюра отсреща. Остана до края на изпълненията ни. Ние дадохме всичко от себе си. Като изпяхме последната си песен, лейди-ин-ред стана грациозно, остави голяма банкнота и бавно се оттегли в тъмнината. Очевидно бяхме надминали себе си, защото ни поканиха от отсрещния клуб да свирим на следващата вечер при тях. Какво нещо е вдъхновението... Здравейте, аз съм Кита, съм казал, влизайки в редакцията на в. „Ритъм“ в началото на 1993, припомни ми Пърси (Стефан Попов). Всички са се спогледали намръщено: „Още един идиот с животински прякор!“, си казали. Тогава било пълно от хора с прякори, които били недоволни, че любимата им група не е представена като хората на страниците на вестника. Споразумяли се да ме поемат Ю (Юлиана Танчева) и Пърси. След като обясних, че идеята е да направим заедно каталога на първия Рок Филм Фест, ледовете се разтопиха и те застанаха зад това направено с много любов издание. Оттогава съм приятел с цялата ритъмска банда – Ю, Пърси, Ивайло Кицов, Милко Стоянов... Бях в Монтерей, бях в Уудсток, бях на Остров Уайт, сега съм тук пред вас в Летния театър на София!, каза Тони Палмър при откриването на Рок Филм Фест ІІ с концерта през 1994, който направихме с Радио Тангра и Британския съвет. Имаше над 4000 души, абсолютно екзалтирани. После излезе нашата група – Кита и Пешето с „No Breaks“ – почнахме с California Dreamin’ на Мамас енд Папас. Цялата публика издивя. Концертът завърши със „Стари муцуни“. Фестивалът продължи в Дома на киното. Енергията, която имаха двата Рок Филм Фест-а са в основата на всички фестивални активности, които имаме в изминалите 20 години. “I know, it’s only rock’n’roll, but I like it!” Тони Палмър и Кита Разминах се с кралицата през есента на 1993 в Лестър, Великобритания. Имах стипендия от Британския съвет и карах 3-месечен артс мениджмънт курс в De Montfort University в града. Всеки свободен ден пътувах. Обиколих острова, пък скочих и до Ирландия. Но всеки втори уикенд бях в Лондон. Джо Морис, която работеше в Британския съвет в София и се премести същата година в Лондон, ми отвори вратата за този световен мегаполис и дори ме смести през уикендите в малка стаичка на жилището, което делеше заедно с приятели. В университета съобщиха за предстоящо идване на Нейно величество. Един студент от държава трябвало да се ръкува с нея, дали не споменаха мойто име... В същото време обаче имаше програма от рок-филми в Нешънъл Филм Тиътър в Лондон. Даваха Bird on a Wire на Тони Палмър, Celebration at Big Sur и още дузина... Този път уикендът в Лондон беше дълъг. Аз знам, ти ще го направиш ми каза Тони Палмър в един лондонски пъб същата ’94 година есента, връчвайки ми сценарий за филм за Хенри Пърсел. „Трябва да заснема масовите сцени на този филм извън Англия и смятам България за много подходящо място.“ Така станах продуцент. Заедно с приятеля ми Радослав Спасов се заехме с организацията на 8 снимачни дни на филма Англия, моя Англия. Първият ден трябваше да заснемем големия пожар в Лондон в края на 17 век. Бяхме построили скъп декор на брега на Суходолското езеро. Ден преди снимките заваля сняг. Такъв сняг през април не беше помнен. Сибирска зима. Всичко беше побеляло. Тони пристигна с екипа си от 8 души, само най-важните, ден преди снимките. Видяхме заедно декора. Той попита каква е прогнозата за времето. След 2 дни го даваха да има рязко затопляне. И Тони каза: „Този декор да се премести 20 метра нагоре по хълма, защото при топенето на снега водите ще се вдигнат. Сега!“ Това предизвика ужас във всички нас, представяйки си гигантския труд, който предстоеше. Но художникът Наско Янакиев прие задачата професионално и въпреки нечовешките условия премести декора на посоченото от режисьора място. След 5 дни като отидохме да снимаме пожара наистина езерото беше вдигнало нивото си, така че актьорите газеха в педя вода, докато снимахме. Това беше голям урок за всички: смелостта да вземеш важно решение и да поемеш отговорността за това. Тефтерчето на Зануси включва всичките неизброими пътувания на Кшищоф Зануси. На една от първите пресконференции в София го помолих да прочете седмичната си програма на журналистите. Всеки втори ден той беше в различна държава... Поне 4 пъти ни е гостувал в Дома на киното и на СФФ. Срещал съм го много пъти на различни места по света. Винаги изряден, с костюм и вратовръзка. И продължава с този мисионерски ритъм до днес. „Има няколко неща, които всеки от вас трябва да усвои, за да стане модерен гражданин на света“, каза той на една от визитите си в София през 90-те : „Да знае английски и да има шофьорска книжка са първите.“ И още – „домът ми е отворен за всеки, който иска да се занимава с кино“, което си беше така. Зануси приютяваше в дома си във Варшава студенти от цял свят, които не можека да си позволят да наемат квартира... Танцът на Скомароха беше подаръкът на големия руски актьор Ролан Биков за публиката на Дома на киното един 6 януари. Богоявление при нас, Рождество – при тях. В залата имаше едва 50-ина верни киномани. „Не се притеснявайте, приятели“, каза той, „обикновено играя пред пълни зали, но, имайки предвид особения ден и вашата отдаденост на киното, ще направя нещо специално“. И изпълни целия танц и песен на Скомароха от „Андрей Рубльов“ на Тарковски, който прожектирахме след това. С неописуема страст, енергия и отдаденост. Година по-късно се разхождах из Новодевичето гробище в Москва. Видях паметна плоча с неговото име... Бари Елис, Стефан Китанов и Тери Джоунс Първата визита на Тери Джоунс в София беше свързана с пълна ретроспектива на Монти Пайтън и отделните филми на всеки член на групата в Дома на киното. Направихме я през 1996 с Британския съвет. В навечерието на фестивала разбрахме, че Тери Джоунс ще ни гостува. Също и че ще направи нещо извънредно – ще покаже за първи път пред публика новия си филм The Wind in the Willows. Веднага разместихме програмата и открихме с филма, който той беше взел същия ден сутринта от лабораторията. Това беше първата публика в света, която гледа този филм. Изключително емоционална прожекция, с възторжено приемане на финала и дълги овации, които Тери прие лично от публиката, прегръщаща и здравистваща го във фоайето. Последва купон с Кита и Пешето и „Always Look on the Bright Side of Life“, където Тери свиркаше с уста. Жалко, че филмът не се превърна в в световния хит, който заслужаваше да бъде, но Тери Джоунс обикна България, нашите салати, ракията на баща ми и гостува още няколко пъти на СФФ. Ничията земя между България и Сърбия е мястото, където беше подписан договор за бъдещ игрален филм между Радивое Андрич (режисьор), Стефан Китанов (продуцент), Лидия Джорджевич-Андрич (сценарист) и Илиана Китанова (актриса). Бяхме в нашия стар Голф на път за Ниш. Режисьорът на Светкавици и Когато порасна, ще стана Кенгуру и жена му щяха да вземат автобуса за Белград, след като Раша беше член на журито на СФФ. Казахме си, че някой ден ще направим филм заедно. Поляхме договора в култовата кафана „Чале магистрале“ в края на Сичевачка клисура преди Ниш. Раша вече има два проекта, за които си говорим... Терасата на легендарния хотел „Екселсиор“ във Венеция беше мястото, където срещнах за първи път Такеши Китано. Тогава бях член на журито за дебюти „Опера прима“ на фестивала и всеки ден ми се случваше да виждам знаменитости. Но Бийт Такеши не беше кой да е. А Китано! Веднага го приближих и го заговорих. Английският не беше стихията му. Тогава му показах визитката си. Китанов, казах, аз, от България! Той ме погледна и се засмя. Роднини, мейби, казах. Той се засмя още повече. И така се снимахме. Китано и Китанов. А роднини мейби? Те прабългарите като са тръгнали на запад, може да е имало мъгла и някои да са тръгнали на изток. The Answer, My Friend, Is Blowin’ in the Wind. Мейби... Част от екипа на "Поколение" около Кита, сред които Надежда Косева, Стефан Арсениевич, Николай Никитин Поколение: изгубени и намерени (Lost and Found) беше рожба на селекционера на Берлинале Николай Никитин. Преди да му хрумне тази идея си говорихме, че трябва да направим нещо за нашето поколение, разбирано по-широко като поколение на приятели, които правим кинофестивалите в Централна и Източна Европа. Поколението беше рамкирано между най-младия между нас (Никитин), и най-стария (Стефан Лаудин). По-късно тази идея прерастна в това да се направи омнибус филм, съставен от няколко късометражни филма на режисьори от Източна Европа на тема Поколение. Ники избра петима от тях: Кристиан Мунджиу (Румъния), Корнел Мундруцо (Унгария), Ясмила Збанич (Босна и Херцеговина), Стефан Арсениевич (Сърбия) и Майт Лаас (Естония). За България се разбрахме да направим конкурс. Спечели го младата Надежда Косева. Аз бях българският копродуцент на филма. Ники дойде в България да се срещне с Надя. След това посетихме любимата ми Молерова механа в Банско. По-късно се прибрахме в малкия хотел, където често отсядам. В общото помещение има камина. Не беше заредена. Намерихме в двора големи цепеници, които поставихме в огнището. Нямаше как да се запалят, но ние бяхме упорити. Ники късаше страници от тетрадката с бележки, аз отпивах от ракията на баща ми и я връщах в огнището. След 20-минути огънят лумна. И филмът тръгна. Превърна се в програмния проект на цяло поколение. След него Кристи спечели „Златна палма“ в Кан. Ясмила – „Златна мечка“ в Берлин. Корнел беше два пъти в конкурса в Кан. Стефан – в берлинската Панорама. Майт дипли с успех своята оригинална анимация. Ред е на нашата Надя... Наградата на София учредихме за първи път през 2005 съвместно със Столичната община. Първият й носител бе британският режисьор Питър Грийнауей. Оттогава над 30 водещи световни и български кинематографисти са получавали в София плакета на Георги Чапкънов. Веднъж бях в дома на Вим Вендерс в Берлин. Покани ме в кабинета си, където има кът с наградите му през годините. Видях „Златната палма“ за Париж, щата Тексас, „Златният лъв“ за Състоянието на нещата, още много статуетки зад една витрина. След това на стената видях няколко грамоти в рамка. На една от тях прочетох Американска филмова академия и заглавието – „Криле на желанието. Под нея беше нашата Награда на София...

Награда на София за цялостен принос в световното киноизкуство e съвместна инициатива на Столичната община и Международния филмов фестивал София Филм Фест . Тя се връчва за първи път през 2005 година от кмета на София, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Оттогава до днес 72 личности от българското и световното кино бяха удостоени с тази престижна награда. Питър Грийнауей , режисьор (Великобритания) Рангел Вълчанов , режисьор (България) Фолкер Шльондорф , режисьор (Германия) Тери Джоунс , режисьор (Великобритания) Сър Алън Паркър , режисьор (Великобритания) Николай Волев , режисьор (България) Ванеса Редгрейв , актриса (Великобритания) Тео Ангелопулос , режисьор (Гърция) Людмил Стайков , режисьор (България) Вим Вендерс , режисьор (Германия) Иржи Менцел , режисьор (Чехия) Владислав Икономов , режисьор (България) Никита Михалков , режисьор/актьор/сценарист (Русия) Милчо Левиев , композитор (България, САЩ) Жан-Клод Кариер , сценарист (Франция) Мики Манойлович , актьор (Сърбия) Никола Корабов , режисьор (България) Майкъл Пейлин , актьор/режисьор (Великобритания) Божидар Петков , композитор (България) Джулиано Монталдо , режисьор (Италия) Тони Палмър , режисьор (Великобритания) Ян Троел , режисьор (Швеция) Сергей Соловьов , режисьор (Русия) Отар Йоселиани , режисьор (Грузия, Франция) Руси Чанев , актьор, сценарист (България) Клаудия Кардинале , актриса (Италия) Клод Льолуш , режисьор (Франция) Нури Билге Джейлан , режисьор (Турция) Георги Стоянов , режисьор (България) Данис Танович , режисьор (Босна и Херцеговина) Хю Хъдсън , режисьор (Великобритания) Ицхак Финци , актьор (България) Коста Гаврас , режисьор (Франция) Паоло и Виторио Тавиани , режисьори (Италия) Йос Стелинг , режисьор (Холандия) Душан Ханак , режисьор (Словакия) проф. Георги Дюлгеров , режисьор (България) Горан Паскалевич , режисьор (Сърбия) Иван Иванов , актьор (България) Франко Неро , актьор (Италия) In Memoriam Karl ‘Baumi’ Baumgartner Нана Джорджадзе , режисьор (Грузия) Тед Кочев , режисьор (Канада, България) Георги Стоев - Джеки, режисьор (България) Джеки, Джони и Чарли , Георги Пенков - Джони, звукорежисьор (България) Христо Илиев - Чарли, сценарист (България) Бела Тар , режисьор (Унгария) Тери Гилиъм , режисьор (САЩ, Великобритания) Стоянка Мутафова , актриса (България) Джон Савидж , актьор (САЩ) Агнешка Холанд , режисьор (Полша) Адела Пеева , режисьор (България) Васил Михайлов , актьор (България) Ейбъл Ферара , режисьор (САЩ) Роман Балаян , режисьор (Украйна) Кшищоф Зануси , режисьор (Полша) Биле Аугуст , режисьор (Дания) Кирил Маричков , композитор и музикант (България) Анри Кулев , художник, аниматор, режисьор (България) Теодосий Спасов , композитор и музикант (България) Мика Каурисмаки , режисьор (Финландия) Джафар Панахи , режисьор (Иран) Анжел Вагенщайн , сценарист (България) Иглика Трифонова , режисьор (България) Радослав Спасов , оператор, режисьор, сценарист и продуцент (България) Джералдин Чаплин , актриса (САЩ) Маргарете фон Трота , режисьор и актриса (Германия) Георги Тодоров-Жози , художник (България) Цветана Манева , актриса (България) Йосиф Сърчаджиев , актьор и режисьор (България) Райко Гърлич , режисьор (Хърватия)